Според посредствени писачи най-прочутият екшън герой на Райха 7 години си развявал у нас арийския перчем
Автор: Борис Цветанов
Ото Скорцени не го е писал в спомените си, но наши разследващи журналисти са научили най-голямата му тайна: асът на хитлеристките диверсионни операции имал слабост към България.
Когато стоката е калпава, пишмав майсторите лъскат опаковката. Петя Минкова и Иван Бутовски дълбоко в подсъзнанието си са наясно, че книжлето им „Гешев остава жив" е недоносче и на ковьоза са надраскали „Секретните досиета разказват" и „За първи път" и лъскат ли лъскат.
Цялото книжле е в крещящо жълто-червено – Гешев братски се прегръща на летище Божурище неведнъж с Ото Скорцени, следват дълбокомислени размисли, че съдбите на двамата много си приличат. Разбира се, авторите се основават на компетентните мнения на големи специалисти. В последно време такъв по тайните служби е бившият социалистически дипломат Никола Вапцаров (племенник на поета). И за други съмнителни елементи ще стане дума.
Та другарят Вапцаров компетентно заявява: „Знам, че през 1941 г. на път за Иран Скорцени каца на летище Божурище... имал конфиденциална среща с шефа на разузнаването Андрей Праматаров". А Праматаров довел Гешев, щото той имал най-добра агентура сред комунистите... И за какво са му комунистите на Скорцени на път за Иран, където ще трепе Сталин и Чърчил и ще отвлича Рузвелт - кой да ти каже!
Любовта необяснима на Скорцени продължава - през май 1944 година той пак се прегръща с Праматаров и Гешев на Божурище, този път, точейки зъби да отвлече Тито. Неотразимият Гешев, сега според Георги, син на Руси Христозов, милиционерски тартор, касапин, съчинител на скалъпени обвинения и майстор на инквизициите на "Московска", Гешев му дал връзка на есесовеца с един свой агент, който бил и английски шпионин - Славчо Трънски. Бил много близък с Тито...
Тиква му в ръцете и агент на българската полиция, на „Сикрет сървис”, на чешкото и сръбското разузнаване, на НКВД - неотразимия Геме Димитров. И той много се имал с Тито...
Минкова и Бутовски вместо да слушат глупости от Вапцаров и Христозов, ако бяха попрочели кое-що от „Десант", щяха да са наясно с тая история, но да не придиряме. Щото може и да сме невежи. А авторите са наясно, че чрез Гешев любимецът на Хитлер научава, че еди кога си Тито се намира в село Дървар.
Нелепа случайност спънала Скорцени. Въпреки че водил със себе си няколко стотици супердиверсанти - Тито е това! Не е Мусолини, за когото му стигнали една шепа юначаги с планери. Не можем да пропуснем, че тук пак се намесва неотразимият Вапцаров, който уточнява, че „в хода на тази операция (през май 1944 г.) са арестувани Никола Вапцаров и неговата група". Отчаян от неграмотността си, най-сетне разбрах, че пътувания във времето отдавна има, щом в ход на операция от май 1944 г. се вършат арести през 1942 г. Пък големият процес от юли 1942 г. всъщност не бил срещу ръководството на ЦК, а срещу групата на Вапцаров. Малко се отклонихме от голямата любов на Ото Скорцени. Връщаме се пак към нея.
Нашият човек, любимец на фюрера, еталон за арийски красавец, в името на тази си любов бие път до фрашкания с англо-американско-съветски матерни шпиони Кайро, за да удари едно коляно на Геме Димитров. В това бил убеден пак Вапцаров. Щото Геме „бил в много добри отношения с югославския партизански лидер".
Това, читателю, дори зетят на Геме, професорът Чарлз Мозер, пък и дъщерята Сузи (Анастасия) не го знаеха, шапка да им свалиш на българските разследващи журналисти! Какво ли не прави любовта, както е казал един мъдрец.
Всъщност любовта на младия Скорцени към България започва през 1938 г. Нейно дете е – представете си – немската атомна бомба.
„Тогава – откриват Минкова и Бутовски, – немският командос има още един досег с България... Германия започва да добива уран от мината в Бухово. Фюрерът дава картбланш на Вернер фон Браун да разработи оръжие, което да обърне войната... Бухово се оказва фактор за разработка на атомната бомба. Но съветската резидентура чрез комунистите организира наблюдение. Интересува се защо им е урана на германците. Подобна операция не може да убегне от бдителния Гешев".
