Предизборното кебапче дебютира още по времето на Алеко Константинов, но неотменно работи и до днес
Автор: Камен Колев
„..Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.
- Страшен хайдучага, брей!
- И за колко мислиш! За 50 лева. (…)
- Знаем ний, за пръв път ли правим избори! - обажда се Гочоолу.
- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати - 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия.
Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба.
Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. Ще съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да пишат. (…) Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева”.
Звучи ли ви познат този изборен сюжет? Само дето събитията не се развиват в демократична България а в края на XIX век, в тъмните години след Освобождението, брилянтно описани от Алеко Константинов в „Бай Ганьо прави избори”.
Тъкмо в онези години дебютира изобретението „предизборно кебапче”, което неотменно работи и до днес.
Първите изборни правила са определени в Търновската конституция. Оттогава до днес начинът на гласуване, бюлетините, изборните документи и агитационните материали са се променили много, но и много от шашмите остават както преди два века.
Че кебапчето още тогава е осигурявало гласове, разказва не само Алеко, но и някогашните „Правила за изборите в свободна България“. Член 33 от тях гласи: „Който би обещавал или приемал пари или подаръци с условие да гласоподава за тогова или оногова, наказва се със затвор от 3 месеца до 1 година и глоба.“
Това показва, че още тогава купуването и продаването на гласове е било престъпление. Но осигуряването на достатъчно гласоподаватели за даден кандидат често пъти е граничело с варварство. По цели нощи т. нар. шайкаджии, събирани от партийни фактори и обилно напоени с вино и ракия, обикаляли по градове и села и къде с увещания, къде с принуда и побоища заставяли хората да гласуват за определен кандидат.
В отрядите на тези бабаити влизали най-буйните хора, често пъти бивши затворници. При една подобна акция през 1886 г. загинали 15 човека, а „агитаторите” се наложило да бъдат разпръснати от войската.
До убийства се стигнало и в Дупница, където през същата година тълпата подгонила двама депутати от лагера на опонентите. Народните избраници успели да се залостят в една къща, но преследвачите разбили вратата и хвърлили двамината от покрива на земята.
Долу ги довършили – на един от депутатите накълцали главата с ножове, на другия разпрали корема, пише историкът от Държавния архив в Пловдив Владимир Балчев.
За да въдвори ред, се намесил околийският началник, но шайкаджиите нападнали и него – метнали го на земята и започнали да го бият с тояги. После го влачили по калдъръма, докато главата му се разбила в камъните.
В мрачната 1886 г. жертва на изборните изстъпления в Първомай станал един от героите на Съединението - поп Ангел Чолаков. Той бил убит от бабаитите агитатори в центъра на града. С убийство отминала и 1899 г., когато в Пловдив трябвало да бъдат избрани нови общински съветници.
Вечерта станало ясно, че вотът е спечелен от Либералната партия. Пред Природонаучния музей се събрали 3000 членове и симпатизанти на партията и тръгнали с шествие към Джумаята. По пътя се произнасяли речи, оркестър свирел тържествена музика.
След празненството повечето либерали се разотишли, по пътя си поел и новоизбраният съветник Костадин Марков. Като минавал край едно кафене, някой стрелял и го повалил на земята, пише Владимир Балчев.
Говори се, че убиецът бил секретарят на карловския мирови съдия, но историята мълчи по въпроса. След две години изборната битка в Пловдив отново била обляна в кръв – войници от близкото военно поделение намерили три трупа пред изборната секция. Там, където изборните резултати не можело да бъдат променени с побоища и насилие, се прибягвало до кражби.
През 1896 г. била открадната урната с бюлетините от изборната секция в село Старосел. До това се стигнало, след като партизаните от управляващата партия не позволили на представителите на опозицията да дадат гласа си. Ядосани, те решили да действат и да откраднат бюлетините.
Подобен сценарий се разиграл и в чирпанското село Държава през 1906 г. Озверяла тълпа нападнала секцията и за да спасят бюлетините, членовете на комисията избягали с урната и се скрили в селската църква. Но шайкаджиите разбили вратите на храма с брадви и влезли в олтара, където се криели членовете на комисията. Те се предали и дали урната, а бюлетините били унищожени, разказва Владимир Балчев.
Чак през 20-те години на ХХ век бил сложен край на насилието и изстъпленията. Предизборната агитация от 30-те и 40-те години на миналия век претърпяла доста промени.
Тогава бюлетините представлявали малки листчета с имената на кандидатите. Цветовете варирали от розово и лилаво, до сребристо и оранжево – според това какви бои е имало в печатницата. На избирателите, които се колебаели, раздавали списък с „Длъжности на българския гражданин пред изборите“, в който била записана и вечната мъдрост: „Слушай своя ум, съвест, като помниш опита си от миналото“. По интересен начин кандидатите рекламирали себе си.
Един, който се кандидатирал за общински съветник, казал: „Баща съм, собственик съм, морален съм, милостив и човечен съм, добър приятел на мира ще бъда!“
По онова време агитаторите представяли кандидатите повече в човешка светлина, отколкото в политическа. Друг кандидат за общински съветник - Васил Василев-Зъбаря, агитирал да бъде избран, тъй като „дейността на общинските съвети е чисто стопанска и всяко партизанстване е безсмислено“.
Българските жени са получили правото да гласуват в началото на ХХ век, тъй като дотогава политиката се е смятала за мъжко занимание. Стигнало се дотам жените да бъдат специално ухажвани по време на избори - „Майки, избирателки! Новата стопанска община носи щастие и бъдеще на децата ви!“, се казва в един от агитационните материали. Притежателите на публични домове не са имали право да гласуват.
Възрастовата граница за гласуване пада едва през 1945 г., когато до урните вече били допускани и избиратели на 19 години, а във вота през 1949-а вече можело да участват и 18-годишни. Пак през тази година законът за пръв път регламентирал наказанията за изборни престъпления. До средата на 20 век избирателите имали специални изборни книжки, в които се отразявало, че са дали вота си.
