Наказателно постановление при минаване на жълт светофар
14 Август 2014, Четвъртък
Млад шофьор съм, с 4 години стаж и изминати поне 120 хиляди км. Спиран съм от КАТ общо 4 пъти като първите два са само за проверка.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
Преминах на кръстовище при скорост 40-50км/ч. на жълт светофар, който светна 2-3 метра преди стоп линията, и ми написаха акт за минаване на червено. Полицаят нямаше от местоположението си никаква видимост към моята секция на светофара и нито една „огледална" на нея секция, за да „види", че минавам на червено, тъй като той обработваше друг водач през това време.
И преди година-две ми се случи да се опитат да ме изкарат, че съм минал на червено, при положение че преминах на напълно зелен светофар. Разликата е, че тогава имах двама свидетели, а сега бях сам.
Въпросът ми е да оспорвам ли наказателното постановление (НП) и след неговото евентуално отпадане мога ли да търся някакъв вид обезщетение или поне покриване на разходите по друг начин с друго дело. Все пак с този акт въпросният служител ми губи много време с разправии в КАТ, както и пари за адвокат, който да защити правата ми, а също и се наложи да отсъствам от работа.
Иван Петров,
Бургас
Ако това, което сте описал, е обективната истина, то няма нарушение на Закона за движение на пътищата (ЗДвП). В ЗДвП няма разпоредба, нормираща минаване на жълто или червено. Навлизането в кръстовище на жълт сигнал след зелен такъв е описано в чл. 37 ал. 1 т. 4 от Правилника за прилагане на ЗДвП.
Ако сте се движил наистина с 40-50 км/ч, по никакъв начин не може да се приеме, че това е несъобразена скорост, след като не превишава допустимата скорост за движение в населено място.
Първото, което следва да направите, е да подадете възражение срещу акта в законовия 3-дневен срок, който се брои в календарни, а не в работни дни. Ако срокът изтича в неприсъствен ден, се счита, че изтича в първия работен ден.
В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.
Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Преди да се произнесе по преписката, той задължително проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.
В случай че се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.
Ако се установи обаче, че деянието е извършено виновно и няма основание да не се налага наказание, като нарушителят се предупреди, че при повторно извършване на нарушение ще бъде санкциониран, наказващият орган издава НП, с което налага съответно административно наказание.
НП трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
2. датата на издаването и номерата на постановлението;
3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на наказанието;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;
10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
НП се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Препис от него се връчва на нарушителя срещу подпис.
НП подлежи на обжалване пред районния съд, в района, на който е извършено или довършено нарушението, в седемдневен срок от връчването му.
Обжалването на НП става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.
В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.
При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят и учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, в случая КАТ, както и допуснатите от съда свидетели. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. В хода на съдебното следствие се пристъпва към разпит на актосъставителя, както и на свидетелите при съставянето на акта.
Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени НП. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.
В нашето законодателство не е предвидена възможност за възстановяване на направените разходи при оспорване законосъобразността на НП.
Въпреки това ви препоръчваме да защитите правата си като възразите срещу акта, а ако бъде издадено НП – да оспорите същото пред съда.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
