Смята се, че магиите, извършени в деня на светицата, са успешни
На 25 юли Православната църква отбелязва Успение на света Анна – т. е. нейната блажена смърт. Светицата произхожда от Аароновия род и била омъжена за Йоаким, който се явявал наследник на Давидовото племе. Двамата живеели в Назарет, били щедри и милосърдни, но нямали дете.
Веднъж, когато Анна работела в градината, съзряла на лавровото дърво гнездо с пиленца. Горещо отпратила молба към Бога да я дари с дете. Чувайки молбата й, Всевишният пратил ангел небесен да извести, че е заченала. Родила се Мария – бъдещата майка на Христос. Заради това светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той бележи края на лятото. Чества се най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и раждаемостта. За да могат те да износят плода си и да родят леко, на празника се спазват строги забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Поверие гласи, че ако „трудна жена работи на света Анна, тя ще пометне“. Затова на този ден бременните жени и младите булки отиват в църквата, молят се за здравето на децата, палят свещи пред иконата й и оставят дарове – цветя, пари, ризи, чорапи и кърпи. След църковната служба майките раздават пресни пити в черковния двор и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се още, че светицата предпазва малките от „огън“ – т. е. от висока температура и треска.
В Източна България на лятната света Анна жени и деца излизат да берат лековити треви по полето, които изсушават и запазват за цялата година. С отвара от тях се мият при различни заболявания. В Западна България в навечерието на празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които крадат чуждото плодородие, а от овцете и кравите – млякото. За да се предпазят от това, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо, а стопаните обикалят нивите си или преспиват в тях, за да попречат на злите жени да оберат реколтата им.
В браненето на посевите от магии се включват и девойките. Вечерта те слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни.
Освен това съществува вярване, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват" луната, която е превърната в шарена крава. Също така пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор, като се смята, че пушекът гони злите демони надалече.
Така че денят на светицата се възприема и като празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания. Според стари поверия, по това време магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Затова, ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че тя е била магьосница.
В югозападните краища на България на Лятната света Анна селяните организират „оброк“ - служба с курбан, в която участва целият род. Прави се жертвоприношение, предназначено за светицата, която трябва да предпази посевите от градушка и пожар. Света Анна се тачи там и за предпазване от огън и пожар. Наричат я „Опърлия“.
На други места в страната пък някои стопани въвеждат в този ден в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
Християнската църква почита света Анна няколко пъти в годината – на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме Нейните родители (св. Иоаким и Анна), на 9 декември, когато празнуваме зачеването на дъщерята на св. Анна – бъдещата Христова майка Мария, и на 25 юли – денят на успението (смъртта) й.
