Теренът е подходящ и за нетренирани туристи - по-дългият преход е два часа
Автор: Камен Колев, Снимки: Авторът
На около 8 км северозападно от Калофер в местността Бяла река, близо до Калоферския мъжки манастир е спасението от летните жеги - една от най-дългите екопътеки у нас, наречена на едноименната река. Изградена е и се поддържа от дирекцията на парк "Централен Балкан" с цел популяризиране на природното богатство на тази защитена територия, която изобилства от хиляди видове на флората и фауната.
До екопътека "Бяла река" се стига по черен, дълъг около 7 км планински път, който тръгва от северозападния край на Калофер и води към манастира, зад който на около 200 м е входът на националния парк и на комплекс „Бяла река”.
Оттук има и пътечка, която води и до хижа „Рай” и водопада Райското пръскало. Преходът до там е от средна трудност, обозначен с маркировка. Излиза на поляната под Параджика и оттам се хваща пътека за хижата.
Ако натам е добре да не тръгвате без добра екипировка, то екопътеката е подходяща и за недотам тренирани туристи. Въпреки това, преди да преминете трасето, добре е да знаете някои основни правила за поведение и безопасност. Те са изписани подробно на табелите в началото на пътеката - просто ги прочетете.
Маршрутът е в два варианта - по-дълъг и по-къс. Зависи от темпото ви, но някои минават дългия вариант за час, а други - за два часа. Пътеката върви по ждрелото на реката и е насечена от 8 дървени мостчета, които разкриват живописна гледка към планинските води, към билото на планината и долината на Бяла река. По-стръмните участъци са обезопасени с парапети, на места са направени и стъпала.
Навсякъде са поставени табла със снимки и информация за растенията и животните, които се срещат в природния парк. Изградени са и няколко беседки за отдих, които са подходящи и за пикник. Една от тях е в края на пътеката и обозначава края на маршрута.
След нея продължава тясна пътечка, която извежда до поток, който се спуска от високото и образува малък водопад.
Който иска да се полюбува отново на планинските красоти, може да се върне по обратния път. По-бързият вариант е да се поеме по пътечката вдясно, която за около 20 минути извежда на началната отправна точка.
Бивакът е добро място за нощувка, още повече, че на място може да се наеме пълно къмпингарско оборудване - палатка, скара, дървени въглища. Монтирани са пейки, оформено е и голямо огнище, където е разрешено да се пали огън.
Ако решите да направите разходка по едно от стръмните била на планината, само за час ще достигнете до сгушен на върха малък манастир. От това място се открива величествена гледка към връх Ботев и към цялата местност.
Отправната точка е Калоферският мъжки манастир, разрушаван два пъти от турците
Калоферският мъжки манастир "Рождество Богородично" е отправната точка на пътеката, затова не пропускайте да се отбиете и да запалите свещица. Основан е през 1640 г. На два пъти обителта е опустошавана от кърджалиите, но през 1819 г. е възобновена. По това време е издигната и сегашната църква. По време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. манастирът, както и много други в района, е нападнат от турците и отново е сринат до основи. През 1881 г. светата обител отново е възстановена и добива днешния си вид.
Калоферският мъжки манастир е действащ и представлява комплекс от църква, стопански сгради, манастирски килии. Сегашният храм е построен през 1881 г. от тревненския майстор Генчо Кънев върху руините на старата черква. Близо до обителта се намира параклисът "Св. Пантелеймон", построен през 1825 г. Тук е и аязмото, за чиято вода се вярва, че има лековити свойства.
Последната реставрация на Калоферския манастир е в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, която бе отбелязана през 1981 г. Самата църква е изрисувана през 2003 г. от майсторите зографи Нанко Нанков от Шумен и Михаил Минков от Пловдив. Храмовият празник се чества на 8 септември.
Манастирът предлага и килии, в които можете да отседнете за нощувка срещу скромно заплащане.
470 км са туристическите маршрути в парк „Централен Балкан”
Национален парк „Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, има и местообитания на редки и застрашени видове. Общата площ на парка е 72021.07 хектара. Най-високият връх е Ботев - 2376 м. Най-ниската точка е близо до Карлово, около 500 м надморска височина Общата дължина на парка е 85 километра, а средната ширина - 10 километра.
Горската площ заема 44 000,8 хектара, а безлесната зона е 27 668, 7 хектара. 70 на сто от територията на парка представляват естествените екосистеми, а резерватите заемат 9 20 019 хектара. В услуга на посетителите са очертани 470 км туристически маршрути и 25 обекта за подслон - туристически хижи, заслони и почивни станции.
Повечето посетители идват за пешеходен туризъм, но любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планинското колоездене може да се порадват и на специализирани маршрути - конен туризъм, велотуризъм, маршрути за наблюдение на бозайници, птици и растения, фотолов, културно-исторически маршрути.
Екопътеки и класни стаи на открито помагат и на децата да открият природата по естествен и вълнуващ начин, казват от парка. Той попада на територията на 5 области и 9 общини.
Населените места в района като Калофер, Карлово и Сопот привличат със своето спокойствие, близост до природата, възрожденски дух, традиции, балканджийска атмосфера, възстановки на автентични народни обичаи, допълват от дирекцията на НП "Централен Балкан".
