Странната неизвестна история на подводничарите и парашутистите

Автор: Борис Цветанов

Истината за подводничарите и парашутистите е сред най-мръсните политически тайни на измисления Вожд и Учител Георги Димитров. Акцията и досега предизвиква гордост и умиление у червени бабички, макар резултатът да е отрицателен.
Едва стъпили на родна земя, от близо шестдесетте идеалисти, измамени, че отиват на бой с кафявата чума, повече от половината са изтрепани или заловени за тоя, дето духа, заради унизителното безхаберие при подготовката им. Обучени набързо, неподходящо въоръжени, незапознати с обстановката, облечени в будещи съмнения дрехи, с недостатъчна храна, неснабдени дори със самобръсначки, тия гладиатори просто са хвърлени в ямата с лъвовете.

Димитров се е аргументирал, че с изпращането на емигрантите, които ще се заемат с организиране на съпротива в България (дори на въстание), ще облекчат положението на Червената армия. Всъщност като от небето му е паднала възможността да се разправи с потенциални политически противници за след победата. Това са остатъците от старата Благоевска гвардия комунисти-искристи, наричани от него леви сектанти, троцкисти. Стотици е изпратил в ГУЛаг, но още няма авторитет в България, а ветераните продължават да настояват за партиен съд над него заради събитията от 1923-1925 г.

Не си правим илюзията, че можем да разгадаем черния списък на Вожда, но има имена, които се натрапват - хора със самостоятелно мислене, неуправляеми. Йордан Кискинов е един от тях - войвода легенда, Тодор Груев - също, Иван Изатовски, офицер от НКВД, заговорник срещу Ягода, знае мръсни тайни за Димитров и ГУЛаг, Стоян Палаузов е военен в мозъка на костите си, Август Попов е минал изпитанията на Испания, Симеон Славов - капитан Рак, е и военен , и политик. И още, и още...

Димитров вече е изпращал на заколение емигранти в Испания. Но там е било с бойни полета, а сега е различно. Затова, след като са оборудвани така, че да го закъсат на първата крачка, изпратен е с тях и един потенциален предател - радистът Григорий Барикин, антисталинист, осъден на 15, пролежал само две години.
Случва се предвиденото. Барикин застрелва спящите си другари - Палаузов и Божин Чукев, предава се, иска политическо убежище, предлагайки сътрудничество на германското командване. В Дирекцията на полицията започват радиоигра.

В последно време чели-недочели писачи из жълти многотиражки лансират скудоумната идея, че погромът е дело на вездесъщия агент на англичани, американци, германци и руснаци Никола Гешев. Притрябвала им на българската полиция агентура в Кремъл, когато над небето прелитат самолети и хвърлят парашутисти. При това и тук виждаме не само непрофесионализъм, но и предателство - лети се без предварителни облитания, парашутистите се хвърлят където им скимне на летците.

И най-изостаналата полиция в света с вързани очи не може в крайна сметка да се похвали като българската в бюлетина си: „Всички парашутни групи бяха ликвидирани една след друга".
Никакъв агент в Кремъл не му трябва на Гешев, след като изпратените тук нямат дори самобръсначки. Лъчезар Аврамов влиза да си купи в една бакалия и веднага е прибран на топло.

Професионално се държи само Кискинов. Той си пробива път с бой. Води сражения дори с германска част край Струма. Но и той е обречен. Влиза в кръчма-бакалия и едва поискал храна, кръчмарят го пита „От кой край са господата?" А кметът става от масата: „Легитимацията!" Кискинов е боец, с два удара го поваля на пода, пристъпва с револвер в ръка, но е застрелян от общински полицай.

Споменатите автори пишат за засади край Камчия, но подводниците акостирали където не трябва, което също е глупост. И че Радойнов бил специално оставен и следен, за да попадне Гешев чрез него на връзките му в София. Истината е, че полицията осем месеца безуспешно търси този полковник от Червената армия по всички възможни начини и не попада на дирите му. Арестуван е случайно.

Радойнов е още едно доказателство за далечния прицел на Димитров. Първоначално неговата роля е трябвало да изпълняват Иван Винаров и Христо Боев. Но в НКВД генерал Судоплатов, бъдещ строител на СМЕРШ, долавя задните мисли на Димитров и си прибира ценните кадри. Имало е и една жена - Таня Димитрова, опитна шпионка, бъдеща героиня на СМЕРШ, прибира и нея (мъжът й загива като подводничар). Като компенсация Судоплатов предлага полковник Радойнов, който с положителните си оценки за Вермахта е дотегнал на всички.

Внимателният читател е разбрал, че това не може да бъде всичко. Тази история си има двойно дъно. Сталин от самото начало е наясно с мераците на Димитров, но си затваря очите. В Кремъл, както пръв изнесе в книгите си Петър Япов, е имало свръхсекретно заседание на Сталин, Берия и двама висши военни, на което се решило да бъде взривен Босфорът. Сталин се боял, че в Черно море може да навлезе германската флота. Не по-малка опасност би представлявала и евентуална "помощ" от английския флот.
Ако читателят се смущава, нека споменем, че е известна далече по-драстична операция за подобно взривяване - този път от Хитлер, който искал да бъде вдигнат във въздуха Гибралтар.

За подводничарите на Димитров са отделени три подводници, едната уж по погрешка стига до Бяло море. Всъщност трябвало е да се разбере дали може да се стигне до Босфора без турците да разберат. Оказало се лесна работа.
След жертвоприношението съветски разузнавачи съобщават в Москва, че в България са нащрек за нови посещения, като интерес е проявила и германската Тайна военна организация с шеф зондерфюрер Клайхампел.

И започва една голяма игра. На Барикин е изпратено съобщение за предстоящо изпращане на нови подводничари. За среща с емисар от Москва е изпратено съобщение до разузнавателната група на Тодор Мичев в Пловдив. За нови подводничари е уведомен съветският агент Кръстю Белев, чийто тайник в тоалетната на „Орлов мост” в София отдавна не е тайна за българската полиция. Странно е, че докато по-рано никой в България не е уведомяван за нищо, този път информацията е в изобилие. Явно става дума за прикриваща операция.

Голямото чакане е напразно. Подводница няма. Затова пък на 10 октомври стават странни неща. Въздушното наблюдение над Черно море край Шабла съобщава за съветска подводница на перископна дълбочина. Във въздуха излита железният орел капитан Иван Зидаров, родом от Горна Оряховица. Подводницата е потопена. Зидаров е награден от германското командване с железен кръст.

Дали там са знаели, че в корема си тази тайнствена подводница не е носела подводничари, а огромно количество взрив, не е ясно. Но че в документацията на Червения флот има отбелязана изчезнала подводница М-58 беше открито преди години от един неуморен търсач на отговори на исторически бели петна – Рашо Радков от Горна Оряховица. Той открива и името на репресирания след доноси в петдесетте години на миналия век железен орел Иван Зидаров.

Не може да се намери отговор само на въпроса защо тази подводница с мисия от особена важност е излязла край българския бряг на перископна дълбочина - крайна необходимост, грешка, недооценка на ситуацията, пренебрежение?!
Затова пък разчетохме нещо кодирано. Разузнаването много често си служи с кодирани послания в акциите си. В деня, в който е трябвало да бъде взривен Босфорът - 10 октомври 1941 г., във Варна е обесен руският и съветски разузнавач, авантюристът, терористът, спасителят на стотици евреи, художникът, поетът Антон Прудкин. Ответен удар?!


В категории: История , Горещи новини