Как комунистическата власт уби 23-годишно момиче

Автор: Камен Колев

Една блестяща млада юристка – личен секретар на Г. М. Димитров, а по-късно и на Никола Петков, е зверски убита от комунистическата власт през 1945 г. Мара Рачева, тогава 23-годишна, е обявена от властите за самоубийца, макар всички факти да говорят, че тя е зверски изтезавана, докато умре.

Младата жена е родена на 29 юни 1920 г. в София в офицерско семейство. Баща й е генералщабен полковник, а дядо й – опълченец от Шипка. Тя завършва право и става доктор на науките през 1943 г., като защитава докторат на тема „Проблемът за ненамесата в гражданската война от международно правно гледище”.  На 23 май 1945 г. д-р Г.М. Димитров, който по това време е под домашен арест в жилището си на ул. „Граф Игнатиев”, търси убежище при семейство Рачеви. Майката Ружа му предлага пари, а Мара e готова да му помогне.

Момичето го придружава до дома на Морис, шифровчик в британската мисия. Помага му и когато на другата заран полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат с кола Г.М. Димитров в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс, който представлява САЩ в Съюзната контролна комисия. Още същата вечер Мара е арестувана. Дали комунистическата държавна сигурност я е следила или бързо е била информирана за мисията на момичето, не се знае.

Не помага и застъпничеството на Никола Петков, който остро се обявява срещу незаконното задържане на младата юристка, макар Антон Югов да обещава, че родителите й могат да й занесат дрехи и храна в милицията и че скоро тя ще бъде освободена. 
Същия ден – 28 май 1945 г., телефонират на Петков и му казват, че секретарката му се е хвърлила от петия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила. Никола Петков отвръща, че това е нагла лъжа и че Рачева е нямала ни най-малкото намерение да слага край на живота си.

Милиционерите поддържат своята версия и казват на Никола Петков, че тялото й ще бъде предадено на близките сутринта в закован сандък. Трупът е прибран от вуйчото на Мара и положен в нормален ковчег.
Братовчедите на Мара измиват и обличат тялото и го обсипват с цветя, за да не се виждат следите от инквизицията.
„Изтръгнати ноктите на ръцете, горени ръцете от китките до рамото, езикът прехапан или отрязан, лявата гърда носеща дълбока рана, дясната буза насинена и подута.

Когато майка й повдигна ръцете, се видя, че всички кости на гръбнака бяха изпочупени; а медицинското свидетелство… показа, че роклята, с която беше облечена, нямаше нито една капка кръв, което показва – според свидетелството – че трупът е бил държан в лед…”, пише в своите „Кошмарни спомени” Милка Генадиева, братовчедка на убитото момиче.
Същите факти докладва до външно министерство на Великобритания служителят на британските тайни служби в София и член на британската военна мисия в Съюзната контролна комисия полковник С. Бейли.

„На 9-я ден от убийството на Мара Рачева гробището беше окупирано от цивилни и униформени милиционери, и всичките врата на гробището бяха с един пост, който беше даден там, за да стои, без да мърда. Една група земсисти… с оранжево знаме бяха дошли да се преклонят пред гроба на Мара Рачева. Аз бях довела на панихидата един военен кореспондент, във военна униформа, чието присъствие спаси доста голям брой земсисти от побой, защото първото нещо, което милиционерите направиха, беше да арестуват тези младежи…”, пише Генадиева.

На тази първа панихида реч държи д-р Петър Дертлиев, председател на младежите социалисти. „В България всичко е Бастилия. Вижте гробището. Милиционерите са окупирали гробищата. Даже гробищата са превърнати в България в Бастилия!”, казва край гроба на девойката д-р Дертлиев.

Скандалът за зверското убийство на Мара Рачева разтърсва Великобритания. На 2 юни Уинстън Чърчил, който по това време е министър-председател на страната, пише остра бележка на външния министър Антъни Идън, в която предлага публично огласяване смъртта на Рачева. „Какъв е целият този ужас за изтезанието на секретарката на Петков?”, пита Чърчил. Въпросът с убийството на Мара Рачева е повдигнат и на 5 декември 1946 г. във Великото народно събрание. Там Никола Петков пита депутата от БРП (к) Катя Аврамова: „Да кажете нещо за Мара Рачева, която се хвърли в Дирекцията на полицията - защо се е самоубила, или по-право, кой я „самоуби”?” 

Два дни по-рано той е изнесъл знаковата си реч, в която заявява, че у нас се гради тоталитарна система, подобна на хитлеристката. Петков повдига въпроси за повсеместния терор и кървавите убийства на народния представител Замфир Филипов и Мара Рачева и прочита писмото на депутата Петър Коев за мъченията в следствения арест на Държавна сигурност. 
Народното събрание е потресено. В чест на Мара Рачева поетът земеделец Боян Илиев през 1992 г. пише стихотворение:

Цветя за редника на пост
За тебе песен никой не написа.
Не те извая в градската градина.
Не съм те виждал и във някой списък
на паднали за род и за родина.
А що се развълнувах тъй дълбоко,
случайно спрял пред гроба ти невзрачен -
с обидно малък паметник—
и горко сърцето ми готово бе да плаче.
Цветя откъснал бях от своята градина
да ги положа върху гроба ти невзрачен
на този, за когото ти загина,
но не предаде. И той не бе обесен.
Цветята подарих на тебе, скъпа,
че що е вожд, идеи, идеали
без тези, що се борят неотстъпно
за тях, дори живота би си дали!”.


В категории: История , Горещи новини