Документите за пенсиониране на англичаните се уреждат автоматично от държавата, а у нас това става с безумно ходене по мъките
Имам двойно гражданство. Последните десетина години се осигурявах в Англия. Поради което месец преди навършване на 65 години, получих там на домашния си адрес писмо. Уведомяваха ме, че от еди-коя си дата започвам да получавам еди-каква си пенсия. И опция: ако искам да отложа пенсионирането си с цел увеличаване на стажа и размера на пенсията – да попълня изпратения в писмото формуляр и го върна в също приложения надписан плик с предплатени пощенски услуги.
Шест месеца преди това бях получил друго писмо. Ако желая, можело да си закупя до пет години стаж срещу заплащане на определена сума. Описан бе и стажът ми, за да мога да го сверя. Предлагаха ми също, ако имам стаж в чужбина, те да го издирят и ми уредят и чуждестранна пенсия, в случая – българска.
Значи кандидат-пенсионерът в Англия не ходи никъде, в никакво „пенсионно” (изобщо не съществува подобна инстанция там), не търси удостоверения за доказване на стажа си, не подава молба за пенсия, а тя му се сервира наготово. Не съществуват трудови книжки, нито осигурителни книжки. Имаш си само национален осигурителен номер.
Не знам как щяха да ми издействат английските власти и българска пенсия, ако бях приел тяхното предложение. Едва ли щяха да успеят. Защото аз ходя по мъките вече година и половина и съм напът да се откажа изобщо от такава.
Освен че ме караха да си вадя специални удостоверения и формуляри от местата, в които съм работил, на няколко пъти в Пловдив ме препращаха от НОИ в НАП и обратно и няколко пъти се налагаше да плащам разни такси из банките. Не преброих колко пъти ме пращаха до книжарничката в двора им за ксерокопиране на това или онова, макар копирни машини да имат във всяка стая.
В огромната сграда на „Пенсионното” под тепетата (а и в цялата страна) щъкат стотици дяволи, дяволчета и дяволчища. Тяхната задача е да причакват появяващите се кандидат-пенсионери и да им измислят разни мъчения. Не всички обаче издържат и някои от тях преминават от обятията на земните директно при небесните дяволи, без да са успели да видят резултата си във вид на някаква пенсия.
Така през септември 2012 г. мен там ме пое Н. Р. Ако опиша всичките си перипетии, ще трябва вероятно да изпиша стотина листа, затова ще се спра единствено на мъките по замяна на осигурителната книжка, които измисли споменатият един-единствен дявол.
Преди да ме поеме той, след чакане по разни опашки ме накараха да платя за нова осигурителна книжка (сякаш не те ме карат да я заменям, а аз се натискам да го правя). Заявление трябвало да попълня, но това заявление го няма при съответния служител. За него те разкарват до друго място – получаваш го от пропуска или от гишето за информация, както искате го наречете.
Нарочно ли или без да искат, но там взели, че ми дали погрешен формуляр за заявление. Но това разбираш едва след като изчакаш опашката, за да го предадеш. И трябва отново да чакаш пред вратите, за да вземеш, попълниш и предадеш второ или трето поред заявление.
Според много от чакащите, това не са неволни грешки. Защото освен създаване на допълнителни мъчения за кандидат-пенсионерите, дяволите целят нарастване на опашките пред стаите им, с което пък демонстрират нарастване на работата си. Откъдето следва нужда от нови и нови щатове за нови и нови дяволи, обучени и назначени преди всичко на партийна и шуробаджанашка основа.
Слушам как до мен на правостоящата бабичка с бастунче й казват, че трябвало да отиде до централата на НАП, за да попълни формуляр образец 8. Но и обясниха, че можело да си го принтира предварително от сайта им, като й споменаха за някакви линкове и файлове… Бабичката само се прекръсти и чудейки се на какъв език говорят тия хора, тихомълком си излезе.
Както и да е, аз успях да се снабдя с нова осигурителна книжка, в която прехвърлих (просто преписах от старата) данните за съответните отработени месеци и платени осигуровки. Върнаха ме обаче, защото пак били сменени номерата на едноличните търговци, та загубих още някой и друг ден за откриване и попълване на новия номер. За тази цел се разкарвах из други сгради и инстанции, попълвах други формуляри и заявления, плащах други такси и таксички…
Когато изпълних всичките изисквания и отидох за заверка, там започнаха нещо да изчисляват по сумите, които съм плащал за осигуровка. Аз съм се самоосигурявал само през 1991 г. и плащах толкова, колкото ми казваха в банките или пък общинските чиновници, че трябва да платя. Никога не съм платил по-малко от изискуемото.
Не знам дали по-късно са променили със задна дата тези изисквания, но Н. Р. откривателски установи, че за последните два месеца не достигали някакви стотинки при вноските ми. Огромна радост се изписа по лицето му при това откритие. Засия като че ли е улучил джакпота на тотото. Дали защото намери допълнителна работа за себе си, или заради допълнителните мъчения за мене – мога само да гадая.
