25 възрастни мъже и жени, оставени на грижата на държавата, са приели познатия от романите на Александър Дюма мускетарски девиз за свой
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Все възрастни и безпомощни старци сме се събрали тук. Единадесет от нас са приковани на легло и не могат сами да се обслужват. Разчитаме на грижите на само четири санитарки. Като стане време за храната или за смяната на памперсите, знаеш ли какво става - всеки е за всичко. И няма моя, твоя работа. Виждаш ли я директорката, на годините на внучката ми е, ама и тя хваща таблата и лъжицата и започва да ни храни. Да се замислят онези горе и да назначат още хора. В държавата всеки краде, за никой не се сеща...
С тези думи ни посреща на пейката пред старческия дом “Донка Паприкова” дядо Тодор, подпирайки се на двете си патерици. Той е зевзекът на дома, а критиките му се оказват напълно основателни, в това се убеждаваме твърде скоро. “Кажи на кого да се обадя, кой министър е отговорен, че да му разкажем на него и да се размърда, защото това не е работа, а тегло”, нарежда той.Положението действително е тежко, подкрепя го санитарката Стефка Вълкова, която от 7 години работи в специализирания дом за хора от третата възраст. “Не смогваме. Една на друга си помагаме на доброволни начала, оставаме и в извънработно време. Но това пък ни прави много сплотен екип”, казва тя.
И добавя: “Като се разпределят смените, както е според изискванията на Кодекса на труда, излиза, че по няколко дни в месеца тук не трябва да има нито една санитарка. Кой тогава ще изведе възрастните хора да подишат чист въздух, като сградата е с толкова стръмни стълби, че няма начин да се изгради инвалидна рампа.“
В този дом няма и асансьор. Нужни са четири жени, с общи усилия да пренесат един болен. Самите санитарки обаче не са вече в първа младост, едната е навършила скоро 63 години. Оплакват се от неуредиците в работата и липсата на персонал, но не дават и дума да се изрече за техните „питомници“. Които животът е смазал, но въпреки това имат завиден дух.
На шарената сянка на пейката пред дома, пред безупречно поддържаната цветна градина, компания след сутрешното кафе си правят баба Донка и нейните трима „приятели“. Кой с бастун, кой с патерици, но наредени неотлъчно до нея - „дамата на три сърца“.
Шегите валят една след друга. “Аз съм привилегирована, имам си цяла свита. Носят ми чантата, крепят ме, обаче преди няколко дена паднах, докато си берях бобонки от черницата, а кавалерите стояха само за красота. Доскоро имах два рога на главата”, разсмива се 76-годишната баба, отмятайки с лакираните си нокти прясно боядисаните си червени коси.
“Ние сме супер охрана, тя не е дама за един мъж”, намесва се в разговора ни дядо Тодор. “Козата крастава, ама опашката й вирната. Жените трябва да са нагиздени, не се даваме ние току-тука”, продължава той, а останалите от компанията - Христо Йорданов и големият Данчо Апостолов, се заливат от смях.
“Много е добре тука, защото за всичко мислят от персонала - да е чисто, да сме нахранени, да ни е топло. На който не му отърва, ей къде е вратата, по нанадолнището да се търкулва и да си излиза”, казва дядо Данчо и сочи с бастуна отвъд зеления двор. Въпреки бодрия дух на някои от старците, проблемите в дома не са един или два.
“По предписание на РЗИ трябва да сменим изгнилата дървена дограма. Ще ни трябват поне 3000 лева, а ги нямаме. Дано да се намерят спонсори като тези, които ни помагат за памперсите и санитарно-хигиенните материали”, споделя 39-годишната директорка Мария Градева, която възрастните хора буквално боготворят.
“Предстои ни да купуваме ново постелъчно бельо. Чаршафите имат две години срок на износване и нови трябва да имаме в началото на 2015 година. За 26 комплекта чаршафи домът трябва да извади поне 780 лева,“ обяснява с тъга тя.
