Някои малко познати или непознати факти около живота на Васил Левски
Автор: Маргарита Атанасова Арачийска
За Васил Иванов Кунчев е писано не малко, около името му са се водели академични спорове, гробът му, до научните изследвания на големия писател Николай Хайтов, тънеше в неизвестност...
Писани са за него и пълни нелепици от жълти драскачи, търсещи евтини сензации. Като версиите например, че не той е обесен, а негов двойник, че Левски е бил на заточение и след Освобождението си е мълчал, за да не засенчи славата си. Тези прокарани в общественото пространство откровени глупости са обидни не само за нас, българите, но и за този единствен българин, великан в революционната борба, с право назован Апостол на свободата!
Все още има малко познати и непознати за читателя факти от бурното и неспокойно ежедневие на този гениален идеолог на нова революционна практика, първият изпълнител на която е самият той - създаване на вътрешна революционна организация за подготвяне на народа за бунт и свобода, за установяване на „чиста и свята република“.
„Чиста и свята“, както той бе „чист и свят“ в своя ужасен, трънлив и опасен път в „ползу роду“, път, довел го до бесилото...
Началото на Васил Иванов Кунчев започна от храма, като божи служител при вуйчо си, който го направи послушник, а после дякон с името Игнатий, с обещание да го прати да учи в Русия. Но това не стана, макар че четеше псалтира и пееше великолепно любимата си „достойно ест!“. Но не бе роден той за дякон и монах. И реши да тръгне по друг път, пътя към народа, особено когато из България се понесе призивът за легията на Раковски...
В една нощ, на 3 март 1862 г., дякон Игнатий посипва черковния двор със слама, обвива копитата на вуйчовия си кон с парцали и тихо напуска дома на „вуйка си“, като се отправя за Белград, където се записва в легията на Раковски.
Името Левски, според някои изследователи, получава именно тук, в сражение с турски гарнизон в Белград. Според други пък, самият Раковски го „кръщава“ така след един невероятен прескок на широк окоп, по време на легионски тренировки, като възкликва: „Това е Лъвски скок!“ Така се получава „Лъвския“ - Левски.
За по-голяма секретност в документите В. Левски се подписва с разни имена и най-вече с Асан Дервишоглу, Кърджали или Тропчу. А за укриване имената на градовете (или лица) сменил българските им имена с турски в писмата си и в документи, които носят неговия почерк или подпис.
Така например Сливен бил наречен Стамбул – Мехмед ефенди; Стара Загора – Едирнели – Афъза; Лясковец – Бору Иленчинец; Търнов – Христан ага; Габрово – Перун; Котел – Бохор Нисим... на Каравелов дал име Кара Мустафа Бучокоолу и т.н.
Една грешка води подире друга. След самоубийството на Ангел Кънчев Л. Каравелов изпратил в България като помощник на Левски ненапълно известния тогава като произход Димитър Общи. Той скоро обаче започва да проявява своеволия. Когато Левски свиква в Букурещ събрание, на което всички главни революционери да се закълнат в Новия устав, Общи не се явява. Той дори започва да прави опити да измести самия Левски, да оспорва нарежданията му.
Съставя хвърковати четници и по хайдушки начин започва да тормози редица хора за пари. Левски поисква от Каравелов Д. Общи да бъде отзован, но докато Каравелов и Левски решат какво да правят с него, Общи извършва на своя глава обир на турската поща в Арабаконашкия проход.
Димитър Общи принудил тетевенският комитет да му избере 13 яки момчета, облякъл ги като турски войници, завел ги на прохода между Орхане и Арабаконак и ... уведомен от комитетски човек в Орхане, че пощата ще мине със 136 000 гроша, причакал я на пътя на 30 септември 1872 г., разпръснал с няколко изстрела стражата, задигнал сумата и я отнесъл в Тетевен и с. Правец.
Софийският управител Макзар паша бил заблуден, че това са били турски войници – отпускари от Видин.
Тревогата на В. Левски, че своеволникът Общи ще провали делото, се оправдала. Тайната била издадена от една жена и двама орханийци. Заловени били някои от хората на Общи.
В същото време той, преоблечен като балканджия сливар, с кон, върху който били натоварени чували със сушени сини сливи, излязъл от Тетевен и по р. Вит се опитал да избяга във Влашко, но бил хванат на 25 октомври същата година в с. Чериново (дн. Садовец). И за да се покаже „човек“ пред следствените власти, той заявил гордо, че България скоро ще се освободи, че Васил Левски скоро ще вдигне знамето на свободата.
Турската власт наредила да се изловят всички „изказани“ от Общи комитетски хора от Ловеч, Тетевен, Троян, Плевен и София. В Истанбул съставили извънреден турски съд от двама членове на Върховния държавен съвет – Кючюк Саид паша и българинът х. Иванчо, х. Пенчович. Третият съдия бил Шакир бей от Главния щаб. Съдът заминал за София, където докарали заловените. Страх и трепет настъпили, особено в селищата на Северна България.
Правителството издало заповед да се открие и залови „баш комитата“ Васил Левски. Портретът му е разпратен до всички полицейски участъци. За издайника била определена награда от 500 000 гроша.
Любен Каравелов разбрал грешката и че Левски бил прав, но било вече късно, що се касае за поведението и глупостта на Д. Общи. В тия месеци на преследване Апостолът показал нечувано самообладание, безстрашие и съобразителност, каквито рядко се срещат у човеците и каквито притежават хора с велики характери.
Левски не бил изненадан от поведението на Димитър Общи, но бил силно разгневен. Започнало непрестанно следене, с което Апостолът успешно се справял. Полицията ги търсела под дърво и камък.
В Карлово цяла потеря търсила от къща в къща Левски със страшния кърсердар Хаджи Исмаил ага. И Грозев пътувал от Пловдив за Карлово и срещнал потерята, която се връщала без резултат от Карлово.
Отзад видял на кон българин, облечен в потури и с фес. Грозев го отминал, когато тоя му рекъл: „Бай Грозев, на добър час!“. Грозев го погледнал и с ужас познал у него Левски, който му казал: „Не се безпокой, сега пътят е най-чист! Като вървя с потерята, аз съм в пълна безопасност!“
При едно посещение в Ловеч Левски бил изненадан от неочакван обиск в къщата на своите доверени помощници. Нямало време за бягство, а в къщата не било приготвено и скривалище.
Левски със спокоен глас казал на разтревожените стопани: „Нищо – нищо, не се бойте! Мен те не ще намерят, а пък ще си идат с вярването, че къщата не служи за скривалище на опасни за тях хора!“
На една от стените имало дървени куки, на които се закачали дрехи. Освободили две от куките. Левски се провесил на тях. Отгоре нахвърляли дрехи, така че той останал под тях и висял на закачалката, цял покрит с дрехи.
Обискът траял час и половина. А Апостолът висял отдолу без да мръдне, без да шукне. Турците дошли и до закачалката, но не бутнали нищо и не знаели, че там има „жива душа“. Когато си отишли, Левски изскочил изпод дрехите и весело казал: „Нали ви казах – не ще ме намерят. Сега те ще знаят, че вашата къща е „чиста“...
