На 15 август християните отбелязват Успение Богородично
15 Август 2014, Петък
Службите в храмовете на този ден са посветени на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка
На 15 август църквата отбелязва Успение Богородично. Службите в храмовете на този ден са посветени на вечното заспиване, т. е. на смъртта на Божията майка. Това е свят ден не само за православните християни. Католиците например го почитат като най-най-големия си църковен празник.
Българският народ нарича празника „Голяма Богородица“ или „Голяма чьорква“. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. Всеобща е вярата, че тя помага на бездетни жени да заченат.
Затова в този ден младите жени и булки без деца отиват в църквата, палят голяма свещ и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
Често жените закачат на нея т. нар. вотиви – малки метални изображения на бременна жена или пеленаче, с надеждата скоро да се сдобият с дългоочакваната рожба. След празничната служба те раздават за здраве богородични пити с пожелание: „Нека света Богородица да ни е на помощ!“.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.От този ден до Малка Богородица, която се чества на 8 септември – в деня на рождението на Божията майка, се забранява на представителките на нежната половина на човечеството да тъкат, плетат и шият, за да е здраво домочадието.
В някои от централните части на България под къщния праг се слага бял трън, за да не „влизат болестите вкъщи“. Болни хора дават обет, ако получат изцеление, да дарят в църква или манастир, чийто патрон е светата Дева, сребърен вотив, изобразяващ болното място.
Други обричат като дар за светицата някакво животно.
Често на този ден се правят сборове. Обикновено те се свикват в селища, където света Богородица е патрон на местната църква. Хората купуват с общи пари животно, от което правят курбан. Празничните трапези се нареждат обикновено на свещени места край аязма и параклиси или в дворовете на църквите и манастирите.
На Голяма Богородица се мели от новото жито. От него се приготвят обредните хлябове за празника. Извършват се и гадания за бъдещата реколта – ако на този ден вали дъжд, следващата година ще е много плодородна.
В някои краища на България по време на празника се извършват ритуали и за здраве на воловете – стопанката на дома поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва, като нещо подобно се извършва и на Власовден.
В Тракия пък светицата се почита като покровителка на пчеларите. Там носят в църквата пити мед, които се освещават, а след това се раздават за здраве с наричания пчелите да дават повече мед.
На празничната трапеза домакините нареждат задължително ритуални погачи, мед и жито. Слага се още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле и различни плодове. Раздават се и парчета от богородичната пита.
В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица, заемат важно място, те са част от т. нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Божията майка – Рождество Христово (25 декември), отчасти Благовещение (25 март).
Три обаче са строго свързани с Мария – Рождество Богородично (8 септември), Въведение Богородично (Ден на християнското семейство – 21 ноември) и Успение Богородично (15 август), който в православната църква е предшестван от 15-дневен пост.
Имен ден на 15 август празнуват: Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара и др.
