Разузнавач се прави на луд, за да оцелее

Автор: Борис Цветанов

Истинската история на българската ДС от първите години след Девети септември трудно би могла да бъде описана. В тази най-деликатна сфера в държавната дейност навлизат неподготвени идеалисти, ентусиасти, шарлатани, кариеристи, тъпи изпълнители, сляпо вярващи на Партията, когато съгреши дори, отмъстители…

Професионалистите се броят на пръсти. Най-много са маниаците, компрометиращи службата. Стига се до там, че министърът на вътрешните работи издава специална заповед, в която нарежда на цивилните служители да не се правят на американски детективи от булевардни романчета, обличайки се в дълги шлифери и с нахлупени филцови шапки, изживявайки се над закона.

Никой не му обръща внимание. Показните арести са любим похват на цивилните агенти, които софиянци тихомълком наричат гестаповци.
На 21 септември 1949 г. бившият началник на отдел в ДС и бивш съветски разузнавач  Стефан Богданов (1937-1942) е на новото си работно място - кинематографията. Там се втурват дълги шлифери с нахлупени бомбета, даващи заповеди само с жестове на орда въоръжени с шмайзери синекапци.

Един от цивилните е познатият ни Баче Зеев. Той пръв нарушава тишината, гласът му гърми: „Горе ръцете! На колене! Не мърдай, престъпник!" На секундата Богданов е повален на пода, белезниците щракват.
Накогашният разузнавач не губи присъствие на духа и пред новите си колеги се обръща с ирония към бившите: „Абе, вместо ние, вие ли снимате филм?"

Баче Зеев обаче няма чувство за хумор. Арестуваният е завлечен в камионетката. В ДС, където Богданов е работил пет години, го чака стол и маса и нареждане: „Сядай и пиши за заговорническата си дейност и за работата си като полицай на Гешев!"
Стефан Богданов отдавна е наясно, че най-вече под влияние на разни съветски специалисти у нас е настъпил ловът на вещици. Знае, че го чакат мъчения, за каквито и на Светата инквизиция е била бедна фантазията. Години се е борил това да бъде отстранено от практиката на ДС, а сега е попаднал в лапите на тия, чието отстраняване е искал.

Самият той отстранен от ДС, е получил уверение от Вълко Червенков, че като един от малкото истински професионалисти скоро ще се върне на бял кон. На което отвърнал: „Моето отстраняване няма да им стигне, нашите хора са по католици от папата".
Идол за следователите му Марин Гинев и Никола Дворянов е съветският специалист Митя Трифонов с неговата доктрина „Нажимай, братушка!" Но им е наложен приносът на Баче Зеев в тая област: „Курвенските номера трябва да се усъвършенстват!"

В ръцете на нашите „следователи" пасторите Зяпков и Михайлов полудяват. Свестният следовател Панайотов си подава оставката, за да не полудее сам. Арестантът от делото срещу Трайчо Костов Никола Начев губи разсъдък и се опитва да се самоубие.
За Богданов е ясно, че инквизициите са си на дневен ред и измъкване няма, но се бои да не стигне до умопомрачаване.

Месеци по-късно в отчет, писан лично до Червенков, живо интересуващ се от съдбата на бившия съветски разузнавач, Баче Зеев пише: „Богданов се прави на луд!"
Истината е, че разузнавачът наистина е бил на границата на умопомрачението. Спасява го само наложената на съзнанието си воля, че за да оцелее, трябва да се прави на ненормален. Някога така отървал кожата легендарният съветски емисар Камо.

От време на време се измъква от ужасяващите инквизиции, пишейки нескончаеми показания, които в крайна сметка представляват 800 страници, пълни с измишльотини - представя се за организатор на троцкистки център, провеждал бил тайни срещи със самия Тито, разработил план за убийствата на Червенков, Югов, Чанков, дори и на Сталин, вече бил работил за англичани и американци и оцелели, криещи се в Аржентина гестаповци, че преди Девети бил агент на Гешев, на Гестапо и на Абвера… Стига и до демонстративна гавра със следователите си, като пише, че през 1940 г. дал идеята за плана "Барбароса" на германския представител на Гестапо у нас зондерфюрер Клайхампел.

Наред с тия нелепости, по време на разпити Стефан Богданов избухвал в див неудържим смях, скачал, кривял се на инквизиторите си, сам предлагал къде и как да го измъчват, след което падал по гръб на пода, зарейвал невиждащ поглед в тавана. В килията си с часове стоял в неудобни пози, без да мръдне, свивал се в някой ъгъл и той - заклетият атеист, започвал да се кръсти. По време на конвоиране пък нападал охраната, втурвал се да хапе...
Стефан Богданов дори започнал да се харесва на инквизиторите си.

По едно време усетил, че е започнал да преиграва.
Все по-често се натрапвали в съзнанието му стихотворения - за него това бил признак, че наистина може да се побърка.
Тогава, спомнил си идиотските си самопризнания, се изплашил, че истината за това какъв е - един борец идеалист за нов по-добър свят, ще си отиде заедно с него в гроба и решава да я зашифрова по подходящ начин. Започва нова серия самопризнания, отново в стотици страници.

След тях Богданов е изпратен в Бургаския затвор. От там през октомври 1951 г. успява чрез свой човек да проводи бележка до Червенков: „Вземете всяка първа буква от всяка пета дума от показанията ми и ще прочетете зашифрованото в налудничавите ми и лъжливи самоклеветнически показания. Истината по моето чудовищно следствие е, че с чудовищни инквизиции бях заставен да признавам неверни неща. Никога не съм бил полицай на Гешев, нито агент на Запада... Всички показания, давани пред Баче Зеев и Марин Гинев, бяха измислици  за оцеляване".

Писмото стига до Червенков едва след така наречения Априлски пленум.
Тук се корени и една лична драма - Богданов се усъмнява и подлага на преоценка доброто си мнение, което е имал към него.
Това продължава и след освобождаването му от затвора. На 12 май 1962 г. Стефан Богданов пише писмо до Никита Хрушчов, в което повдига задкулисието в Политбюро. Според него там все още командва Червенков. Като доказателство сочи пищното честване на 60-годишнината му и награждаването с орден „Георги Димитров”.

"Априлският пленум...  ловко прехвърли цялата вина за нарушенията на законността и масовите издевателства у нас върху главата на вашия Берия. Българската партийна и държавна номенклатура е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който е извадил из секретните сейфове документи, уличаващи всеки член на Политбюро в солидарност със сталинизма... Все още се чуват гласове против Червенков, против Сталин, но за това се говори на всеослушание, а насаме се ронят сълзи за Сталин. Мога да дам конкретни имена..."

Писмото е прихванато от бдителни агенти и предадено на Тодор Живков. Логично е да видим в уплахата му последвалата разправа с Червенков.
Колкото до Стефан Богданов, той си остава вечният непокорник. Полуреабилитиран след Априлския пленум, той е изпратен в глуха линия – в списание "Българско фото". По-късно е „награден" в представителството в Швейцария. Там вдига глас срещу нашествието в Чехословакия. Веднага е отзован и репресиран.
Негови ръкописи тайно се размножаваха и четяха още от 1969 г.


В категории: История , Горещи новини