Военното формирование, командвано от български офицери, взима дейно участие в Битката при Гумбинен и в други важни сражения през Първата световна война
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
На 28 юни 1914 г. босненецът от сръбски произход Гаврило Принцип застрелва в Сараево престолонаследника на Австро-унгарската империя Франц Фердинанд и неговата съпруга. След дипоматически престрелки, месец след това, Дунавската монархия обявява война на Сърбия, защото я смята за подстрекател на атентата и не изпълнява отправения й ултиматум.
В конфликта се включват и другите Велики сили и на 1 август започва Голямата европейска война, която по-късно прераства в Първа световна. България обявява неутралитет, но царят и правителството подготвят страната за присъединяването й към Централните сили.
Тогава 15 български офицери, повечето от които са поручици и само двама от тях са капитани, подават оставка и отиват в Русия с намерението да се включат в нейната армия, която вече е започнала военни действия срещу Австро-Унгария. Изпращат ги в Молдова, където се провежда мобилизация, но тя не върви много успешно, защото българските младежи и мъже там не искат да участват в руската армия.
Причината за това е, че една година по-рано на преговорите в Букурещ Русия не се е застъпила за интересите на България и те, макар и потомци на изселници, радеят за родината на своите деди и прадеди. Изпратените там български офицери, на които старши е капитан Миладин Смилянов, провеждат широка рязяснителна и агитационна дейност за включването на младежите и мъжете в руската армия, като обясняват, че това е война на славянството срещу немците.
Повечето от тях се съгласяват, но при условие да бъдат командвани от български офицери. Така се сформира 17-и славянски полк под командването на произведения в чин подполковник Миладин Смилянов, с началник-щаб произведеният в чин майор Христо Янакиев, а поручиците са произведини в чин капитан и командват ротите, батареите и ескадроните.
Полкът е натоварен на влакове, които през Румъния (по това време неутрална, но гравитираща към Антантата) пристигат на фронта срещу Австро-Унгария и Германия. На 17 август участва в голямата битка при Гумбинен, в която германците търпят крупно поражение, а през септември – и в Източно-пруската операция, която също е успешна за Русия. После полкът е прехвърлен в Галиция, където самостоятелно се сражава с части на Австро-унгарската армия при Буковски и след това се включва в обсадата на Пшемишъл.
За да спаси съюзника си от очертаващия се погром, Германия изтегля части от Западния фронт и ги изпраща в помощ на Австро-Унгария. Тогава командващият Първа руска армия ген. Самсонов вика Миладин Смилянов, съобщава му, че е произведен в чин полковник и го пита дали полкът, който вече наричат молдовански, е в състояние да спре идващите на помощ на Австро-Унгария германски войски. Казва му откровено, че те са две дивизии, в състава на които са 8 моторизирани роти и 9 батареи със самоходни оръдия. Но новопроизведеният полковник изказва увереност, че ще се справи със задачата.
Молдованският полк се изтегля на 30 км от Пшемишъл и се окопава дълбоко в земята. За командните пунктове са изградени блиндажи от солидни дървени стволове и едри камъни. Въпреки това германците, които след разузнаване са узнали за укрепените позиции, смятат да прегазят полка с численото си и военнотехническо превъзходство.
Затова атакуват в движение. Срещат обаче яростна съпротива, а пренесените отстрани два картечни взвода и шест оръдия обстрелват нападателите флангово и им нанасят чувствителни загуби. Германците са принудени да спрат настъплението си.
След превземането на Пшемишъл руските войски провеждат Варшавско-Ивангородската операция (20 септември – 8 ноември), с което очертават превъзходството си на Източния фронт. В нея участва и Молдованският полк.
Последният опит на германците през 1914 г. да променят неблагоприятното за тях статукво на Източния фронт е намерението им да обкръжат и унищожат руските войски при Лодз. Настъплението започва на 11 ноември с 6 дивизии и те обсаждат плътно града на 18 ноември. Напълно е прекъснато снабдяването на намиращите се там руски военни части с храна, оръжие и боеприпаси.
Положението става критично. Тогава на ген. Самсонов е заповядано да пробие германската блокада. През това време валят обилни дъждове, пътищата стават трудно проходими. При генерала се явява полк. Миладинов и иска разрешение с конницата на Молдованския полк да се отправи с бърз преход в помощ на обсадените. Генералът приема, че това е целесъобразно с оглед на създалата се ситуация.
С усилен марш 350-те кавалеристи, предвождани от полк. Миладинов, след 20 ч. се озовават в тила на обсаждащите и с внезапни набези всяват смут у тях. Държат ги в напрежение и не им позволяват да предприемат активни действия срещу защитниците на Лодз. На 24 ноември пристигат основните сили на армията на Самсонов и градът е окончателно деблокиран. За приноса в тази успешна операция полк. Смилянов е награден с орден „Св. Ана“, който е най-високото военно отличие за офицери от руската армия.
Молдованският полк участва в още много битки по време на Първата световна война. Когато през 1916 г. Румъния е разгромена от България, го изпращат на позиции при река Серет и там се създава българо-руски фронт. Българските войници узнават, че срещу тях са техни сънародници и отказват да водят военни действия. По същия начин постъпват и от отсрещната страна.
Вместо да воюват, си правят взаимни гостувания, разменят си храна и новини от бойната линия.
След сключването на Брест-Литовския мирен договор на 3 март 1918 г. между Германия и Русия Молдованският полк е разформирован. Няма сведения за по-нататъшната съдба на полк. Миладин Смилянов и другите български офицери.
