В предаването “Нашата храна – нашето лекарство” от 7 септември 2014 г. се включи Ваня, която разказа популярно за айказаноидите – достижение на науката
за хранене през последните години на миналия век. Техен откривател и д-р Бари Сиърс, който ги нарича „Фантомите в хормоналния свят“.
Сиърс е Нобелов лауреат за медицина за разработената от него система за поддържане на хормоналния баланс и контрол в човешкия организъм чрез правилно метаболитно хранене.
Тъй като предстои специално тематично предаване на тази тема, тук ще ви въведем съвсем накратко в същността й.
Айказаноидите са суперхормоните на човешкото тяло и се произвеждат от всяка негова жива клетка. Те са молекулярното лепило, което поддържа тялото цяло. Айказаноидите контролират хормоналната система и всяка жизнена физиологична функция: сърдечносъдовата система, имунната система, централната нервна система, репродуктивната система и т.н.
Те са най-мощният биологически агент, които лекуват, но и които ни нараняват. От тях зависи дали и кога човек може да получи инфаркт, доколко може да разчита на имунната си система, дали ще го измъчва болка или не и още хиляди неща.
Тези суперхормони имат изключително кратък живот в човешкото тяло – само няколко секунди. Те възникват, изпълняват мисията си, след което светкавично се саморазрушават.
Айказаноидите се делят на „добри“ и „лоши“. Познанията за тях започват с откриването на есенциалните мастни киселини през 1929 г. Дълговерижните Омега-6 мастни киселини (арахидоновата киселина) контролират „лошите“ айказаноиди, а Омега-3 мастните киселини - „добрите“.
Как да се разбере кои преобладават в организма ни
Преобладаването на едните над другите не означава наличието на добро здраве на организма. Необходимо е да се търси и намира хармонията между тях, тогава човек се чувства здрав, силен, пълен с позитивна енергия и желание за работа.
Индикаторите, посочени по-долу, макар в известна степен да се условни, все пак показват какво е моментното състояние на организма и – по-важното – какви промени трябва да настъпят в хранителния ни режим.
Доброто физическо състояние означава, че „добрите“ айказаноиди са във възход. Обратното – при намалена енергия в ежедневните действия е налице симптом за увеличеното производство на „лошите“.
Липса на глад между храненията. Тъй като „добрите“ айказаноиди инхибират секрецията на инсулин, нивата на кръвната захар остават стабилни и това потиска глада. Не трябва да изпитвате глад повече от 4 часа след последното хранене.
Плътност на изпражненията. Свръхпроизводството на „добри“ айказаноиди води до притока на много вода в дебелото черво, а оттам и до хлабави изпражнения, разстройство или диария. Обратното – свръхпроизводството на „лошите“ води до запек и плътни изпражнения. Когато те са с нормална консистенция и „плуват“ в тоалетната чиния, налице е баланс между „добрите“ и „лошите“ айказаноиди.
Продължителността на съня. Нуждата от сън се определя от количеството време, необходимо да се възстанови равновесието в предаването на сигнали от един неврон на друг. Така наличието на „добри“ айказаноиди води до по-малка нужда от сън, а когато преобладават „лошите“, потребността от сън нараства. И още – ако се събуждате уморени и недоспали, свръхпроизводството на „лошите“ е налице.
Метеоризъм или газове в стомаха и червата. Наличието им е резултат от свърхпроизводството на „добри“ айказаноиди.
Най-благоприятното за човешкия организъм е състоянието, когато между „добрите“ и „лошите“ айказаноиди е установен пълен баланс.
