В момента архитектурното чудо се води приемна на Областната управа и се стопанисва едновременно с Управление „Старинен Пловдив”
Автор: Камен Колев, Снимки: Авторът
Една вълшебна къща в резервата Старинен Пловдив привлича отдалеч погледа на туристите. Нарича се „Бирдас” и се отличава от всички останали заради двете си лица – откъм улица „Съборна” тя е на един етаж, а откъм ул. „Витоша” се издига на цели три ката. По този начин възрожденските строители са решили проблема с денивелацията на Трихълмието. Изграждането на изящното архитектурно чудо е започнало в началото на XIX век, а първият й собственик е д-р Димитър Бирдас. Лекарят е роден в Загоре, което някога било на българска територия, но днес е в очертанията на съседна Гърция.
Д-р Бирдас е прочут с това, че е първият пловдивчанин, завършил хирургия в чужбина.
Оттам идва и предположението за произхода на неговото име – на турски език „бир” е пръв, а „ас” е гръцко окончание. След като се дипломира, д-р Бирдас отваря своя практика в Пловдив и между 1820 и 1830 г. решава да построи дом за семейството си. Купува терена от пловдивчанина Атанас Узунов и се заема с проекта. Името му е увековечено от историците и покрай посещението на големия френски поет и общественик Алфонс дьо Ламартин. Когато французинът отсяда в дома на Георги Мавриди, д-р Бирдас е повикан при него, тъй като поетът се чувствал зле след дългите си, изморителни пътешествия.
В къщата се влиза от двора към втория етаж, където са разположени големият салон, наричан навремето хайет, спалните и гостните стаи. Изключително красиво е двураменното стълбище, обрасло с увивния храст глициния.
Растението е на повече от век и всяка пролет покрива фасадата на къщата в нежни лилави цветове и зеленина. Огромният хайет е рядко красив и силно осветен с естествена светлина.
Около салона са симетрично разположени стаите. Къщата е забележителна и с това, че няма „мааза” – помещението, което търговците – собственици на къщи в Стария Пловдив, използват за складиране на стоки, пари и документи. Тъй като не се занимава с търговска дейност, д-р Димитър Бирдас няма в дома си такова помещение.
Къщата има междинен етаж, в който се е разполагала прислугата. Таваните на стаите са украсени с дърворезба и са изографисани от неизвестни майстори. Подовете са от дърво, а дъските са в оригиналния си вид, без никаква допълнителна обработка. Сградата се е отоплявала с чугунени печки, които са наредени в красивите ниши, наречени алафранги.
И сега могат да се видят автентични вещи на фамилията – полилей и барокова спалня. Другата част от мебелите са купувани по-късно, а трети - бюфети, шкафове, кресла и маси, са изработени от български майстори в типичния за времето си стил. В елементите на сецесиона са преплетени национални символи като рози, грозде, пшеница, знаци на плодородието.
Спалнята е изработена от ябълково дърво от местен пловдивски майстор. В нея са резбовани елементи от църковната дърворезба, подобни на иконостаси, но със светско предназначение.
В една от стаите е разположен изящен ансамбъл от мебелировка за спалня – тоалетка, масичка с красиви мраморни плотове, нощни шкафчета. В къщата има и старинни часовници в стил сецесион.
Освен с портрети, стените са декорирани и с картини в кадифени рамки. На тях върху рисувана коприна и с техниката батик са изобразени четирите годишни сезона.
През 1840 г. избухва голям пожар, който обхваща няколко съседни къщи на ул. „Съборна”. Те са от дърво и пламват една след друга. С ремонта се заема зетят на д-р Бирдас – гъркът Зиси Немцоглу, който е женен за дъщеря му Теофану. Двойката е увековечена с портрети от неизвестен чуждоземен художник, които и до днес са окачени в една от стаите.
При ремонта Зиси Немцоглу заменя дървото с дебели каменни стени и тухлени зидове. В двора и досега могат да се видят кладенец и умивалник, които са проектирани след пожара. Повечето от сградите, строени по време на Възраждането, са снабдени с кладенци, тъй като още от времето на Древния Рим в резервата е изградена система от щерни. Те като скачени съдове улавят дъждовната вода и поддържат постоянно ниво на водоснабдяване.
За времето си това е бил много модерен градеж, който заменя познатото дотогава зидане с кал и мрежа. Когато завършва ремонта на къщата, над входната врата Зиси Немцоглу изписва своите инициали. Но фамилията е сполетяна от нещастие – родът не е продължен с мъжки наследник.
Теофану е единственото дете на д-р Бирдас, тя ражда също една дъщеря – Орея, която се омъжва за член на рода Мардас. Двамата заживяват в дом „Бирдас”, където остават до смъртта си.
През 1969 г. „Бирдас” е отчуждена, за да бъде превърната в приемна на община Пловдив. Последната реставрация датира от 70-те години на ХХ век. В късния соц изящният дом приема всички гости и официални делегации на посещение в града.
Впоследствие започват жестоки съдебни битки между държавата и общината за собствеността на къщата и още 10 имота в Стария град. Спорът е между тогавашния кмет Иван Чомаков и областния управител Гьока Хаджипетров.
Имотите в архитектурния резерват, които дотогава са общински, трябва да бъдат одържавени със заповед на Хаджипетров. Чомаков обаче настоява те да останат на разпореждане на общината, тъй като години наред са привличали туристи в града и разнасят славата му по света.
Сред спорните имотни са Етнографският музей, къщата галерия "Златю Бояджиев", Историческият музей, къща "Хиндлиян", къща "Недкович", къща "Бирдас", Данчовата къща. Съдебните битки завършват в полза на държавата.
През 2012 г. Областната управа прави частичен ремонт на „Бирдас”, а къщата се ползва като приемна, но остава изолирана от туристическия маршрут в резервата.
Преди дни стана ясно, че тя се подготвя за безвъзмездното прехвърляне от държавата на община Пловдив за срок от 10 години. В момента къщата се води приемна на Областната управа и се стопанисва едновременно с Управление „Старинен Пловдив”.
