Стевията – естествен подсладител, алтернатива на захарта
26 Август 2014, Вторник
Със сладката трева индианците овкусявали билковите си отвари
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Стевията (Stevia rebadiana Betroni) е многогодишно растение от сем. Астрови. Произхожда от Южна Америка. Като ботанически вид тя е описана за първи път в края на ХІХ век (1887 г.) от Антонио Бертони, но е била позната много по-рано от индианците като сладка (медена) трева. Те използвали стевията за подслаждане на приготвените от тях лековити билкови отвари.
Стевията е силно разклонено храстовидно растение с височина до 70-80 см, с прости листа и бели цветове. В края на ХХ век тя става предмет на сериозни научни изследвания. Учените установяват в листата на растението съдържание на различни аминокиселини, витамини, глюкозиди и антиоксиданти.
Съдържащите се стевиозиди (стевиозид и ребаудезид А) в надземната маса надвишават по сладост многократно захарозата (над 200 пъти). Като заместител на захарта интересът към стевията през последните години е много голям както от страна на учените, така и на любителите градинари.
Стевията се отглежда сравнително лесно като саксийно и градинско растение. Тя е светлолюбива, топлолюбива и влаголюбива култура и не понася засушаване. Оптималната температура за вегетацията й е 26-27оС. Температури под 15оС задържат развитието й, а под 0оС са критични за растенията.
При нашите климатични условия стевията се отглежда като едногодишно растение чрез производство на разсад. Той може да бъде отгледан от семена и по вегетативен начин (чрез вкореняване на зелени резници, издънки, разделяне на коренища). От семена разсадът е готов за разсаждане след 50-60 дни. Но се предпочита вегетативният начин на размножаване.
Стевията се развива добре на почви с неутрална реакция, богати на органични и минерални вещества, с добра пропускливост.
Разсажда се през пролетта след преминаване на опасността от късни пролетни слани. На по-големи площи тя се отглежда в редове, на разстояние 50-60 см между тях и 20-30 см в реда.
За получаване на по-голяма вегетативна маса от растенията е необходимо да се прилага добра агротехника – окопаване, унищожаване на плевелната растителност, подхранване с минерални торове, подходящ поливен режим.
Стевията се прибира във фаза цъфтеж, обикновено в началото на юли, когато съдържанието на стевиозиди в растението е най-голямо. Клонките се изрязват и се оставят филизи с дължина 3-4 см с няколко листа. Листата се отделят и се сушат на сянка.
След прибирането на надземната маса растенията се поливат и подхранват с разтвор от органични или минерални торове.
До края на октомври при прилагане на добра агротехника може да се получи втора реколта от този естествен подсладител. При оптимални условия от един квадратен метър може да се получи добив, който може да замени употребата на 5-6 килограма захар.
През есента коренищата на стевията се изваждат от почвата и се поставят в сандъчета с влажен субстрат (почва и пясък). През зимата те се съхраняват в тъмни помещения, при температура 5-6°С и относителна влажност на въздуха около 80%.
