Той помага за откриването на първото селско класно училище в поробеното ни Отечество
Автор: д-р Николай Чорбаджиев
Достойно място в учебното, читалищното и революционното дело по време на Възраждането в голямото търновско село Михалци заема даскал Петко Иванов Дюкенджиев. Той е един от най-образованите и авторитетни личности в неговото родно място. Неговият съвременник – летописецът свещеник Петко Франгов, го определя като един от най-заслужилите дейци в Михалци.
Петко Иванов е роден през 1840 г. в с. Михалци. Потомък е на Марин Иванчев Ташоулу (Тошоулу) от с. Гъбене, Габровско, който в края на ХVІІІ век се преселва в с. Михалци.
Отваря дюкян, откъдето произлиза и фамилното му име. Синът му Иван, баща на Петко Иванов, е бил кмет на с. Михалци по време на Кримската война (1853-1856). Петко е племенник на свещеник Стефан Трифонов Чорбаджиев – председател на Революционния комитет в с. Михалци.
Израсъл в заможно и образовано семейство, в средата на изявени родолюбци, младият Петко получава добро образование в килийното училище на селото си и в някои от околните манастири. Според някои автори е учил и в Галатасарайския лицей в Цариград, който всъщност е френско учебно заведение.
През ХVІІІ в., и особено през ХІХ в., се отбелязва подем в икономическото развитие на Михалци. Увеличава се производството на земеделска и животинска продукция. Необходимостта от образовани хора за икономиката е една от предпоставките за развитието на учебното дело.
Първото килийно училище в с. Михалци създава таксидиотът Гавраил Зографски през 1790 г. Постоянен учител в него от 1816 г. бил даскал Станьо Георгиев. В Бяла черква първото килийно училище е открито едва през 1835 г.
Михалци е сравнително недалеко от Търново и Габрово и духът на Българското възраждане и образование сравнително рано прониква в него. Изключителна в това отношение е заслугата на отец Зотик (1772–1836), който през 1821 г. служи в манастира „Света Троица“. През 1825 г. е обновител и 18 години игумен на Преображенския манастир край Търново, който превръща в мощен център на славянско богослужение, на българската реч, на българщината и на подготовка на свещеници и учители.
От 1850 до 1855 г. даскал в Михалското килийно училище е бил Стефан Трифонов Чорбаджиев, който след това е ръкоположен за свещеник в съседното село Бяла черква.
През учебната 1860-1861 г. даскал в Михалци е бил Бачо Киро. Неговото присъствие в селото е белязано от съвместната му дейност със свещеник Стефан Трифонов Чорбаджиев против гръцката патриаршия и клир.
От 1861 г. Петко Иванов Дюкенджиев е даскал в килийното училище в Михалци. Той е със солидна подготовка и обща култура. Младият учител сравнително рано се изявява като привърженик на светското образование. През следващата 1862 г. той и постъпилите през същата година даскали Антон Гецов, Георги Начев и Петър Калчев правят първите стъпки за преобразуване на килийното училище в светско. Те постоянно обогатяват знанията си и усъвършенстват учебния процес, като използват учебници, които са същевременно и педагогическо ръководство.
През 1870 г. в новопостроената двукатна сграда се открива „Българско народно взаимно училище“, в което се прилага Ланкастерската метода на обучение. Съгласно нея по-напредналите ученици обучават своите съученици. Учителят преподавал на по-големите и напреднали ученици, а те обучавали по-малките. Изучавали се граматика, естествознание, география, аритметика, вероучение и други. Един даскал обикновено обучавал около 50 деца. Наличието в михалското взаимно училище на четирима учители е указание за значителния брой на учениците и те вероятно са били разпределени в отделения според възрастта им и годината на постъпване в школото.
Съществен принос за развитието на взаимното училище и разширяването на светските елементи в него има Петко Иванов. Съществува сведение, че е въвел и физическото обучение. Строг и взискателен към учениците, той се ползвал с изключителното уважение от съселяните си. С голямата си педагогическа дейност Иванов създава предпоставки за откриването на класно училище след идването на Тодор Лефтеров в с.Михалци през 1873 г. Създаденото класно училище е първото селско класно училище в поробеното ни Отечество. През 1873–1874 г. е открит първи клас, а следващата година – и втори клас. В учебния процес взимал участие и Петко Иванов Дюкенджиев. В класното училище са учили и някои младежи от околните села, тъй като още нямало такова даскало в техните села.
