Величеството смятал, че Европа го е натоварила с неблагодарната роля да опазва мира на континента
Автор: Борис Цветанов
В капиталния си труд „Европа" Норман Дейвис отбелязва: „Източният въпрос израснал от два невъзвратими процеса - продължаващата руска имперска експанзия и трайното отстъпление на Отоманската империя. Той породил независимост на балканските държави, Кримската война и веригата от усложнения, които подпалили фаталната криза през 1914 г.”
В толкова интензивните чествания на стогодишнината от Първата световна касапница Източният въпрос и Берлинският диктат странно не фигурират в разискванията. А е имало времена, в които световни историци са смятали, че ако Берлинският конгрес бе утвърдил Санстефанска България, нямаше да има нито Първа световна, нито породената от нея Втора, нито социализъм, нито фашизъм, нито Студена война.
Изобщо не се подлагат на анализ десетки предупреждения, които в онова време отправя българският цар Фердинанд за опасността от Голяма война и още по-опасните последици от нея. Ако кажем, че той дори е пророкувал и избухването й още през 1909 и 1912 г., в най-добрия случай ще получим иронични усмивки. Да не говорим какво ще бъде отношението, ако кажем, че само благодарение на него на няколко пъти тази война е била предотвратявана – през 1903, 1908, 1913 г. Тук се крие отговорът на ония негови думи, изричани пред монарси и държавници на Стария континент, че Европа му била отредила неблагодарната роля за запазването на мира.
Според Норман Дейвис и цяло съзвездие сегашни историци, Първата световна война била сложила край на някаква идилия, обхванала континента, на един мир, траял десетилетия, и довела до войни, революции, Студена война, нарушила естествения път на развитие на европейските държави и това развитие било възстановено едва в началото на ХХІ век.
Друг властелин на тълкуванията на историческите предизвикателства – А. Дж. П. Тейлър, иронизира кабинетни умници, чиито теории до днес светът повтаря, за някакви дълбоки причини като място под слънцето, което искала Германия. „Такива дълбоки причини няма – пише той. – Големите исторически катастрофи са фатална комбинация от специфични и общи причини. Без специфичните прични така наричаните дълбоки причини биха имали незначителни последствия".
Годините на несравнимия мир били години на тайна дипломация, на стремеж за баланс на силите на големите континентални армии. „Тогава – пита Тейлър – не е добре да питаме кои фактори доведоха войната. Правилният въпрос е защо тези фактори, достатъчно дълго съхранявали мира в Европа, не успяха да го направят през 1914 г.”
Отговорът е, че през тия години никога не се е стигало до искра, която да подпали напълненото на Берлинския конгрес буре с барут. Македония и Босна били предизвикателствата и Европа била на косъм от Голяма война още през осемдесетте години на XIX век – из лондонските мюзикхолове хит били песни, в които се пеело: „Ние не искаме да се бием,/но ще го направим с плам,/ бихме мечката и пак ще я бием,/ мечката няма да влезе в Константинопол".
Но тогава Великите сили си имали и велики проблеми: Англия имала флот, но нямала сухопътна армия; Австрия била в психологическа и техническа зависимост от Германия; Франция изживявала невиждан в историята си демографски срив.
Не било време за война, ударил бил часът на тайната дипломация.
За Норман Дейвис и Тейлър нещата са достатъчно ясни, те са работили с камари документи - явни и тайни, имали са и дистанцията на времето като съветник. За съвременника винаги е имало ограничения от всякакво естество. Затова и си заслужава да се анализира поведението на българския монарх, схванал отначало интуитивно, а с времето задълбочено, корените на злото. Още през 1897 г. той започва да се изживява като избраник на Стария континент за опазване на мира. В разговор с германския външен министър Маршал той споделя: „Ако не бъда разбран, ако в Турция не се извършат решителни реформи, боя се, че няма да мога да продължа да опазвам мира, тази неблагодарна роля, която ми е отредила Европа".
Този, както го нарича Марсел Пруст „великолепен, много умен и забележителен човек", мъдрец и тънък психолог, се е оставил представителите на Великите сили да го смятат за грандоман, за ексцентрик, за малко луд, за да може да изпълнява оная, неблагодарната роля.
