Цар Самуил не е убил брат си Арон

Автор: Борис Цветанов

Хиляда години от гибелта на цар Самуил, които ще отбележим на 6 октомври, са добър повод да строшим на клеветата зъба, че великия самодържец бил убиец на брат си Арон и цялото му семейство – един връх на византийската лукавост в постоянния стремеж за изопачаване на българската история.

Оклеветявайки този „благовеен и благополучен цар... славен и прочут", както го нарича Паисий, хронистите скриват истинските убийци - ромеите. Извършеното е отмъщение за позора на Византия в незаслужено забравената от нашите историци битка при Траянови врата (край дн. Ихтиман) – един връх на българско бойно изкуство, което принуждава заклет враг да се поклони с една удивителна метафора на придворния поет Лъв Геометър: „България грабна венеца на Рим”!

Тази битка чака 1118 години истинския и български прочит, забравена от историците – мастити или дребосъчета, все едно. Трябва да признаем, че византийските лукави хронисти като Йоан Зонара, Йоханес Скилица, Михаил Деволски, Константин Манасии и Лъв Дякон са отлични психолози. Приписаното на цар Самуил ужасно престъпление (иначе традиционно за Константинопол) дава изключителен резултат – Паисий на два пъти с болка пише, че „заради проливането на невинна кръв прогневи (цар Самуил) Бога и Бог изпрати гнева си върху цяла България".

Патриотът от Хилендар не е имал достатъчно данни да различи истината от лъжата, но ние сме вече в двадесет и първи век, знаем още от Цани Гинчев, че „Българската история е изкурверчена, защото е писана от чужденци, най-вече подли византийци, в тяхна угода". Имаме наука психология. Имаме теорията на някогашния инспектор от „Скотланд ярд” Джон Грин „Карта на съзнанието”.

Добрият стар Шерлок Холмс би казал по тоя повод: „Елементарно, Уотсън". Един жесток братоубиец посякъл и брата си, и целия му род, трябва да е с каменно сърце. Такова сърце не се взривява от инфаркт при вида на ослепени войници след загубена битка, ръководена от самия него... Дори най-големият фалшификатор на българската история – Зонара, дава жокер: „Самуил не можа да понесе голямото страдание и безмерна скръб, падна без сили и не след дълго умря".

Тук са нужни няколко думи за цар Самуил, България и Византия. След като изрежда несравнимия с нищо земно тогава блясък на Константинопол и трона, властелинът на историята Норман Дейвис споменава и за възхода на Византия – управленски, икономически и културен, признавайки голямото значение на империята като преден бастион пред главния враг на Европа – исляма, и уточнява: „Но на Балканския фланг тя била изправена пред млада и енергична държава, неин главен съперник (кратко и ясно и отново формулирано от чужденец!, б. а.). По времето на Симеон, който се титуловал цар на българи и гърци, България се опитала да присвои ролята на Византия на Балканите".

Тогава хитрите гърци ударили в гръб страната ни, като пробутали на киевския княз Светослав 1800 фунта злато. България била ликвидирана, подир малко и Светослав разбрал какво е лукавост. И пак Норман Дейвис отбелязва: „Под управлението на цар Самуил (976-1014) българската империя се съживила за втори път".

Всички възможни сили на Константинопол били впрегнати в битка с новия самодържец. Василий ІІ, внук на основателя на Македонската династия на Източната Римска империя, имал изключителни амбиции. Обявена е явна и тайна война без правила. Влизат в ход фалшификациите - няма нужда от кой знае какво въображение, политическият арсенал на Константинопол изобилства от подлости, интриги, братоубийства, предателства, кръв. В България избухва въстание, ръководено от четиримата комитопули - синовете на комит Никола от Хазария и сестрата на цар Симеон Рипсимия Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

Чрез синовете на цар Петър, който бил с инсулт, Василий ІІ прави безуспешен опит да предизвика междуособици. След време пак ще се опита, отново напразно. Единият от синовете Борис ще загине нелепо на границата, Роман ще бъде пленен отново и ще загине в цариградска тъмница. Давид и Мойсей ще загинат в първите битки. Идеята за междуособици ще се насочи към Самуил и Арон.

