Преди 137 години
Пак е август и докато я има България, той ще е месецът на великата Шипченска драма
Автор: Тодор Бакърджиев
и въобще на едно от летоброенията на свободата в света. Защото битката е уникална и отглъхва не само в нашите граници.
Изписани са толкова страници, проведени са вече над 130 гръмогласни чествания, но генетично носим спомена и насън, въпреки глобалните машинации на тоталния антипатриотизъм. И все не стига поне по едно цвете за венеца на нашата благодарност. Защото тя е непостижима.
Всички, сражавали се на тогавашната бойна Шипка, са герои – и живи, и мъртви, ранени... Но някои са и с особен животрептящ и до днес личен чар на саможертвата. Един от тях е майор Чиляев, грузинец на кадрова руска служба.
Константин Чилашвили е заместник на легендарния подполковник Калитин, който при Стара Загора спасява извисено върху турските щикове от плен Самарското знаме. Съотношенията на силите в брой в полза на османците са свръхбезнадеждни. Но не и в душите на отбраняващите. Има един тънък момент в тази епопея, който поставя на още по-тънък косъм цялата военна кампания.
Руските оредели полкове правят някакъв отчаян маньовър, слизайки към габровското шосе. Настъпва и малко объркване, в което отделни командири при шеметната обстановка с нарушени свръзки схващат това като разрешение за отстъпление. Създава се леко огъване, което заплашва със страшно пречупване. И тук точно става едно от чудесата на боя.
Полковник Липински с 20 човека спира отдръпването на Кръглата батарея. Полковник Прерадович прави това с Централната батарея. Старшият лекар на опълчението, българинът Константин Везенков, вдига в сражението всички ранени, които що-годе могат да се изправят на краката си.
На 11 август на върха остават почти само все още непокосените остатъци на юнаците от Трета българска опълченска дружина. Неин командир е майор Чиляев. Тогава от една скала той се провиква: „Братя, обкръжени сме, ще се държим, докато дойде помощ, ако не дойде, всички ще положим кости за свободата на България!“ И запява „Шуми Марица“.
Свободата е само на един миг срутване в урвата на забравата. Но това срастване между велика песен и силно кратко слово сътворява прелома. Нашите опълченци се вдигат в невиждана по арсенала си последна контраатака до идването на лелеяния Радецки.
Има нещо гениално като психология в това, което прави майор Чиляев и то го поставя редом с най-съкровените ни възрожденски герои, прави го по-българин от мнозина сред нас.
С такива образи неслучайно Иван Вазов надминава себе си в „Опълченците на Шипка“ – ода на одите от всичко, което е писано в тоя жанр. Защото с цялото си същество народният поет е усещал, че Шипка ще остане завинаги ненадмината и ненадскочена в нашата летопис.
Чиляев остава жив, след войната пише спомени, останали твърде неизвестни у нас. Малко се знае и за съдбата му. Което не пречи да си спомняме за славния и скромен офицер и да таим надеждата, че ще се намери още нещичко за преклонение пред неговата Божествена мисия в адския пек на оня съдбовен август.
Патриотичен календар
8 август 1946 г. — В България е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите
9 август 1920 г. — Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война
10 август 1868 г. — На връх Бузлуджа е убит Хаджи Димитър
10 август 1913 г. — Подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война
10 август 1915 г. — Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов
11 август 1877 г. — Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война
12 август 1875 г. — На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание
12 август 1879 г. — Създаден е Българският военен флот
13 август 1912 г. — Провежда се първия полет на български военен самолет над София. Пилот е поручик Симеон Петров, излетял със самолет Blériot XI
