В отговор на вашите въпроси

за лечение на заболяването вегетативна полиневропатия.

Полиневритите и полиневропатиите представляват заболявания, причинени от инфекциозни агенти, интоксикации, недоимъчни състояния, алергични реакции, при които се засяга периферната нервна система. Основното е наличие на полиневритен синдром - едновременно засягане на много нерви.

За полиневрит говорим, когато процесът има възпалителен характер и е причинен от бактерии или вируси, а за полиневропатия - когато причинителят е от друго естество - токсични агенти (алкохол, бъбречно и чернодробно увреждане), микротравма (вибрация).
За токсичните полиневропатии най-характерно  е незабележимото начало и постепенното им развитие. При едни от тях (арсенова, сероводородна) преобладават двигателните разстройства. По-късно полиневропатиите придобиват смесен характер.

От медикаментозните полиневропатии най-чести са тези от сулфонамиди, които засягат нервите на подбедреницата, от талидомид и стрептомицин - поразяват вестибуларния и ушния нерв, изразено със световъртеж, залитане и намален слух.
От полиневропатиите вследствие нарушен метаболизъм най-типична е тази при захарния диабет.

Клиничната картина се характеризира с остро начало, с повишаване на температурата до 38-39 градуса по С и обща отпадналост. Едновременно с това настъпва мускулна слабост, която по-късно прераства във вяла парализа, с почти липсващ мускулен тонус, невъзможност да се извършват волеви движения и атрофия на двигателната мускулатура.
Парализите обхващат симетрични мускулни групи и са най-силно изразени в периферните части на крайниците. Нервите са болезнени при натиск.

В началото се наблюдава повишена сетивност, но постепенно тя намалява и накрая напълно изчезва. Понякога се засягат симетрично черепно-мозъчните нерви. Най-често се увреждат лицевият и очедвигателните нерви, свързани с движенията на очната ябълка във всички посоки.

Заболяването се разгръща напълно за 2 - 3 седмици, рядко за 1 - 2 месеца. В продължение на няколко дни във възходящо направление се обхващат периферните нерви на ръцете, а по-късно и черепно-мозъчните нерви. Появяват се тежки разстройства в дихателната и сърдечно-съдовата дейност. При такова развитие болестта завършва със смърт, ако болните не се поставят на изкуствено дишане в реанимационно отделение.

Профилактиката на заболяването се състои в консумация на добре приготвени, термично обработени храни, висока лична хигиена и предпазване от инфекциозни заболявания.
В някои случаи автоимунното възпалително заболяване на периферната нервна система - синдром на Гилен-Баре, може да бъде и наследствено заболяване. Много от невропатичните нарушения на периферната нервна система са обусловени от метаболитен дисбаланс – диабет, авитаминоза, интоксикация на организма. Могат да бъдат и последици от прекарани инфекции, антибиотично лечение, автоимунни заболявания, злоупотреба с алкохол.

Ето и три рецепти от народната медицина, приложени и изпитани от Мария Даскалова, с. Дондуково.
1 рецепта: Смесват се 600 г глюкоза и 300 г лимони, смлени с машинка за месо. Приема се по 1 с.л. три пъти дневно 20 мин. преди храна.

2 рецепта: По 30 г босилек, корени дилянка, комунига, мащерка, мента, магданозени корени, шишарки хмел и страшниче се смесват. 2 с.л. от сместа се запарват в 500 мл вряща вода. Вари се 10 мин., оставя се да изстине и се прецежда. Прие се по 1 винена чаша от отварата 3 пъти дневно преди ядене.

3 рецепта: Вечер гръбнакът се разтрива с камфоров спирт. На болните места се правят компреси с ракия.

Прилагането на рецептите не изключва
консултация с медицински специалисти

В категории: Здраве , Горещи новини