От VІІ до ХІІІ в. византийците периодично изселват българи в Мала Азия и най-вече в източния й край (Впрочем такава политика провеждат също така
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
българските ханове и царе. През 812-813 г. хан Крум, който завладява Одринска Тракия, изпраща 60 хиляди ромеи от този район в отвъддунавските си владения). В резултат на това там се съсредоточава многочислено българско население, което заема територията от Булгар Даг (в превод от турски – Българска планина) на юг до Анкара на север. Това е Анатолия.
Макар и далече от родината си, българите създават свои общности, които през ХІІ в. се превръщат в княжества и дори секат пари. Първото такова княжество е основано от Михаил-Асен някъде около 1160 г..
По същото време селджуките са създали държавно обединение и завладяват обширни територии на полуострова. Когато стигат до земите на българското княжество и се опитват да го превземат, срещат сериозен отпор. В няколко битки търпят тежки поражения и тогава предлагат да се сключи мирен договор с признаване на границите и свободна търговия.
Селджуките обаче са доста по-многочислени от българите и поради това мирният договор работи в тяхна полза. Търговските им кервани наводняват българските тържища със стоки, по-голямата част от които са плячкосани от войниците и така подбиват цените на българските занаятчии.
Заедно с тях пътуват ислямски проповедници, които разпространяват вярата в Аллах, а сред българите няма православни свещеници, които да им се противопоставят. Започва ислямизирането на българското население.
След смъртта си княз Михаил-Асен е наследен от сина си Асен-Иван, който тогава е на 23 години. Селджукският хан Исмаил бег го кани на среща, за да подновят мирния договор. Тя се провежда в столицата Коня и там Асен вижда дъщерята на Исмаил – Хатидже.
Пленен от красотата й, той иска от баща й да му я даде за жена. Хан Исмаил обаче поставя условие – князът да приеме ислямската религия. Българинът се съгласява и приема името Асен Асеноглу. Когато им се ражда син, князът иска да го кръсти на баща си и да се нарича Михаил Михаилоглу. Хан Исмаил обаче изпраща керван с 60 камили, натоварени със скъпи подаръци, а заедно с тях пристига и главният молла със задачата внукът му да бъде наречен Яхша.
Тъй като Асен Асеноглу вече е правоверен, той се съгласява. Когато умира през 1265 г., той е наследен от сина си Яхша хан І, което означава, че княжеството вече е превърнато в ханство.
В източната част на държавата, която граничи с Армения, по-голямата част от населението обаче запазва православната си вяра и съхранява българските обичаи и традиции. Въпреки религиозното разделение, всички се чустват българи и с общи усилия защитават националния си интерес.
Алагатор на войската, създадена от Михаил-Асен, е Борис и неговата длъжност се предава по наследство на синове и внуци. Тя е добре организирана и въоръжена. Освен че са надежден защитник на българската държава в Анатолия, Борисовците сключват договори с византийци, кръстоносци, арменци и турци да участват в техни походи срещу високо заплащане.
Годините минават. След смъртта на Яхша хан І през 1322 г. той е наследен от сина си Яхша хан ІІ. Малко преди това - през 1308 г. монголите разгромяват селджуките и ликвидират държавата им, настаняват се по техните земи и започват да асимилират местното население. На север, юг и изток около българското ханство се създава мощно държавно обединение – Карамания. То е съставено от многочислени тюркски племена, които са изтласкани от техните поселения от монголите. Завладяват Южното Черноморие, Източен и Среден Анадол, части от днешна Сирия, Ирак и Иран.
Тогавашният български хан Исмаил, който е кръстен на прапрадядо си по майчина линия, предлага съюз и те го приемат. Караманите се смятат за наследници на селджуките и за господари на Мала Азия. Те наемат турците за слуги и ратаи.
Дядото на Осман, който по-късно създава Турция, работи при тях като овчар. Колелото на историята обаче продължава да се върти.
Турците създават многобройна войска, която според тогавашните хронисти достига до 150 или дори до 200 хиляди. Те завладяват цяла Мала Азия и като се възползват от враждуващите помежду си балкански владетели, започват една по една да превземат държавите им.
През 1453 г. пада Константинопол и в него османците пренасят столицата си. В Анатолия обаче продължава да съществува българска държава. През 1483 г. поредният алагатор Борис организира преврат и се провъзгласява за цар. При неизвестни обстоятелства обаче умира на следващата година и войската възкачва на трона съпругата му Катерина.
Осем години по-късно султан Селим І организара поход за завладяване на Египет, но понеже смята, че кавалерията му е недостатъчна, сключва споразумение с царица Катерина да му предостави 1600 конници, на които да заплаща по една жълтица на ден.
Водят се тежки сражения, но походът все пак е успешен, защото Селим завладява долното течение на Нил. На сина на Катерина, който също се казва Борис и предвожда българската конница, султан Селим подарява сабя със златна ръкохватка и огърлица с 6 брилянта. През 1512 г. обаче Селим І решава, че трябва да покори и българското царство в Анатолия. Той оглавява 60-хилядна войска, която нахлува в него и опустошава много селища.
Но когато стига до столицата Ерманак и се опитва да я преземе, търпи голямо поражение. Оттегля се, но на следващата година идва с 80-хилядна войска и 60 оръдия.
Стените на крепостта обаче са яки и не поддават на гюлетата. Затова започва обсада, която продължава 9 месеца. Селим вече е решил и този път да се оттегли, когато при него идва българин мюсолманин и казва, че може да пусне отрова в кладенците, от които защитниците се снабдяват с вода, като затова иска 5 кг злато. Дават му ги и той осъществява пъклените си намерения.
Хората в Ерманак масово измират, предателят отваря вратите на крепостта и турците влизат в нея. Царица Катерина обаче не е намерена нито жива, нито мъртва. Според едно предание, малко преди турците да влязат в Ерманак, там се появил ангел, който я отнесъл в небесните селения.
