Две години Второ главно знае, че докторът е разузнавач, но не е наясно за кого работи
Автор: Борис Цветанов
На 17 юли 1968 г. Григор Шопов подписва заповед за арестуване на д-р Радан Сарафов. Две години Държавна сигурност следи известния доктор по вътрешни болести, близък на целия висш ешелон на партията и държавата, лекар и на дипломатическия елит.
Знае се, че е агент на чуждо разузнаване. Следи се кореспонденцията му. Подхвърля му се дезинформация. За първи път в Източния блок, изпреварвайки дори КГБ, се използва микровидеокамера, заснемаща всяка крачка на медика в кабинета му и дома му.
Пак за първи път Второ главно чете инструкциите на чуждото разузнаване, изпратени като микроточка. Това е миниатюрна люспица, маскирана като точка в статия в списание. Поставена под микроскоп, тя се превръща в цяла страница машинописен текст.
Всичко знае ДС, само не и централата, за която работи. Има съмнение, че шефовете му са от френския шпионаж, все пак завършил е медицина в Париж, специализирал е в Сорбоната.
Но на 17 юли вече не може да се чака. Григор Шопов отсича по соломоновски: „Не е важно на чие разузнаване служи, важното е да го тикнем в килията!"
Защото в този ден д-р Сарафов с фалшив паспорт пътува към границата.
Когато следователят подполковник Райков му предявява обвинение по член 104 от Наказателния кодекс, докторът се превръща в артист и изиграва неподражаемо театро. Всички Сарафови прочее са артисти, както и потомците им и до днес - и у нас, и в Германия. Чичо му е една от най-големите звезди на театъра – Кръстьо Сарафов.
Другият му чичо е артист от световните политически сцени и аристократичните салони на Европа. „Как за шпионаж – озъбва се д-р Сарафов на полковник Райков.- Аз съм виден столичен лекар, лекувал съм дори Тодор Живков! Но ми омръзна вашия комунистически рай. Не крия, че искам да емигрирам на Запад. Паспорта купих от един либиец..."
Дни наред Сарафов е костелив орех. Сменят следователи. Успех - никакъв. Работата се усложнява от факта, че преди години докторът сам предложил да върши услуги на българското разузнаване и контраразузнаване. Редовно по време на командировки изпълнявал задачи на Първо главно. С Второ главно също завързал връзки - докладвал кое що за дипломатическия елит.
Тогава един от следователите - Миладинов, решава да направи мръсен номер. От шифрованите грами на Сарафов изниква името на една от връзките му с Питър Радлей, стар кошмар за българското контраразузнаване, шеф в Балканския отдел на ЦРУ. Тази връзка носи псевдоним Мухата. Миладинов решава, че това е дъщерята на Сарафов Христина. Към нея докторът има особена слабост.
И при един от разпитите Миладинов уж неволно въздъхва: „Не разбирам как не ви е било грях да поставите в служба на чуждо разузнаване дори дъщеря си?!" Сарафов скача от стола: „Не! Не и дъщеря ми! Тя няма никаква вина! Тя нищо не знае!"
Освен че това е признание за собствена вина, то е още и насока за контраразузнаването как докторът може да бъде притиснат до стената.
Решено е Христина да бъде доведена в София, но това не е толкова просто. Тя е на работа в централата на ООН във Виена. Да бъде отвлечена от там е невъзможно. Преди двадесет години е имало агентура на съветското разузнаване, занимаващо се специално с отвличания и в тая група най-ценният агент бил българин.
Стига се до идеята Христина да бъде подмамена в приятелска държава.
Чрез външното министерство централата във Виена е подведена да командирова Христина до Сирия.
На летището я посрещат двама наши контраразузнавачи. Представят й се за дипломати.
Само че вече знаем - целият ген на Сарафови е артистичен. Истинските артисти интуитивно усещат бездарните. Още на летището младата потомка на именитата фамилия разбира, че нещо не е наред. В българското посолство в Дамаск, седнала с агентите във фоайето на първия етаж, тя чува името на Питър Радлей. Всичко й става ясно – с баща й се е случило непоправимото.
Мухата разбира, че пред нея има паяци, които искат да я подмамят да влезе в паяжината.
Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, казва, че ще отговори на всички въпроси, които интересуват дипломатите, но моли, ако е възможно, само за малко да прескочи до тоалетната. Успокоени от артистичното изпълнение на молбата, те великодушно кимват с глави и Христина се отправя към ъгъла на фоайето.
В тоалетната Мухата заключва вратата отвътре. После излетява през малкото прозорче. Скача в градината. От там - през парадния вход. Без да губи самообладание, излиза на улицата. Там вече - за всеки случай, преминава на тичане без посока. След около двеста метра вижда над една сграда да се развява италианско знаме...
Бягството на Мухата ще стане популярно в средите на българските тайни служби като „Фиаското в Дамаск".