За смяна са уредите в кухнята, пари, естествено, няма, както и за текущи ремонти. Топлото също е проблематично. “Уж беше мека тази зима, а за парното в дома изразходвахме 15 тона въглища. За да пести, персоналът не включва електрическия бойлер в служебния санитарен възел. Компютърът на социалния работник е толкова стар и слаб, че техническите му параметри не позволяват да поддържа интернет”, споделя част от проблемите директорката.
Миналата година домът е приключил с неразплатени 7000 лева за ток и храна. Покрили ги с парите от новия бюджет и тази година пак ще закъсат. Икономиите са повсеместни. В кухнята готвачките и санитарките са си обособили специално кошче, в което събират пластмасовите отпадъци от кофичките от кисело мляко и бозата.
Предават ги на вторични суровини и с получените пари купуват прежда за групите по трудотерапия в дома. Жените, които здравословно са по-добре и имат желание, правят мартеници и плетат терлици за детския дом в Златарица. Помагат си и с групата по билкарство.
6145 лева е годишната издръжка, която държавата плаща за всеки живеещ в старческия дом “Донка Паприкова”. Половината от парите отиват за заплати, осигуровки и застраховки на 12-членния персонал, който обслужва 14 жени и 12 мъже. Останалите средства са за ток, храна, отопление, текущи ремонти.
„С изключение на храната, от всичко друго пестим,“ продължава разказа си директорката. „Всеки ден хората тук получават месо със супата или второто. Задължително има и десерт. Много обичат крем карамел, мляко с ориз, баклава, правим им баници, кремчета,“ обяснява домакинката.
Проблемът е, че стандартите за издръжката на старческите домове са направени за здрави хора, а в Златарица половината са лежащо болни и болшинството от тях са с ниски пенсии. По закон като такса се взема 70% от пенсията на човека, но не повече от парите за месечна издръжка.
“Когато личният лекар и социалният работник пишат документите за настаняване на някого, често си гледат работата през пръсти и ни пращат инвалиди с различни физически проблеми, а ние нямаме такива условия”, признава директорката Мария Градева.
95-годишен мъж, прикован на легло, е най-възрастният обитател на дома. Шестима от болните старци са в абсолютно безпомощно състояние и трябва да бъдат хранени с лъжица в устата. Половината от домуващите са на памперси.
Чистницата на дома е 92-годишната Пенка Николова. Няма ден, в който да не си е направила тоалета, да не се е изпрала, хвалят я санитарките. Жената е една от живеещите в новата къщичка, построена през 2009 г. Освен задължителния телевизор и масата за хранене, както е и в останалите стаи, в новото крило има самостоятелен санитарен възел и кухненски бокс за всяко жилищно помещение.
В основната сграда заварваме компания да си правят една от ветеранките с нейна приятелка от новодомките. “От 12 години съм тук, от отварянето на дома. Бях петата жена, която дойде през 2002 година”, разказва баба Марийка и се приготвя да понесе легена с току-що изпраното пране към простора.
“На младини съм работила като санитарка, сега те мен ме гледат, уважаваме се, всичко е отлично”, казва 80-годишната жена и поглежда към нощното шкафче. Там стои откъснато цикламено карамфилче. “Взех си го от градината, да ми мирише на хубаво”, започва да се извинява старицата и си придърпва бастунчетата.
Срещу нея е новодомката баба Петранка на 82 години. Тя е само от месец тук, все още се адаптира и казва, че й е трудно. ”След като дойде новата директорка, вече ни правят рождени дни с торта, свещи и танци”, хвалят се възрастните хора. “Имаме домуващи, на които това им е първият толкова тържествен рожден ден в живота, много е трогателно”, разказва директорката Мария Градева.
Тортите за празниците на старците са подарък от личните средства на персонала. Последният купон бил наскоро за деветдесетия рожден ден на дядо Никифор. “Той дори искаше да си прави селфи с телефона ми”, разсмива се директорката. Решила е, когато мине една година, ще направи изложба с най-веселите снимки от рождените дни на домуващите.
А за едно място в златаришкия старчески дом чакат 12 жени и 10 мъже.
