След Освобождението народният поет Иван Вазов е един от първите, които надлъж и нашир обикалят отечеството и възпяват неговите красоти.
Автор: Иван Ненов
Все още няма друг автор, който да се доближава до броя на публикуваните от него пътни бележки и пътеписи за България и всичко това да преминава през сърцето му, както го е казал в стихотворението си „Аз съм българче”: „Всичко българско и родно любя, тача и милея...”
В писмо от 29 юли 1901 г. Вазов кани проф. Иван Шишманов на излет до връх Мусала. Той обаче не се включва в групата, в която били професорът по медицина д-р Моллов, професорът по геология Г. Златарски, д-р Минчович, Васил Д. Стоянов – един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила, и други членове на новосъздаденото Туристическо дружество „Алеко Константинов”.
„Може би някои да намерят прекалени моите възхищения – и тука, и по-нататък, от нашите планински покрайнини; може би да ме заподозрат в преувеличение техните хубости и в усилване багрите на картините, които повече отбелезвам, отколкото рисувам. Възможно е. Но аз съм искрен в предаването впечатленията си, защото всичко, каквото съм виждал, аз съм го и чувствувал като българин. Всичко за мене е мило, прекрасно, величествено, а главно – мило.”
Така разказва народният поет при първото си изкачване на балканския първенец. След утринния ход групата пътува от Долна баня до Радуил, после до Чамкория; за да се вплете в Родопските дебри, да стъпи в Орфеевата долина и да види изворите на Хеброс – тракийското название на Марица.
„Тези извори – пише Вазов – известни още в най-старо време, са поразявали въображенията със своята тайнстве-ност и неприближимост... С тях са свързани много поетически спомени. Още Овидий в своите Хероиди споменува за Hebrus (Марица), който изтича из стръмните голи стени на „ледниковите Родопи”.
Вазов разказва, че и дубровчани, които в ХVІ в. пътували по търговия из Турция, разказвали, че намерили при главата (изворите, б. а.) на Марица седем топли извора, бистра вода, които Орфей чрез омаята на песните си изтеглил из земните недра на повърхността. За подобно нещо и далматинският поет Йован Гундулич (1589–1638) пише в поемата си „Осман”. Той нарича Орфей българин, „създател на оня род мелодични песни в сръбските земи, които са известни там под името бугаркиня и бугарщица”.
Маричините езера е възпял, според Вазов, още и хърватският поет Крижанич. Френският посланик през 1621 г. в Турция пък е записал, че местните жители наричали тогава седемте Маричини езера „Седем извори Орфееви”.
Както е известно от историята на Стария свят, легендата за Орфей е по-стара от Омировите „Илиада” и „Одисея”. И ако песните на слепия Омир са били записани, то на Орфей не били записани, защото той проповядвал чрез тях, че Бог – това е любовта между хората и само любовта ще спаси хората на земята. Не е ли тогава Орфей „предшественик” на учението на Христос!
Христос е разпънат на кръста заради предателството на ученика му Юда. А векове преди това Орфей намира смъртта си обезглавен от нимфите-девойки от неговото тракийско племе беси, заради това, че е обичал само Евридика и не е можел да принадлежи на останалите. И мътните води на Хебър, изворите на неговото начало, отвличат тялото му в морето.
Древногръцките философи също са почитали тракиеца Орфей. На него е било „посветено” Дионисиевото светилище. Питагор бил един от стоическите му почитатели, а Аристотел е отбелязал, че най-старите народи на Балканите са траките, троянците и финикийците. Херодот пък твърди, че Дионисиевото светилище се намирало в най-високата планина Родопи. А в труда си „География” Страбон изброява тракийските племена, заселени по река Хебър. На най-високо се било настанило племето беси – това, от което произхождал Орфей.
Планините не променят височината си, нито реките своите извори. Променят се наименованията и границите им. До времето на Вазов, а и след това, връх Мусала е влизал в пределите на Родопите. Границите между Родопите и Рила е бил вододелът на река Бели Искър. Същинската Рила планина е включвала днешна Средна и Западна Рила.
А кои са топлите извори, които водят началото си от Хеброс (Марица)! Те също не са се изместили и не са прекъснали своя извор. Тях също ги има. Това са топлите извори край днешната Долна баня, някогашната древна Венетица.
И когато народният поет Иван Вазов и придружаващите го научни светила за пръв път изкачват най-високия родопски връх Мусала, те се изкъпали в Долнобанските минерални бани, защото до Дионисиевото светилище на митичния тракиец Орфей трябвало да бъдат физически и духовно чисти.
