Лукът от късните сортове може да се запази успешно до февруари-март, а понякога и до доста по-късно. В тази връзка е важно да се знаят правилата за неговото съхранение.
Те се отнасят не само за зеленчука, отгледан в личното стопанство, но и за този, закупен от магазина.
Най-добре е лукът да се изважда в сухо време, като поливките се спрат предварително две седмици преди прибирането му. Ако обаче продължително вали дъжд, както често се случва тази година, трябва да се издебнат поне няколко часа без валежи.
Най-добре е изваждането на лука да става когато перата му полегнат и започнат да жълтеят. Това е знак, че главата вече е узряла. Но може и да не се чака пожълтяването на перата. По-важното е да не се нарани лукът при ваденето му.
Ето и основните правила за съхранение на този зеленчук.
Първо. Той трябва добре да се просуши. Може да се разположи под навес при температура на въздуха 24-26 градуса. Обикновено са достатъчни 10-15 дни, за да изсъхне окончателно. През цялото това време не бива да се забравя главите да се разбъркват и обръщат.
Второ. Лукът много добре доузрява, сплетен на венци или плитки. Но при тях е много важно преди сплитането листата да са изсъхнали добре, иначе шийката му може да започне да гние. Ако перата са прекалено тънки и сухи, те трябва да се приплетат заедно с някаква връв или тесен ширит. В този вид той може да се съхранява дори в дома.
Трето. Ако стопаните предпочитат да не го закачат да виси, а да го приберат на съхранение в щайги или кошници например, е най-добре перата да се изрежат, като се оставят примерно на 3-4 см от главата.
Четвърто. Лукът се съхранява в сухо и прохладно помещение. Идеалното място за неговото съхранение е чардакът на къщата при температура от 0 до 2 градуса. Или дори държането му в градското жилище, където през зимата обичайно е сухо и топло. В по-влажно помещение – като мазе например, трябва до лука да се поставят абсорбиращи вещества като дървесна пепел или стърготини, които ще попият излишната влага.
Пето. Най-добре е да се запазят по-дълго не големите глави, а тези със средни размери. Затова следва първо да се изконсумират повредените и по-малки луковици, а после и най-едрите. Трябва да се даде възможност на средните (с диаметър 5-6 см), които имат шанс да „доживеят” дори до следващото лято, когато ще израсне зеленият лук.
И още нещо. Не бива да се забравя поне веднъж в месеца лукът да се разбърква и навреме да се отстраняват загнилите глави или изсъхналите екземпляри, иначе съществува риск да се провали цялата реколта.