През 986 г., когато ще се води битката при Траянови врата, Арон управлява Триадица, а със западната част на България се е заел Самуил. Няма никакви сериозни извори, които да потвърждават измишльотините на хронистите, че „Арон искал да обсеби властта”, че „съчувствал на ромеите" (Зонара) и че „Арон бил привърженик на ромеите" (Скилица).
Логиката сочи точно обратното. Безкритичните наши историци и писатели вземат писаното от хронистите за чиста монета и търсят под вола телета, измисляйки високопатриотични подбуди в името на България, предизвикали страшния акт на посичането на Арон и рода му от цар Самуил. „Арон и целия му род го погуби Самуил", пише Зонара.

Сред основанията на хронистите да лъжат има една нелепа история с приемането от Арон на предложение на Василий ІІ да му даде сестра си за съпруга. Имало и византийско пратеничество в двора на Арон, но това е традиция – както в българските царски дворове, така и във всички държави, с които Византия поддържа отношения.
Тия пратеници са официалните шпиони на Втория Рим. Обикновено българските царе добре са знаели истинската им роля, но са си затваряли очите, за да могат, когато трябва, да подхвърлят дезинформация към Цариград.

В историята обаче с византийската принцеса работата е много по-елементарна – Василий изпраща в Триадица не сестра си, а дъщеря на придворен. Измамата е разкрита мигновено. Арон хвърля на кладата митрополита, довел измамницата. И такъв човек още минава според българските историци за „привърженик на ромеите". И национален предател.

Време е за равносметката.
Отговори на всички въпроси - от този, който занимава плеяда български и чуждестранни учени - кога е убит Арон, дали е предател, братоубиец ли е Самуил, защо, ако е убил Арон, е оставил жив големия му син Иван Владислав (името му се тълкува "младши съвладетел", б. а.).

Колкото до тиражираните глупости, че за сина на Арон се застъпил синът на Самуил, не си заслужава да кажем и две думи – по време на битката при Траянови врата Самуиловият син е бил на три години. А що се отнася до някаква битка на двамата братя – пише го Асохик, категорични са летописците Яхия и Михаил Деволски, а както ще видим накрая и самият Иван Владислав.

И за да сме докрай почтени и да дадем и на най-ортодоксалния читател сам да стигне до заключението, че византийците са коварни фалшификатори, ще поменем и как хронистите описват българската войска. Всички дрънкат като за случайни плячкаджии, самодоволни, почиват си след грабежи, без охрана, без пост и как смели византийци ненадейно ги нападат, след което страхливите българи през глава тичат съсичани като пилци.

Константин Манасий нарича българите кучета, носещи беди на своите кошари, водени от стадоначалие. Скилица се церемони: „И в кръв червена те покриха техните поля и като трупи дъбови лежаха мъртъвците, блата се събираха навред от кървите изтекли, че навсякъде лежаха на българите телата". Зонара описва три сражения с българи все по един и същи начин, с едни и същи изрази. И за какви ли не предателства сред българите споменават. Сякаш четем изобилстващата с предателства византийска история.

И така, през лятото на 986 г. Василий ІІ тръгва на амбициозен поход към Триадица. Според Лъв Дякон, защото „българската дързост застрашавала ромейската държава".
Двамата братя разработват военен план – Арон ще остане в крепостта, Самуил ще овладее проходите. Връзката между двамата ще бъде Иван Владислав.
Крепостта се оказва не по зъбите на Василий ІІ. Освен че е добре укрепена, българите, според Яхия и Михаил Дяволски, започват жестока диверсионна война с ромеите. Изгарят стенобойни машини, отвличат войници, подпалват станове, отвличат коне и добитък. Разработена е и шпионска дезинформационна операция, честа и удачна форма на борба с врага.

