На 15 август 1944 г. войските на Втори и Трети украински фронт достигат до горното течение на реките Серет и Прут.
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
Главното съветско командване им поставя задача да пристъпят към унищожаването па германо-румънската групировка „Южна Украйна“, която се състои от две германски и една румънска армия с обща численост от около 340 хиляди души.
И това е всичко, което се знае за нея. Няма данни за въоръжението и разположението на частите. Освен това се оказва, че липсват топографски карти на района. Всичко това означава да се тръгне на „сляпо“, което определено не е за предпочитане, защото ще доведе до повече жертви и загуба на материална техника.
Свиква се съвещание на командирите на подразделения и началник-щабовете. На него се поставят проблемите и се търси начин за решаването им. Никой обаче не предлага подходящо решение. Тогава полк. Матей Генадиевич иска думата и обявява, че за 3 дни може да събере необходимите данни за противника, ако му дадат на разположение 17 самолета и 40 щабни офицери. Съвещанието се ръководи от маршал Толбухин, който решава да удовлетвори искането на полк. Генадиевич, като го предупреждава, че при неуспех ще понесе най-тежко наказание.
Кой е Матей Генадиевич? Той е роден през 1889 г. в Браила в семейството на българи емигранти. Баща му е дребен търговец, но събира средства и изпраща сина си да учи в гимназията в Николаевск. В нея Матей завършва два класа, но вместо да продължи, кандидатства и е приет в кадетското училище. Завършва го през 1916 г. и веднага е изпратен на фронта, въпреки че няма навършени 18 г. Но Първата световна война бушува с пълна сила и са необходими все повече попълнения.
Младият прапоршчик участва в много битки и трупа боен опит. След края на гражданската война в Русия служи в различни поделения, после е изпратен във Военна академия и излиза с чин майор. Назначен е за пом.-началник щаб на Харковския военен окръг и получава награди за отлично носене на службата. През 1938 г. е произведен в чин подполковник, но скоро след това е засегнат от репресиите, понеже е бил царски офицер. Една година престоява в изправителен лагер, но е реабилитиран и върнат на военна служба. Пак е пом.-началник щаб, но този път на Киевския военен окръг.
През 1941 г. Германия напада Съветския съюз. Въпреки упоритата съпротива, Червената армия търпи поражения и отстъпва. Киев е превзет от германците. По заповед на Сталин почти всички висши офицери от Киевския военен окръг са понижени в звание и длъжност. Сред тях е и Матей Генадиевич. С чин майор той е изпратен за командир на батальон в Западен Сибир, където се формират нови военни части.
За кратко време майор Генадиевич обучава новобранците във висша степен на боеспособност. Това е оценено от командирите му и батальонът участва във военния парад на Червения площад в Москва на 7 ноември 1941 г. Оттам директно е изпратен на фронта, където се подготвя офанзива за отблъскване на немските войски от столицата. В нея батальонът на майор Генадиевич се отличава с успешно настъпление, като преодолява съпротивата на елитен германски полк.
Награден е с орден и му е върнато званието подполковник. Но той е ценен преди всичко като щабен офицер. По молба на тогавашния командващ 17-а армия ген. лейтенат Фьодор Толбухин е предоставен на негово разположение и той го назначава за началник щаб, и издейства да бъде повишен в чин полковник.
На тази длъжност го заварва 15 август 1944 г., когато той прави смелото си предложение. Още на 16 август всички предоставени му самолети излитат със задачата да разузнаят разположението на вражеските части и да правят топографски снимки, като на един от тях е и полк. Генадиевич. Прибират се при стъмване и веднага данните се нанасят на картите. Цяла нощ кипи усилена работа и се дава само кратка почивка за 3 ч. сън. Същото напрежение продължава през следващите дни и нощи.
В 4 ч. на 18 август всички данни за противника са на изготвените топографски карти. Полк. Генадиевич изпраща всички да спят. Остава той и тримата му най-близки помощници. Те съставят плана за провеждането на операцията. В 13 ч. го представят на командващите Втори и Трети украински фронт. След 2 ч. обсъждане е одобрен с някои поправки. В 19 ч. се провежда инструктаж с командирите и началник щабовете на подразделенита.
19 август е ден за подготовка, а на 20 започва настъплението. Авиацията и артилерията поразяват набелязаните цели, после тръгват танковете и пехотата. Операцията продължава до 3 септември и завършва с пълен разгром на противника – убити са и са пленени 256 хил. вражески войници и офицери, а загубите на Втори и Трети украински фронт са общо 1450.
В рапорта си до главното командване маршал Толбухин изтъква ролята и заслугите на полк. Генадиевич и предлага той да бъде награден с най-висок орден и произведен в чин генерал-майор. Сталин обаче, който е запознат с биографията му, дава съгласието си само за орден, и то не най-висок, и казва, че за генералска звезда още трябва да се потруди.
Полковник Генадиевич има съществен принос в планирането на Будапещенската и Виенската операция, но така и не стига до генералско звание. През 1947 г. е съкратен от армията поради навършване на възраст. Умира през 1952 г., когато е на 63 г.
naj dobrata pouka ot tova e she edno dobro rasusnavane e goljam prinos za uspeshna otbrana i napadenia
a ne vashni zeli da ne se otbranjavat i napadat zashtoto sa malovashni i ima samo pileene na sili .