Близо час умува, смята и пресмята, направи няколко справки по телефона, разговаря с някого от София, докато накрая ме отпрати вкъщи до следващия път. Защото не можел да реши колко трябвало да доплатя и как да изчисли лихвите на тези недостигащи стотинки.
След седмица или две всичко се повтори наново. Отново изчисления и телефонни разговори. Колебанията варираха в диапазон за доплащане между 70 стотинки и 3 лева. А въпросният служител на Ада не искаше да поеме отговорност да каже колко точно да внеса.
След няколкократни посещения и умувания в продължение на месеци, най-накрая ми написа номера на сметката на НАП и заръча да внеса четири лева. За всеки случай нека били повече. Ееее, щом можело сумичката да не е точна, а просто да надхвърля изискуемото, защо не направи това още в началото, а трябваше да ми губи толкова време и нерви?
Ако дяволите в НОИ, НАП и други подобни трябва да си измислят работа, за да си оправдават заплатите, то на кандидат-пенсионерите времето им може да е скъпо. И не толкова времето, ами най-вече здравето!
Но ако мислите, че съм платил четирите лева и въпросът е приключил – жестоко се лъжете! Тъй като смилението над персоната ми бе нещо като коледен подарък, аз реших да си отпразнувам Новата година и да подновя мъките си след туй.
Като отидох в банката да внеса четири лева по посочената сметка обаче, разбрах, че тя вече е закрита. За улеснение (и свое, и на клиентите), НАП въвел единна сметка за всички вноски. За всеки случай позвъних да уведомя Н. Р. И добре, че го направих.
Представям си как на другия край на телефона той е подскочил радостно с трирогата си вила, за да ми каже: „Ако искаш ги внасяй в тая обща сметка, но аз няма да ги призная и осигурителната ти книжка няма да заверя!“. А на въпроса ми „Защо?“ отвърна: „Например защото няма да знам дали тези четири лева са отишли точно за посочените от мен месеци или за някакъв друг период“.
Наредено ми бе да почакам още седмица-две, да видел той как щели да се развият нещата с тази единна сметка. Така пак изтече повече от месец. Накрая с обединените усилия на цялото дяволско общество, улеснението (на единната сметка) бе превърнато в… затруднение.
Измисли се и допълнително разкарване на кандидат-пенсионерите до централата на НАП, където да подават специални заявления, в които да описват за кой период ще трябва да се отнесе внесената от тях сума. Конкретно за кой месец, коя година, за каква цел и т.н.
Свърших и това. Както ми бе наредил Н. Р., отидох в НАП, обясних в деловодството какво заявление ми трябва, дадоха ми два броя, попълних ги и ги заведоха. На следващия ден внесох четири лева по сметката в банката и дори на самите вносни бележки отбелязах, че се отнася за еди-кои си месеци от 1991 г.
След няколко дни ми се обади една жена от приходната агенция. Викаха ме да давам разяснения за какво съм подал това заявление. Че да не съм го подал по мое хрумване? Половин час се обясняваме. Всичко бях записал ясно и точно в самото заявление, а отсреща служителката твърдеше, че нищо не се разбирало.
Не се отзовах на повикването им. Уморих се. По-добре да си умра без пенсия, отколкото да умра заради нея.
Последва второ обаждане, този път от строг мъжки глас. Отново половин час разговор. Сега диалогът имаше положителен завършек – човекът каза, че вече всичко е уточнено. Но на следващия ден отново последва обаждане от НАП, отново женски глас и отново нищо не било ясно?! И за никаква пенсия да не си мисля, че може да ми отпуснат, ако не отида веднага при г-жа М. Р. в Агенцията по приходите и подам друго заявление.
И така – отново се озовах в тази служба. Попълних и подписах не едно, а цели две различни заявления. Но възникна въпросът – тези четири лева как ще се разпределят по месеци. Не можело така общо да се плаща за период от два месеца! Дадох на служителката телефона на господина от НОИ да се доуточняват директно.
Ех да видите, дами и господа, как си говорят по телефона два дявола! Как се надлъгват, как се уговарят… И докога ще търпим тая бюрокрация?! Не е ли време всички тия дяволи да ги отпратим там, където им е мястото, вместо да издевателстват над клетите кандидат-пенсионери по българската земя?
Споменах в началото как получих английска пенсия – нито един попълнен лист хартия, нито един телефонен разговор, никакво разкарване до някаква инстанция, никаква издръжка на никакъв дявол.
В крайна сметка и до ден днешен българска пенсия не съм получил. Поет бях от следващите в йерархията дяволи, на които пък им трябвали справки от Англия. Получаваните обаче на два пъти служебни справки оттам все нещо не ги устройвали, а на донесените пряко от мен удостоверения не можели да се доверяват...
