Пловдив, Видин, Търговище, Благоевград - големите жертви на водната стихия през ХХ век
Автор: Камен Колев
Денят е 1 май 1966 г., а на централния площад „Христо Ботев” във Враца минава тържествена манифестация. В 11,25 часа се чува грохот откъм планината по поречието на река Лева. Четиридневните поройни дъждове са скъсали стената на хвостохранилището на оловно-цинковата флотационна фабрика "Мир" и рудника "Седмочисленици". Близкото село Згориград е залято от над половин милион тона тежки метали, цианиди, камъни и дървета...
Триметровата вълна минава през прохода Вратцата и стига до площада на Враца. Разстоянието е 7 километра и по пътя си калната стихия помита хора, животни, дървета и къщи. За 20 минути районът заприличва на бойно поле.
Вълната влачи полумъртви хора, изхвърля на площада във Враца труп на дете, ръце и крака на загинали. Мъртвите са откарани с камиони на Гражданска защита на градския стадион, където телата са измити с маркучи от калта, за да може да бъдат разпознати от близките.
В продължение на три дни войската вади трупове, но официалната власт засекретява случая, за да не помрачава радостното настроение по първомайските празненства. Обявените жертви са 107, но местните хора казват, че реално загиналите са над 500, а ранените - 2000.
Разрушени са повече от 150 къщи. Последните трупове са намерени дни след 1 май чак на 40 км надолу по поречието на реката.
Хвостохранилището от години е смятано за опасно - по стената имало пукнатини и мнозина специалисти предупреждават властите, че може да възникне проблем. Те обаче не са чути и трагедията се случва.
Правителството сформира комисия за бедствието във Враца, която пристига в града вечерта на 1 май. Тодор Живков оглежда района с хеликоптер и дава нареждания за справяне със ситуацията.
Заради неприбраните трупове на животни от улиците има опасност от епидемия. Мобилизирани са всички медицински работници в района и персонала на ХЕИ. Войници от двете казарми се включват в спасяването и разчистването. Държавата отпуска 20 милиона лева на пострадалите, за да възстановят жилищата си. Тогава са построени врачанските блокове „Май 1", „Май 2" и „Май 3".
Макар властта да не съобщава цялата информация за трагедията, година по-късно като виновни са осъдени директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна. Те получават ефективни присъди между 5 и 10 години затвор. Днес във Враца се издига паметник на загиналите в бедствието, увенчан от белокаменен ангел.
Честа жертва на наводненията става и Пловдив, сполетяван от водната стихия през 1858, 1876, 1897, 1900, 1911, 1929 и 1957 г. При топенето на снеговете и проливните дъждове река Марица на няколко пъти излиза от коритото си и залива районите около нея. През 1929 г. след тежката зима Пловдив отново е под вода.
„Къщите край двата бряга на река Марица са залети, най-много е пострадало населението на квартал Филипово. Към три часа след полунощ водната стихия изпълва улиците и залива къщите и дворовете на северния бряг на реката. Хората се катерят по покривите на домовете си, прехвърлят покъщнината от първия на втория етаж и така с надежда и страх очакват пукването на зората. На помощ идват спасителни команди, тук са и хората от Морския сговор...", пише Здравко Гълъбов в книгата си „Мъже на делото".
„Голямото наводнение" наричат пловдивчани бедствието от 1957 г., когато улиците около Марица, избите и къщите отново са пълни с вода. Целият ромски квартал Столипиново е залят и циганите са преместени в нов квартал - Аджисан махала. По това време градът е укрепен само от моста на Герджика. В спасяването се включват войници, които помагат при укрепването на дигата на реката, за да се ограничи размерът на бедствието. Веднага след това започва укрепването на бреговете на Марица и сега от двете й страни се издигат високи и здрави диги.
Наводненията от XIX век помни и град Търговище, защото опустошаването на реколтата от стихийни бетствия го обрича на глад и мизерия. А историята помни много такива случаи - през 1888 г., 1896 г., 1897 г., 1903 г., 1906 г. и катастрофалното наводнение от 6 юли 1914 г. Причината винаги е една - високите води на река Врана, ляв приток на Камчия. През последните седмици на 1888 г. районът е залят от поройни дъждове, придружени с градушки.
Тогавашният шуменски окръжен управител Н. Манолов констатира, че бедствието е отнесло и повредило 5 000 дюлюма (мярка за земя равна почти на 1 декар - б. р.) с жито, царевица, ечемик, овес, фий, ливади и сено, лозя, тютюн, овошки. Загубите са изчислени на около 30 000 лева.
Стопаните в околията отново остават без препитание през юни 1903 г. Тогава пороят съсипва хиляди декари с посеви, прекъсва и железопътната линия София – Варна. Подобна драма в Търговищко се разиграва и през 1906 г., но най-опустошителното бедствие е на 6 юли 1914 г.
Дъждът е толкова обилен, че хората описват водните капки като „дебели водни въжета". Река Врана прелива, а откъм Дервентския проход приижда вълна, висока поне три метра, която помита всичко по пътя си.
Водният ад съсипва градския водопровод, амбулаторията, скотобойната, училище „П. Р. Славейков“, гимназията „Св. Седмочисленици“, сградата на читалището, новостроящата се Земеделска банка, 25 околовръстни шосета и улиците в града.
Водата отнася материалите, предназначени за строеж на казарма. Общинското здание, в което е и полицейският участък, е сред най-засегнатите, съборени са десетки дюкяни и около 1000 къщи. Комисията по констатиране на загубите от наводнението изчислява щетите на 5 170 000 лева. Река Врана е укротена чак през 1928 г., когато е построен железен мост и е направена корекция на нейното корито.
Голямото наводнение на 4 март 1942 г. съсипва Видин. Придошлите води са от Дунава.
Зимата е тежка и реката замръзва. През първите дни на пролетта огромни ледени блокове се струпват на завоя при остров Богдан, през нощта водите спират да се оттичат, отнасят дигите и заливат града. Вълната стига до 5 метра, а реката се разлива до околните села Видбол и Смърдан. Кметът Стефан Тотев нарежда черковните камбани да забият, за да разбудят хората и градът да не дава жертви.
Въпреки това загиналите са 13 души. 500 къщи са напълно разрушени, залети са над 5000. Ученици от мъжката гимназия, доброволци на Червения кръст и единствената малка войскова единица - останалите са на фронта и се бият във Втората световна война, се спускат да спасяват хората и да отводняват къщите.
Хиляди са евакуирани в София, а властите не си поплюват. „От Враца дойде един полковник и издаде писмена заповед, че всеки, който откаже да приюти гражданин, останал без жилище, който има храни и не ги сподели с нуждаещи се, който краде каквото и да е и още други престъпления във връзка с наводнението, при залавяне ще бъде разстрелян", спомня си Богдан Минков.
Авиацията бомбардира ледения бент до остров Богдан и отпушва Дунава. Водата започва бавно да се оттича, но се отдръпва нацяло едва в началото на юни.
Голямо водно бедствие спохожда и Благоевград, който тази година отбеляза точно 60 години от голямото наводнение през 1954 г., отнело живота на 13 души. Тогавашният кмет Зашев обявява бедствено положение и нарежда мъжете от 18 до 60 години да бъдат мобилизирани, за да се включат в спасителните дейности и разчистването. В знак на признателност към хората, помогнали за възстановяването на града, миналия месец благоевградчани поставиха паметна плоча.
