Късният сецесион на град Лом

Автор: Камен Колев Снимки: Авторът

Откъде сте, не сте тукашни, ще ви пита веднага продавачката на сладолед на централната улица в град Лом – малкото дунавско градче, в което не-местните веднага биват разконспирирани. Докато разказвате, тя ще ви слуша с любопитство, а накрая съвсем ще се изуми, като разбере, че заспалият кокетен град за вас представлява туристическо предизвикателство.

Че какво има за гледане, недоверчива е лелката, без да забелязва изящната красота на околните сгради, образци на късния сецесион и псевдобарока. И всичко това на фона на белия Дунав, който сега е пълноводен, но понякога се изпълва с временни острови, които местните хора романтично наричат „пясъчни коси”.  Приглушеният чар на Лом е това, което изкушава туристите тук, а дошли веднъж, ще ви се прииска да се върнете отново. Особено след като се запознаете със забележителната история на мястото, населявано от хилядолетия.

Недалеч от града са намерени останки от древен некропол от ХІV-ХІІ в. пр. Хр., случайно открит през лятото на 1969 г. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността Пльоска до с. Орсоя. През 70-те години на ХХ век археолозите разкриват тук 267 погребения.
Тогавашните хора са погребвали близките си чрез изгаряне на труповете, а костите са поставяли в красиви глинени урни, богато орнаментирани и  покрити с похлупаци. В тях са били поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, както и култови фигури на Богинята майка, символ на плодородието и вечното възраждане на света.

Районът на Лом е населяван от древните траки. Те създават древното селище Артанес, където по-късно изниква римската крепост Алмус. Античният град е споменат в Певтингеровата карта на Римската империя, Пътеводителя на император Антонин, Списъка на служебните рангове, съчиненията на Прокопий “За постройките” и Йорданес – “Гетика”.

Епиграфски паметници от Античността, свързани с Алмус, са включени във всички авторитетни корпуси на латинските надписи в българските земи. Днес, в резултат на археологическите разкопки на града, са проучени 70 м от западната стена на крепостта. Тя е широка 2,20 м и е имала обща дължина 200 м, с кръгли кули в ъглите.
Площта й е около 4,1 хектара. Археолозите са открили и множество артефакти от Античността и Средновековието. Те се съхраняват в Историческия музей на Лом. Унищожена по време на хунските нашествия, крепостта е напълно възстановена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в.

На около 2 километра източно от Лом, вляво от пътя за с. Мокреш, може да се видят останки от укреплението, известно като Аспарухов вал. То е започвало от брега на р. Дунав и е продължавало на юг през землищата на селата Комоцица, Якимово и Долно Церовене.
Името на град Лом  за пръв път се назовава още през Средновековието в унгарски документи, а по време на турското робство вече е известен като пристанищно градче, наричано Лом паланка.

През 1811 г. вече е споменаван сред „по-забележителните градове на главните пътища”.
С развитието на корабоплаването през 40-те години на ХІХ в., значението на селището нараства. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото поставено скеле е ломското. През 1837 г. тук за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.

Лом се явява най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, има пристанище и жп гара и постепенно става главното експортно пристанище за Виена. През Лом се извършва търговията и с Русия, Румъния, Босна.
През втората половина на XIX в. в града има 175 бакалници, 120 магазина, 148 търговски кантори, 34 кафенета, 6 хотела, а населението надхвърля 7500 души.

Малко известен факт е, че в Лом известният книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка основава едно от първите български читалища. Стопанският бум и добрите доходи помагат на много от ломските семейства да поръчат на австрийски, германски, унгарски и белгийски архитекти да проектират къщите им. Така се появяват приказно красивите сгради в стил късен сецесион и псевдобарок, някои от които са запазени и до днес.

Любопитна за туристите е старата черква „Свети Никола”, известна като Борунската църква. В нея някога е имало каменен надпис, според който тя е построена по времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.). По време на турското робство тя е срутена и отново възстановена през 1818 г. от ломския чорбаджия Цеко. 10 г. по-късно турците я събарят, за да използват камъните й за укрепления срещу приближаващите руски войски. Тогава изчезва и уникалното евангелие на Борунската църква с препис от надписа върху каменната плоча.

Че църквата е много стара съобщава през 1856 г. и “Цариградски вестник”. Статията разказва, че тя се намира в турската махала Боруна и “ни един от нашите бащи не знае да ни каже кога е направена и от кога е запустяла, само толко ни уверяват, че има вътре нещо на камен писано, но на кой начин и на кой язик не знаят! Мнозина от нас, ако и да искаха и да искат да влезат в нея само за да я прегледат, но не им ся допусти, а и не смеят като е в османската махала…и така това някогашно свято място стои от толко века запустено и забравено!”.

В тази църква през 1760 г. е открито и едно от първите килийни училища във Видинска епархия. Част от иконите в нея са уникални – рисувани са от зографи на Дебърската художествена школа. Автор на няколко от иконите е Нестор Траянов, който е подписал иконата на Богородица – “Из ръка Нестор Трайков, Дебрали,1886 г.” Църквата e възстановена през 1885 г., а от 1975 г. е паметник на културата. Преди 8 г. община Лом я ремонтира по програма „Красива България”. Година по-рано е реновиран и най-големият катедрален храм в Лом „Успение Богородично”.

Забележителна за гостите на Лом е кулата-наблюдателница, която е първата от подобен тип у нас. Построена е през 1879 г., а в края на 80-те години на ХХ век е обявена за паметник на културата. Днес до нея има и Музей на противопожарното дело.
В района на Лом си заслужава да се види и добридолският манастир „Света Троица”, за който няма сведения кога е възникнал. Разрушаван многократно, той остава в пълно запустение до 1610 г., когато е възобновен от Пимен Зографски.

Разрушаван е още два пъти – след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. и по време на Руско-турската война. Австро-унгарският археолог и етнограф Феликс Каниц подробно описва обителта. Дърворезбата и изписването на иконите вероятно са дело на дебърските зографи. Интересни за туристите са пластичните каменни релефни изображения на хора, птици и архангели по външната западна стена на храма.

Край манастира има малък параклис, в който е вградено аязмото. За него легендата разказва, че по време на робството един богат турчин минал през това място със сляпата си дъщеря. Момичето измило очите си в лечебното изворче и прогледнало. Признателният баща приел християнската вяра и вдигнал параклис край извора. Аязмото е картотекирано от Международния център по екологична медицина.
Дори и да сте за малко в Лом, не пропускайте две неща – речната градина с параходите и да опитате прясна дунавска риба в някоя от кокетните кръчмички на градчето.


В категории: Горещи новини , Пътеводител