Родината на пъпеша е Средна Азия, като отглеждането му в някои страни там започва 4000 г. пр. Хр. Днес съществува голямо разнообразие от сортове
с различна форма, аромат и цвят. В Европа е пренесен в началото на новата ера от древните гърци и римляни.
Ценните вещества, съдържащи се в пъпеша, са предпоставката, поради която народната медицина го препоръчва при анемия, хемороиди, ревматични болки, подагра, пясък и камъни в бъбреците, при чернодробни заболявания. Освен това този плод има диуретично и слабително действие, а поради високото съдържание на витамини и минерални соли в него се препоръчва и на болни, прекарали продължително лечение.
Пъпешът има високо съдържание на вода – над 95%, а от захарите при него преобладава захарозата, следвана от фруктозата. Съдържа богата гама витамини – С, каротин, В комплекс, РР, Е, както и множество микроелементи, ензими и др.
Въпреки изключително високите си лечебни и хранителни качества, пъпешите обаче не трябва да се консумират от хора, страдащи от хронични възпалителни заболявания на червата, от болни от диспепсия, както и от страдащите от захарен диабет.
Рецепта (за лечение на камъни в бъбреците): Малка ракиена чашка пъпешово семе се счуква и се попарва в половин литър завряла вода. Ври 10 мин. на тих огън. След като изстине, прецежда се и се пие по една кафена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