Това не е единственият гаф на Второ главно. Пет години по-рано службата трябвало да извърши тараш в дома на попадналия под съмнение за шпионаж Иван-Асен Георгиев. Той живеел в блок на тогавашния булевард „Владимир Заимов" в столицата. Когато през нощта агентите отварят вратите на апартамента, в който нямало никой, от там като стрела излетяла котката на шпионина с царско име. Започнала безпрецедентна нощна надпревара на гонене и примамване на писаната. Години наред това е една от христоматийните истории в школата в Симеоново.
В ръцете на пишмандипломатите в Дамаск остава ръчната чанта на Христина и куфара й. С тях до стената ще бъде поставен д-р Сарафов.
Той не губи самообладание като ги вижда.
На предложението на следователя „Хайде вече да започнем", отвръща: „С кое разузнаване да започнем? Защото те са три... Като не броим българското, разбира се".
Сарафов е вербуван близо тридесет години по-рано за „Сикрет сървиз” от военния аташе в Софийската легация на „Фердинанд“ 69 полковник Александър Рос. Остава неразкрит при големия провал на английската пета колона през 1941 г.
За втори път е вербуван за френското разузнаване през 1948 г. от военния аташе майор Марсел Сима.
От 1956 г. работи и за ЦРУ.
"Нямах нужда да търся източници за информация - разказва пред следователите Сарафов.- Те идваха при мен на прегледи. Събеседниците ми - министри, секретари на ЦК на БКП, членове на Политбюро, дипломати, за да демонстрират всезнанието си и значимостта на собствената си персона, сами започваха разговорите. Съобщаваха ми, вманиачени от грандоманията си, поверителна информация - икономическа, политическа, военна. За две години съм изпратил на полковник Радлей над 120 съобщения с държавни тайни ..."
Две думи за Радлей. Това е Петър Радоев.
През 1940 г. по поръчка на българското разузнаване работи сред шпионите от английската легация, като стига до кревата на дъщерята на посланика Джордж Рендел Анна. След Девети, използвайки официално посещение в САЩ, става невъзвращенец. Превръща се в най-ценния ръководител на шпионски акции, деен организатор на голяма част от операциите на ЦРУ срещу НРБ.
Накрая още нещо. Остава като вероятност Сарафов да е работил и за албанците. Една нощ на 1959 г. той е отвлечен от две яки момчета и поведен неизвестно къде. Помислил, че е разкрит. Когато изведнъж, след като го въвели в някакъв дом, пред него се изправил Енвер Ходжа. Бил на приятелско посещение, отношенията ни още не били прекъснати. Сарафов и Енвер Ходжа били познати още от времето, когато в Париж били състуденти по медицина. Прегърнали се и си припомнили времето, в което синът на богатите албанци получавал златни кюлчета, разрязвал ги и разменял за франкове ...
Сарафов не съобщава на следователите, но има вероятност да е търсен в началото на шестдесетте години от албанското разузнаване. По това време в София работят опитните албански шпиони Нречи Риза, втори секретар на посолството, Васко Лубоня, търговски представител, и дипломатът Бедри Хайри.
taj kato v osnovata na mnogo zaboljavania sa bolni fantasii koito se lekuvat
osven s shajove ,s psihologia ,psihoterapia to bih preporashal i shokova terapia
kato naprimer kojto se interesuva ot rabotata na tajnite slushbi po sveta da pregleda interneta i da si kupi knigi na razlishni esizi na tasi tematika .
az kato si patih ot njakoi ot tajnite slushbi i svarsani s tjah si nabavih informazii s zel samootbrana i otstojavane na moite lishni mnenia vazgledi interesi i taj kato nikoga ne sam bil ne sam i ne shelaja da bada ofizialen nositel i pasitel na ofizialni tajni no imam pravoto da imam moi sobstveni tajni
si nakupih kup knigi kato tajnite na ljubovta ,tajnite na mladosta ,tajnite na vselenata , tajnite na kradljovzite na informazii ,tajnite na kradljovzite na bulki,i drugi tajni znania s nadeshdata she tova shte mi pomogne da bada trajno mlad zdrav bogat silen fertilen biologishen bashta na sobstveni zdravi deza ot ljubimi sheni .i taj kato shelaja da shiveja kato takav v kurorti v balgaria ili v kurorti bogati hristianski strani si naprjagam fantasiite kak da stane tova i njakoj pat polushavam glavobolia .zatova polushih prosvetlenieto she spored kaballa tajnata nauka za boga v kojato ima 23 kashti za shiveene naj me ustrojva NR 21 v kombinazia s 19 i 6 tasi kashta na shtastieto e da priemem sveta takav kakavto e i da shiveem v mir blagodenstvie ljubov semejstvo
PRI BUDISTITE TASI KASHTA SE KASVA KALASA I SURVANAMATSIA ,pri drugi religii ima drugi naimenovania .
