Първан и Трифон Яньови от ломското село Мокреш стават доброволци в четата на войводата Панайот Хитов
Автор: Стефчо Кирин
След жестокото потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. хиляди хора напускат родния край и поемат в различни посоки. Голяма част от тях се насочват на север към река Дунав и я преминават, други остават завинаги в Лом, Видин и околните села. Между напусналите родния Балкан са и братята Тодор и Качо, които тръгват на север.
Тодор останал в село Безденица, а Качо продължил и стигнал до ломското село Мокреш, където се заселил. Той бил добър майстор на воденици. Като разбрали това, турците го извикали и му казали да прегледа една воденица извън селото, която не работела.
След няколко дни Качо им казал, че воденицата трябва да се премести на друго място, понеже водата е малко и не може да движи камъните. Турците му обещали да им стане ортак, ако оправи воденицата.
Заел се майсторът с мерак за работа и за кратко време я преместил на новото място. Останали доволни турците и го оставили да работи на воденицата.
През тези години Качо събрал имот и се задомил. Родил му се син на име Яньо. От село Дългошевци довел в Мокреш свой приятел и го главил градинар. След няколко години турците убили приятеля на Качо, а година подир това отрязали главата на Качо с трион на керепа на воденицата.
След няколко години жената на Качо се омъжила повторно в село Проголерец. От Безденица дошъл Тодор, чичото на Яньо, и го завел в Лом занаят да учи. Седял той там, колкото седял, па събрал се с другари и станал комита. Ходил до 30-годишна възраст. През тези години обиколил с другарите си и Сръбско, и Влашко.
Една вечер дошли в Мокреш. Домиляло на момъка за родното село. Обърнал се към войводата и му казал: „Войводо, омръзна ми този комитлък. Искам да се задомя. Тук е живял баща ми. Тук ме тегли сърце”. Всички зачакали думата на войводата. Знаели хайдушкия закон, че който напусне другарите си се наказва със смърт.
Помълчал малко войводата и се обърнал към Яньо: „Да те освободя от дружината, ако вземеш сестра ми за жена”. Всички въздъхнали с облекчение. Весело се засмял Яньо и запрегръщал другарите си.
Останал той в Мокреш. След няколко дни го видели комшии и отишли, та казали на турците, че Яньо Комита се е върнал в село. Османците проверили и видели, че е така. Един старец от фамилия Велковци успял да ги убеди обаче, че момчето е сираче и никакъв комита не е бил. Изглежда и че са им дали нещо, та турците оставили Яньо на мира.
А той изпълнил думата си пред войводата. Когато се пукнала пролетта, отишъл в село Влашка махала и взел сестра му за жена. Добри хора помогнали на младите – направили им къща, дали им кола с вoлове. Заживял Яньо в мир и щастие с булката си. Родили им се 7 синове – Саво, Цеко, Кръсто, Вълчо, Ванчо, Тончо, Божин, както и една дъщеря.
Яньо се занимавал главно със скотовъдство. Имал около 1000 овце и кози. На един Гергьовден, идвайки от местността Златия, спрял стадото на баира над Мокреш. Турците го видели и изпратили да го повикат. Попитали го: „Чии са овцете”, а той отговорил: „Мой са, божи”. Като разбрали турците, че дядо Яньо има 7 сина му казали: „За такава челяд трябва и голямо стадо. Хайде върви си със здраве!”
Изпоженил дядо Яньо синовете си. Омъжил и дъщеря си. Тя е на Коста Доин майка. При Яньо останали Саво, Цеко, Кръсто и Вълчо. Вълчо се оженил в село Игнатово и там си направил къща. Тончо се преселил в Лом и станал котлар. След няколко години преминал в Румъния и се заселил в село Байлеж. Там си направил голяма къща и чифлик от 500 декара.
Внукът на Саво – Трифон, избягал в Сърбия. Баща му Първан и той бяга в Сърбия. В четата на Панайот Хитов са били и двамата. Първан е бил готвач.
При едно сражение с турците е ранен. След Освобождението през 1878 г. Първан и Трифон се завръщат. Първан се пенсионирал, а Трифон се заселил във Вършец и е имал трима синове. Дядо Първан е умрял на 118 г. Сабята му е запазена, но за съжаление не се знае къде е.
Божин е имал три дъщери. Една вечер дошъл у тях един турчин. Пил много и накрая пиян решил да спи с дъщеря му Петра. Тя уж се съгласила. Взела една кама и като влязла при турчина го убила. През нощта изгорила тялото му в пеща. Рано сутринта избягала в Лом. Минало известно време и след като никой не потърсил турчина, Петра се върнала в Мокреш.
За написването на настоящия материал съм използвал спомените на покойния вече дядо Димитър Янин от село Мокреш, потомък на Яньо. Когато ми ги разказа през далечната 1983 г., той беше на 77 години.