В резултат на многогодишната традиция в образованието и неговия обхват всички четници от Михалци, участници в поп-Харитоновата чета, са грамотни. Това не се наблюдава при поборниците от някои други населени места, като Бяла черква, а единични случаи има в Мусина и Дичин.
През 1868 г. в Михалци се открива първото Просветно дружество в страната. В Устава, писан от ръката на Петко Иванов Дюкенджиев, член първи гласял: „Основава се настоящето дружество за просвета и ученост в Михалци“.
Новооснованото през 1870 г. читалище „Съединение“ в Михалци е безспорен наследник на съществувалото преди това Просветно дружество. Първият председател на читалището Петко Иванов Дюкенджиев се изявява като отличен организатор. В същото време читалището се урежда и започва да живее пълнокръвно, като печели популярност сред населението. За кратък период от време Дюкенджиев успява да организира дейността му. След църковна служба в читалището се организират беседи. Слага се началото на читалищната библиотека.
Под ръководството на Петко Иванов Дюкенджиев духовното средище развило активна просветна, библиотечна и патриотична дейност. То било абонирано за всички тогавашни вестници и списания.
През март 1871 г. в читалището дава пет представления театралната трупа на Бачо Киро от Бяла черква. В представленията участват като актьори и четирима младежи от Михалци, включително и Петко Иванов Дюкенжиев.
Новопостъпилият през 1873 г. учител Тодор Лука Лефтеров е избран за председател на читалището. Предшественикът му Петко Иванов Дюкенджиев се отдава на активна революционна дейност по подготовка на предстоящото въстание.
На 27 февруари 1872 г. Ангел Кънчев и отец Матей, пристигнали в с. Михалци и се настанили в дома на поп Стефан. Състояло се важно събрание, на което бил основан Таен революционен комитет. За председател бил избран свещеник Стефан Трифонов, а Петко Иванов Дюкенджиев станал член на комитета.
След решението на Гюргевския революционен комитет през декември 1875 г. за вдигане на всенародно въстание през пролетта на 1876 г. в Михалци започват усилена подготовка за бунта. Поп Стефан, Петко Иванов и Тодор Лефтеров са неуморими.
На 28 април 1876 г. поп Стефан, придружен от Петко Иванов и Тодор Лефтеров, се отправя за сборния пункт в Начов трап и с 30 въстаници, заедно с групата на Бачо Киро се отправят за сборния пункт в с. Мусина. На проведеното съвещание даскал Петко Иванов Дюкенджиев е избран за един от съветниците на войводата поп Харитон. В полунощ четата потегля за Балкана към безсмъртието.
На зазоряване на 29 април 1876 г. в с. Балванска махала знаменосецът Димитър Атанасов Русчуклийчето развява знамето и поп Стефан го благославя.
Девет дни четата на поп Харитон отстоява на яростните атаки на турската войска, башибозуци и оръдейни изстрели. В последната кървава битка на 9 май 1876 г. даскал Петко Иванов Дюкенджиев е пленен и по заповед на Фазлъ паша обесен в центъра на Дряново.
Необходимо е след гибелта на Петко Иванов Дюкенджиев да споменем и за една малко известна негова дейност, в резултат на която осиротялото му семейство
изпитва изключително сериозни затруднения.
Съвременникът му Нейко Герчев Чорбаджиев съобщава: „Много години преди Освобождението даскал Петко основал в Михалци сдружение, нещо като спомагателна каса. Нейните членове давали като вноски зърнени храни, които се продавали в Свищов. Събраните по този начин пари се давали на членовете на сдружението при нужда и без лихва. Част от парите даскал Петко дал за подготовката на въстанието, за закупуване на оръжие. След гибелта му имотите му били продадени за погасяване на задължението и семейството му останало безимотно и изпитвало изключително големи затруднения за издръжката си“.
Днес, 174 години от раждането на Петко Иванов Дюкенджиев и 178 години от участието му в Дряновската епопея и кончината му на бесилото в Дряново, необходимо е да си спомним за този заслужил възрожденец, син на борческо Михалци, учител – реформатор, въвел първите елементи на светското образование в родното си село, основател на Просветното дружество и първи председател на читалище „Съединение“ и активен революционен деятел. Той оставя незабравими спомени не само сред съселяните си.
Години наред неговата родолюбива дейност е неоснователно премълчавана или приписвана на други дейци на епохата, особено на Тодор Лефтеров. Не отричаме неговия принос в учебното, читалищното и революционното дело, но не бива Петко Иванов да бъде все още под неговата сянка и омаловажавана дейността му като учител, читалищен и революционен деец.