Отново великолепната двойка Скорцени – Гешев! Голяма опаковка! Съдбите на двамата си приличат.
Атомната бомба била готова, но Хитлер отказал да я хвърли, за да не носи отговорност за унищожението на човечеството. Гешев бил предупредил Скорцени, че добивът на уран от Бухово бил обект на интерес на съветското разузнаване, че и на комунистите у нас...
Не знам какво са разследвали авторите, но от книжлето им личи да са се срещали с генерал Тодор Бояджиев, разузнавач и автор на няколко книги. Да го бяха питали, като не искат да го четат, за урана в Бухово. Белким чуят, че руснаците, чак след като отмъкнали архива на Гестапо у нас, разбрали за интереса на Берлин към урана в тази мина, иначе да са добивали руда от там, и то под грижовната ръка на Скорцени... Пълна глупост!
А сега за всички, които си мислят, че знаят историята с атомната бомба над Хирошима - четете да знаете откритията на Минкова и Бутовски: „Вернер фон Браун бил готов с атомната бомба... Гениалният немец се включва в атомната програма на САЩ и през юли 1945 г. американците вече са готови с атомната си бомба”. Как пък вездесъщите разследващи журналисти не са научили тайната, че Скорцени занесъл в Лос Аламос и чувал български уран, та японците да знаят не само българското кисело мляко, но и урана от Бухово, стоварил се някога над главите им.
Ама то да беше само това книжле! В жълти многотиражки писачи от ранга на споменатите автори също пишат за голямата любов на Скорцени към България. Някой си Георги Цветанов, станал преди време биограф на двамата съветски супершпиони Таня и Спас Спасови, разказва как те си кютали в пернишкото селце Кралев дол, ама то се оказало по-важно за операцията „Далечен скок" (ликвидирането на Сталин, Чърчил и Рузвелт в Техеран) от Виница, от Ровно, че и от специалната школа за диверсанти в Алпите.
В казармата на тогавашното военно летище в Радомир се зареждали с гориво самолетите на „Луфтвафе” (?!) на път за Близкия изток и Африка. През 1943 г. там се появил адмирал Канарис. Чиста глупост, разбира се, защото „Големият скок" е дело на Главната имперска служба за сигурност, а не на Абвера. Един ден знаменитият съветски разузнавач Спас Спасов пропълзял из строго охранявания обект и научил тайна, която не знаел дори гаулайтерът на България Бекерле. Като се позагледал из редиците на тайнствените германци, познал Ото Скорцени.
Как няма да го познае! Според писачите из многотиражките, снимката му не слизала през цялата война от страниците на вестниците и списанията. Ето какво уточнява един писач: „Нали си имали в Кралев дол и радиостанция, Спасови веднага предали в Москва сензационната новина - край Радомир Скорцени обучава група диверсанти за неизвестна, но важна задача". В Москва плеснали с ръце: „Готвят „Големият скок!". И Сталин аха да каже на Чърчил неговите летци на път за Плоещ да му дръпнат една ескадрила с бомбен товар над Радомир, та всичко да свърши.
Добре, ама бай Георги Димитров му се примолил: „Недейте, другарю Сталин, това е моят роден край..." И „ГРУ и МИ 5 преминали на друг вариант" - отбелязва многотиражката. Какво търси тук МИ 5 - тъмна Индия!
Таня и Спас Спасови предали по радиостанцията дори деня, часа и минутата, в която самолетът с диверсанти излетял от Радомир. На руснаците само им оставало да ги чакат на турската граница. Скорцени не бил с тях, защото фюрерът го изтеглил в Берлин за други подвизи. Великите шпиони Спасови били разкрити от Делиус, съдени на смърт, останали живи, през 1948 г. се окичили с фронтови орден „Червено знаме" „за разконспирирането на Ото Скорцени и хората му в Радомир".
А ние си мислим, че разбираме от шпионски игри, щом сме смятали досега, че съветското разузнаване взе да обажда това онова за своите хора едва през шестдесетте години и не си мръдваше пръста за своите разузнавачи българи дори и през петдесетте години, които тъпата народна власт пращаше из лагери и затвори.
Колкото до това, че на Божурище не е кацал самолет с немски диверсанти, го е писал преди половин век генерал Господин Гочев.
