Това влошава качеството на въздуха в жилищните квартали и унищожава почвата
Жителите от двете страни на бул. „Братя Бъкстон” разбраха, че предстои „рехабилитация” на булеварда от оскъдната информация в медиите. Основното, за което се споменаваше, е, че предстои асфалтобетониране на уличното платно, както и на тротоарите.
Много труд, упорство и време ни струваше да се доберем до проекта за ремонта в Дирекцията по инфраструктура. Достъпът до него е максимално затруднен, зависи от многократни телефонни обаждания и молби за разрешение от директора, насрочване на дата и час, в който гражданите да се запознаят с бъдещия вид на квартала, в който живеят. Проектът не е минал през ОЕСУТ. Не е имало обществено обсъждане. Не са ясни критериите за избор на изпълнител по ЗОП. Без реакция остана и искането ни до кмета на район „Красно село” да организира представяне и обсъждане на проекта.
Не е ли редно да бъдем информирани, нещо повече – да бъдем питани как желаем да изглежда кварталът ни?
Защо се действа на тъмно, защо някой друг решава вместо гражданите какво искат те!? Защо няма достъпна информация и диалог между граждани и община?
Столична община действа непоследователно, кампанийно, на парче, без връзка между отделните звена и без дългосрочна перспектива. Изгражда се нов тротоар, след година се разрушава и се прави наново. Садят се дървета и храсти, а след 5-10 години, когато вече са пораснали, се отсичат!
Убедена ли е администрацията на Столична община, че ние, гражданите, които платихме за изграждането на части от тротоара по „Бъкстон” преди година, сме съгласни сега отново да плащаме за подмяната на здравите плочки с фалшивата настилка за велоалея, която се изрони на втория месец от поставянето й в горната част на булеварда? И кое налага по този тесен 9-метров булевард да има велоалеи от двете страни, поради което тротоарите ненужно да се разширяват до 6 м?
От възлагателното писмо на заместник-кмета Л. Христов към ОП „Софияпроект” разбрахме, че предстоящият ремонт ще е аналогичен с този в горната отсечка на бул.”Бъкстон”: „подмяна на тротоарния плочник с асфалтобетон и обособяване на велотрасе по аналог с реконструирания вече участък”.
Защо тогава тротоарът в реконструирания вече горен участък на булеварда е широк 4.50 м, а за долния участък, където има множество дървета и храсти, тротоарите трябва да бъдат по 6 м, което означава изсичането на засадени от Столична община метри жив плет и десетки дървета!?
Един поглед само върху „рехабилитирания” вече горен участък на „Бъкстон” е достатъчен, за да се види разликата между черната писта без дървета и автентичния облик на павирания булевард в долната част, с големи хубави дървета от двете страни. (В ремонтираната горна част бяха посадени с наши пари храсти за жив плет, който изтрая точно 2 месеца, колкото и самата велоалея)!
Сред осъдените на изсичане дървета са 20 ясена, кестени, черница, бъз и други, някои с височина над 10 м! Повечето от тях, според самите експерти, са в добро или в много добро състояние. В дендрологичния проект за премахване са предвидени 30 дървета. Не са описани десетки млади дръвчета с диаметър на ствола под 10 см и много метри храсти.
Схемата за компенсаторно озеленяване в проекта звучи като подигравка: „Зелената ивица се запазва, но на мястото на изкоренената дървесна растителност не се ситуира нова поради подземни комуникации”. Ще се отсекат високите и здрави дървета, мястото на този тротоар ще остане голо, но пък на отсрещния за компенсация ще бъдат засадени дребни храстовидни дръвчета, с потенциал за височина до 3 м, използвани предимно за цветен акцент в парковете, със звучното име „китайски мехурник”, както и друго, също дребно дръвче – шмак, използвано в Турция за овкусяване на салати и меса.
Тези дребни дървесни видове по никакъв начин няма да компенсират отсичането на двадесетгодишните ясени, достигащи 40 м височина и живеещи над 200 години.
Недоумение будят и редица неточности в списъка на съществуващата дървесна растителност, както и в обяснителната записка. Описани са 10 кълбовидни акации, а в действителност има само една. Всички останали са обикновени бели акации. Фирмата, избрана преди 5 години от общината, вместо кълбовидни, засади обикновени акации, дори една върбичка сред тях, която сега тържествено ще местят!?
В обяснителната записка се споменава и за „безразборно засаден жив плет от Ligustrum vulgare”. Истината е, че тези храсти бяха засадени съвсем не безразборно от СО, но ежегодните нашествия с тримерите (тази година досега минаха вече 5 пъти), осакатяват храстите, както и дърветата, и те прогресивно оредяват.
Преди около 20 години бул. „Бъкстон” придоби необичайно зловещ вид поради премахването на тополите, които бяха емблематични за него. Сега, когато вече се радваме на порасналите нови дървета, се оказва, че някой е решил вместо нас, че ще ни е по-добре булевардът да се превърне в асфалтова пустиня.
Основната функция на растителността по един булевард все пак е да противодейства на отровните газове!
От двете страни на бул. “Братя Бъкстон” има жилищни квартали, в които живеят и спят хора, които не искат булевардът да бъде превърнат от приятно място за разходка в денонощна асфалтова писта - помощен ръкав за трафика от бул.„Цар Борис ІІІ”.
Няма място за скоростна отсечка там, където има детска градина, жилищни блокове и детски площадки.
Правено ли е някога проучване за това, колко често се налага ремонт на павирана улица или на тротоар с плочки, и колко – на асфалтирани улици и тротоари? И колко струва всичко това на данъкоплатеца? Не сравняваме естетическия вид на двете настилки въобще!
Ремонтът на паваж струва 25.47 лв./м2, а на асфалтова кръпка – 41,07 лв./м2. Освен че ремонтът на асфалт е двойно по-скъп, с настоящия проект се предвижда изваждането на съвсем нови плочки, поставени преди година на големи участъци от тротоара, за да бъде залят с асфалтобетон, и с евтината ронлива червена настилка от горната част на „Бъкстон”. Как ще оправдае Столична община тези разходи?
За кого се прави този ремонт с гръмкото име „рехабилитация”? Това е въпрос, който закономерно възниква. За подобряване качеството на живот на гражданите или с някакви други цели, например обслужване интересите на някои фирми, усвояването на едни пари, и т.н...
Защо се проектира вход-изход с ширина 8 м за паркинг без статут по регулационния план към съществуващото заведение „О’Шипка”? Самият булевард е с ширина 9 м.
Заливането на все повече улици и тротоари в града с асфалтобетон влошава чувствително качеството на въздуха в жилищните квартали.
За направата на асфалт се използва токсичният отпадъчен нефтен продукт битум, признат за силно канцерогенен. Унищожаването на почвата е необратимо. Докато паветата и настилките с плочи на тротоарите позволяват на дъждовната вода да попива в земята, асфалтобетонът я запечатва и това го прави неприемлив за градовете! Не само в Европа, в цял свят все повече се обръща внимание на ефекта от всяко наше действие върху планетата, на която всички живеем.
Боряна Шивачева,
гл. координатор на ГРОС „Красно село”
