Прокарването на идеята на Коминтерна през 1938 г. е включвало отстраняване на нейните потенциални противници
Автор: Борис Цветанов
Македонските фалшификатори свалят звезди от небето, за да докажат, че македонскиот язик си е съществувал от време оно, че дори в девети век се е „пишувало" на него. Че дори "македонскиот" поет Христо Смирненски я е зашифровал тая безспорна истина във фейлетона си "Македонска автономия" във вестник „Маскарад" от 10 декември 1922 г., „напишан на чист македонски язик".
Да не придиряме, че е толкова македонски, колкото е бил македонският в едно изказване на Антон Поров на събрание на коминтерновския „Македонски литературен кръжок". На сбирка поетът трябвало да говори на македонски и той го направил чрез неотразимо използване на частицата „ке" за щяло и нещяло.
Измислен е спасителният за фалшификаторите термин „двудомни" писатели, които, принудени от обстоятелствата, „пишувале на македонски и на някой друг славянски език най-вече бугарски, където имало най-голяма концентрация на македонска емиграция (?!). Така задомени се оказват Никола Вапцаров, Антон Попов, Панчо Михайлов, Смирненски, Трайко Китанчев, Арсени Йовков, Димитър Талев и кой ли не.
Всичко това е обаче детска игра в сравнение с едно старателно укривано кърваво престъпление, предхождащо кодифицирането на македонския език през 1945 г.
Логиката на Оруеловата държава иска предварителното прочистване на терена от потенциални и с големи възможности противници на прокарването на една или друга идея. Успоредно с решението за създаване на македонска нация и език, в Коминтерна през 1938 г. е изработен списък на такива личности.
Този списък – плеяда с бляскави интелектуалци и революционери, е изработен от баш майстора на списъци за чистки Георги Димитров. Той има вече голям опит, започвайки от април двадесет и пета, преминал през Испанската война, извикването на водещи членове на партията от България в СССР през тридесетте години, за да бъдат пращани директно в Сибир.
В случая с противниците на настъплението на македонизма Димитров работи заедно с тогавашния си пръв приятел Тито, който е измъкнал от испанската касапница и който всъщност не е Тито отпреди, а един агент от НКВД, но това е друг въпрос.
Почеркът на двамата се различава само по това, че този на Димитров е по-разнообразен. В този на Тито можем да видим бедно въображение. По него са ликвидирани кървавият български партизанин Иван Козарев, поетът в партизанския лагер на Орце (Добровойе Радослав Левич) Кочо Рацин. Така е трябвало да бъде убит и Венко Марковски, както и Никола Вапцаров, ако бил приел предложението да влезе в партизанския отряд.
Дори дете, ако познаваше живота на срасналия се с планината Иван Козарев, нелегален не от 22 юни 1941 г., както ни го описваше пропагандата, а от десетилетия, би повярвало, че бил убит по някакво недоразумение от приятелски огън. Убийството на Козарев е мистерия и до днес, затова пък убийството на Кочо Рацин, изработено по този модел, си е нагла демонстрация.
Кочо Рацин е връстник на Вапцаров. Роден е във Велес и известно време е живял в София през 1941 г.. Приятел е на Венко Марковски. И двамата имат много общо в биографиите си, дори това, че са издали първите си стихосбирки в една и съща година.
Кочо Рацин поема път на партизанин. На 13 юни 1943 г. е изпратен извън отряда да отнесе храна. Връща се късно привечер. На пост е Мино Минов, който, виждайки го, стреля. Улучва го в корема и след три-четири часа поетът издъхва.
Оправданието на Минов е изключително глупаво - виждайки приближаващ се човек, извиква "Стой!", човекът продължил да върви към него и Минов стрелял. Всички добре знаят, че дори да е било така, Рацин е имал проблеми със слуха и може да не е чул предупреждението.
Но Минов е знаел, че точно Рацин по това време ще се връща в отряда. Филимена Марковска, съпруга на Венко Марковски, смята, че това си е било чисто убийство и че такъв вариант е бил предвиден и за съпруга й, но „им трябвало малко време, за да отдалечат двете убийства едно от друго".
Че е убийство били убедени и всички в отряда, но Минов бил близък с касапина на Тито - споменатия Орце, и Светозар Вукманович - Темпо. Димитров също има касапин - това е македонският Дракула Лев Главинчев, за когото сме писали вече в "Десант".
Той е връзката с Тито, от когото получава нареждане да организира убийството на Методи Шаторов. За Димитър Талев, чиято глава също е искана от Лев Главинчев, вече също писахме подробно.
Ще се отклоним само защото неуспели с куршум, убийците прибягват и към него, и към Марковски по един начин - да бъдат ликвидирани в концлагери.
По-богатото въображение на героя от Лайпциг взема на прицел Вапцаров и Антон Попов. Те са включени в един процес, който и до днес не е анализиран както трябва, защото всъщност е едно голямо предателство на креатурата на Кремъл Георги Димитров в опита си да очисти страната от потенциални противници за след победата.
Такова е кървавото разчистване за пътя на македонизма и че е имало от какво да се боят в Коминтерна доказателствата лъсват още през 1945 г. Синът на Димитър Талев Братислав твърди: „Баща ми реагираше много болезнено и много остро на новомакедонския език. За него това беше една опасна измишльотина. И днес виждаме резултатите".
Накрая ще споменем още една жертва на особено опасен противник на македонизма - Станке Димитров. През август ще се навършат 70 години от убийството му по особен начин - чрез инсцениране на самолетна катастрофа. Прочее Станке Димитров е бил опасен за Георги Димитров и като добре запознат с още мръсни тайни на бъдещия вожд и учител - кървавото му участие в атентата през април двадесет и пета.
