Може би всички са единодушни, че ни трябва нов изИбирателен закон. Бих предложил в него задължително да се заложи броят на народните представители
да се съкрати наполовина. Но пък да са хора образовани – работещи или достойни пенсионери; такива, които си плащат данъците, осигуровките, хора, даващи принос за развитието на страната.
Никакви паразити! Никакви неграмотни човекоподобни! Никакви вече и такива, които нямат и един ден трудов стаж в биографиите си, които изкарват целия си живот на държавната трапеза, и то с доходи, които далеч надхвърлят средните пенсии и заплати на работещите българи.
Би следвало и максимално да се съкратят различни разходи за народните представители, като тези за ползването на служебни автомобили, командировъчни и прочие от този род.
Заплащането на депутатите би трябвало да става само за дните, в които въпросният народен избраник е присъствал на заседание и е взел участие в работата на парламента.
Ако не идва на работа – да има глоба, а ако това става системно – да се предвиди механизъм при неоправдано отсъствие от заседания в пленарна зала депутатът да бъде освобождаван от мястото си и сменен със следващия кандидат в листата, от която е влязъл в парламента.
Задължително трябва да се премахне какъвто и да било имунитет на народните представители. А Наказателният кодекс да предвижда двойно или тройно по-тежки наказания за едни и същи престъпления, ако са извършени от депутати.
Разбира се, следва да се забрани лобизмът и той да бъде причислен към тежките престъпления.
На всяка цена трябва да се даде право на избирателите на даден мажоритарно избран депутат да го отзовават с 50% от гласовете, с които е бил избран, ако по тяхно мнение той не върши работата, за която му е гласувано доверие да седне на депутатската банка.
А тези, които остават вътре, добре да запомнят думите, записани на фасадата на Народното ни събрание: „Съединението прави силата.“