Пред началника на военните формирования на византийците Кондостефан е изпратен наш разузнавач, мним беглец от Филипопол. Той му съобщава, че филипополският магистър Лъв Мелисин използва отсъствието на Василий ІІ и тръгнал за Цариград да се обяви за император. Кондостефан съобщава това на Василий. Зонара преиначава историята във византийска полза, измисля, че Кондостефан от завист сам наумил да отпрати императора, завиждайки му, че ако превземе Триадица, славата му ще измести значението на всички пълководци. Василий ІІ лесно повярвал на дезинформацията – ударите в гърба от разни пълководци, магистри и прочие по императорите са неизброими. И тръгва обратно, зарязвайки Триадица.

Удря часът на цар Самуил.
Проходите са завардени по модела отпреди повече от двеста години от кан Крум. Споменатият Лъв Геометър заревава с кървави сълзи: „Пропаднете мрачни планини! Пропаднете недостъпни скали! Там, където лъвът се уплаши да излезе срещу сърните! Истърът (т. е. България) грабна венеца на Рим!"

Неотразимият фалшификатор Зонара се опитва да изопачи действителността и пише глупости, като че всичко станало случайно - страхливите българи били избягали по върховете и хълмовете, „като нямаше смелост да се съпротивляват на гръцката войска".
И сега още по-плитка измислица – видели българите, че римляните се връщали и си помислили, че бягат. От кого?! Зонара не може безкрай да лъже и признава с половин уста: „И като слезе внезапно от хълмовете, Самуил уплаши римляните и те започнаха наистина да бягат. И превзе становете и царската кортина и всички царски одежди, които бяха в нея. Царят едва се спаси като избяга късно вечерта към Филипополис".

Лъв Дякон, който съпровожда от самото начало Василий ІІ, е по-откровен: почти цялата византийска конница била унищожена, както и голямата част от пехотата. Обозът изцяло попаднал в български ръце – продоволствия и злато. Взети били и множество пленници.
Яхия Антиохски ни е оставил и точния ден на голямата битка – 17 август 986 г.
Особено ценни редове е оставил и Матей Едески: „Българският цар взел връх и обърнал в бяг войската на Василий чак до Цариград. Българите откарали от тях грамадна плячка и множество пленници. Василий цял опозорен се върнал в столицата си".

Удря часът на отмъщението.
Докато в Триадица празнуват победата, Троянският кон - византийското пратеничество в двора на съцар Арон, наточва ножовете. Клането на Арон и цялото му семейство е поголовно. Заличени са следите и се пуска слухът, че го е сторил Самуил – било защото заподозрял брат си в предателство, било заради трона. Жив остава единствено Иван Владислав, който по това време е при цар Самуил.

И за да строшим докрай на клеветата зъба, ще извадим и последното доказателство:
Това е открито случайно през 1956 г. в Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1016 г. Той е издълбан на плоча от бял мрамор, 92/58 см с дебелина 26 см.
Турците го били сложили като долен праг на Чауш джамия в Битоля. Част от текста е изтъркан от краката на поробителите. Той гласи: „... се издига и прави от Йоан самодържец балгарски...

Този цар и самодържец беше българин по род и внук на двамата благоверни Никола и Рипсимия, син на Арон, който е брат на Самуил царя самодържец и които двама разбиха в Щипон (дн. Ихтиман) гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато..."
Още преди повече от три десетилетия неуморимият търсач на исторически истини Йордан Вълчев, пръв опълчил се срещу недомислията на историците, запита: „Така ли би писал той, ако чичо му е убил баща му, ако не е имало мир и разбирателство между двамата?"
И понеже мистериите около Самуиловия двор продължават с по-ужасяващи недомислия, Вълчев питаше още: „Възможно ли е при всички приписвани злодеяния в царския двор да мълчат майки, синове, боляри, патриарси, войскови началници?!"

И ние питаме. И чакаме маститите историци да размърдат сивите си клетки, както казваше неотразимият Еркюл Поаро. Ха дано! Ама надали!


В категории: История , Горещи новини