Още през 1900 г. из Европа се шушука, че Фердинанд иска да обяви независимост на България, а себе си за цар. Това съвсем не е маловажен въпрос, като се вземе предвид, че важната част от стария континент е в ръцете на трима братовчеди монарси, че английската династия всъщност до началото на Първата световна война ще се нарича Сакскобурготска, че самият Фердинанд е братовчед на Голямата тройка.
Няма да е случайно, че при посещението си в Париж през 1910 г. българският цар е посрещнат с почести като наследник на френските крале. В един разговор между кайзер Вилхелм и император Николай при срещата им във Висбаден кайзерът се обърнал към руския самодържец, след като първоначално и двамата иронизирали желанието на княз Фердинанд за царска корона: „Знаете ли как ще изглежда царска България?". „Не мога да си представя" - отвърнал Николай.
„Велика България с цяла Македония и столица Цариград". Желанието на Фердинанд за независимост на България, осъществяването на националните идеали и царската корона не са били самоцел. Монархът по свой път е стигнал до прозренията на един световен учен – професора по география в Оксфорд Харолд Макиндър, бащата на съвременната геополитика. Той е открил още в свое време една формула, която е в сила и днес: „Който управлява Източна Европа, контролира сърцевината на Стария континент; който управлява сърцевината, контролира световния остров Европа; който контролира световния остров, контролира света".
Тук е тайната на стремежа на Фердинанд да държи под контрол Балканите, за да може да задържи световния пожар. През 1909 г. той вече знае, че може само да го отлага, но не и да предотврати. Дори предсказва, че след като успял да го отложи, този пожар само след пет години ще пламне и ще изгори не един и два европейски трона.
Един анализ на събитията след анексирането на Босна (конфликтът е размит благодарение на събитията в България) ще покаже, че тогава светът е бил пред война. На стари години цар Фердинанд изказва една мисъл, която още чака своето тълкуване: „През 1908-1909 г. не исках да бъда параван на глупостите на Австрия".
Не е анализирана както трябва и печалбата от анексията на Босна - най-големият кяр е за Англия, която придобива особена сила в някои страни на Балканите, като междувременно проваля плановете на Германия за установяване приятелство с Турция.
Време е да разгледаме по-внимателно зачестилите след обявяването на независимостта на България воайяжи на цар Фердинанд из Европа. Ексцентричността му пълни жълтите издания на континента. Няма европейски вестник, в който да няма негови карикатури (те бяха старателно събрани в 120 папки, които тъпите милиционери на народната власт гориха заедно с други безценни документации три дни и три нощи пред двореца), но царят бе дори доволен от тях - така най-добре се скриваше истинската цел на неговите визити в кралски дворци и премиерски кабинети.
Предприеманите от него стъпки отдавна имаха двойно, а понякога дори тройно дъно. Така например и до ден днешен не е разтълкуван блянът му по Византия по време на Балканската война. Военната цел наистина беше Цариград, но политическата беше Македония и Солун. И което бе по-важно: предвиждаше тържествена литургия в „Света София" като първо бъде споменато името на римския папа, а след това на цариградския патриарх. Това трябваше да даде живот на смятаното за невъзможно - примиряването на двете християнски църкви.
Папа Пий X сериозно бе запознат с този план и царят бе получил мълчаливото съгласие на Ватикана. Колкото до иронизирането на повърхностното тълкуване на желанието за превземане на Цариград, малцина специалисти отбелязват, че това не е бил блян само на Фердинанд. Бленувал го е и гръцкият крал Константин, подкокоросван от вярващата в окултисти шарлатани негова съпруга кралица София, че имало далечно предсказание как гръцки крал на име Константин щял да възроди Византийската империя. И румънската кралица Мария също е мечтала да бъде коронясана в Цариград.
При тия свои дипломатически шанторения из Европа Фердинанд успешно лавира между съперничеството, егоизма, глупостта на владетели и държавници.
За чест на журналистическата професия и сатиричната дарба карикатуристите на големите европейски вестници бяха разгадали скритите намерения на монарха и това се виждаше от карикатурите - чрез тях дългият нос на Кобурга стана познат дори и на децата, а подтекстът винаги беше, че този нос не можеше да пропусне миризмата на нито една политическа кухня на Стария континент.
