Незабравима, равноапостолна за Бога и Неговата църква и твърде неизвестна за българските миряни – това е света Текла. Нейното житие е пример за ранна озарена всеотдайност към заветите на Христос.
Тя е родом от Икония, дъщеря на богати и знатни родители – езичници. Когато е 18–годишна, тя отказва всякаква женитба, приемайки Светото слово от апостол Павел.
Перипетиите, през които минава, са много. Когато вече я горят на клада, явява й се Христос. Едва ли не апокалиптичен дъжд и град се изливат над Икония. Мъчителите й панически се разбягват. А тя остава невредима.
Когато след време я хвърлят на глутница разярени зверове, макар че са държани няколко дни гладни, те лягат кротко в краката й. Следва поредица от изобретателни мъчения, които обаче не сломяват нейната воля. Дълбоко изплашен, градоначалникът я пуска на свобода.
С благословението на апостол Павел Текла отива в Селефкия, Сирия, където доживява до дълбока старост в самота, пост и молитва. През живота са тя е излекувала мнозина и обръща много езичници във вярата в Бога.
Първата мъченица от жените християнки е канонизирана като първомъченица и равноапостолна, което е огромно признание за нейния духовен подвиг. Почитана е и от Източноправославната, и от Римокатолическата църква. По православен календар празникът й е на 24 септември.
В България обаче няма издигнат неин храм. В Близкия изток има манастир „Света Текла“, който едва не беше взривен в провокираната сирийска гражданска война. Повече от дълг е да се направи нещо трайно и знаменателно у нас в памет на светицата, както е в редица християнски държави.
В цялата си духовна нищета, всеобща поруганост и осакатяване, България е неразработена жадна почва за религиозна саможертвеност. Колкото и жестоко и трудно да изглежда през гнилото обкръжение на социалните и народопсихологически факти, колкото и да изглежда лукс в тези ограбени времена. Понякога чудесата стават и през няколко поколения.
Християнската вяра е най-доказаното проникновение чрез Възкресението. И затова никога не може да бъде илюзия. Така че светица от такова високо посвещение може да бъде винаги съпроводник на всеки човек по неизбежния път между земята и Небето.
През 2008 г. изпратих писмо до кмета на родния ми град Горна Оряховица с предложение за построяване на храм „Света Текла“. Неговият отговор съдържаше обективно звучащи аргументи за поети допълнителни задължения от общината за ремонт на няколко църкви, включително и на един манастир.
През 2012 г. изпратих подобно предложение до русенския кмет. Проблемите и в дунавския град се оказаха доста сериозни. Но поне в писмения си отговор той прие варианта ми общината да съдейства за изрисуване на икона на света Текла от талантлив иконописец, която след освещаване да бъде поставена за постоянно във възстановения храм „Всях светих“ в Русе.
Голям грях би било пред огромния брой незнаещи хора тази тема да бъде обществено премълчана. А може би, въпреки скепсиса ми, е възможно някои от забогателите през последния четвърт век „демонокрация“ да потърсят частица опрощение за огромните си грехове чрез построяване на молитвен дом на света Текла.