Време е да кажем и две думи за фаталната заповед, чрез която България стана агресор през 1913 г. Тогава, смятат историци, изгоряха окончателно мечтите по осъществяване на националните идеали. Всъщност това бе изгаряне на предпазен бушон, предотвратил избухването на Първата световна война година и половина по-рано. Вероятно с много по-жестоки последици.
Подкокоросвана от Австрия, Румъния се готвеше да нападне България на страната на Турция (това че Румъния се възползва по-късно от ситуацията е съвсем друго нещо), което би довело включване в касапницата на Русия, след нея - Германия. При обвиненията, включващи непременно презрителното „Кобурга", не се взема предвид, че през лятото на 1913 г. мало и голямо, куцо и сакато в България пееше „Съюзници- разбойници", шовинистична еуфория цареше над всичко и нямаше мъж, жена или дете, които да не вярваха в непобедимостта на българското оръжие, което щеше да сложи на място вероломните сърби и гърци. Освен всичко това, нямаше и сто дни, откакто екстремисти бяха убили гръцкия крал Георгиус.
„Ти си следващият!" - бе получил писмо цар Фердинанд. Старал се пет години да не се обвързва нито с Антантата, нито с Централните сили, монархът тайно се бе надявал Русия да преглътне хапчето „Цариград може да бъде само турски или руски" и да му подаде ръка.
Казал го е руският външен министър Нехлюдов при една от срещите им по-късно. Разочарован е не само от Русия , но и от Англия, където неговият братовчед Джордж V оценил стореното от него като „голяма каша". Никой не погледнал на жеста му от гледна точка на „неблагодарната роля, отредена му от Европа”.
Понякога нервите му не издържали от пренебрежението към усилията му, кипнал веднъж и казал на испанския крал Алфонсо: „Аз съм правил грешки - има за това упреци – и прави, и не. Накъдето погледна - алчност, цинизъм, глупост, слабост - аз ще я подпаля тази Европа от четирите й краища ..."
Няма да му се наложи. И той добре го е знаел. Още през февруари 1912 г. пред австрийски дипломат е предрекъл началото на Голямата война с точност до дни: „Още две години и половина и светът ще се хване за гушите... Това ще бъде невиждана война. Тя ще доведе революции, ще изкара на повърхността евреите, комунистите и анархистите, старият свят ще се срине завинаги. Ще изгорят повечето от троновете на Европа..."
Че дейността му в „неблагодарната роля" в свое време е била добре позната, ще приведем още един пример. Веднага след убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд, сръбски екстремисти вдигат апела: „На единият Фердинанд видяхме сметката. Идва редът на другия. Тогава спокойно можем да си гледаме работата!"
Даже съвсем наскоро след това имало инцидент - по време на пътуването на царския влак от Виена за София, началникът на трена едва бил удържан да не влезе във вагона на цар Фердинанд, предполагало се, че било опит за покушение.
Двадесет дни след избухването на войната почива отчаян папа Пий Х. В Цюрих Троцки се захваща да пише „Войната и Интернационалът" и обявява борбата за самоопределяне на нациите и въжделенията си за световен социализъм.
Ленин пък се спотаява в Закопане в Талиция, уверен, че социалдемократите в Германия ще последват апелите му за предотвратяване на световния конфликт по негов модел. Когато обаче социалдемократите гласуват военните кредити, Владимир Улянов кипва: „От днес преставам да съм социалист и ставам комунист!"
Споменаваме тия двамата само за да докажем още веднъж пророчествата на българския цар за последиците от предстоящата Голяма война, която години наред се опитвал да предотврати.
Накрая ще кажем за още едно пророчество на монарха.
В края на ноември 1916 г. той присъства на коронацията на новия австрийски крал Карл във Виена. По време на церемонията короната се плъзва напред и покрива половината от лицето на новия крал. За Фердинанд това е знак от небето: „Ще изгубиме войната!" - казва го в момент, в който цял свят смята, че Централните сили са спечелили.
Флотата на Англия е под абсолютния обстрел на германските подводници, Русия е пред разпад, Франция е загубила 600 000 войници при Вердюн. От Антверпен до Багдад Централните сили демонстрират мощ и единство. България е получила цяла Добруджа, националните интереси са осъществени в по-голяма степен и от най-смелите мечти... И на този фон: „Ще загубим войната"! И ако това не е пророчество...
