Преклонение пред мощите на св. Петка в митрополитската катедрала в румънския град Яш
14 Октомври 2014, Вторник
Дотогава цялата земеделска работа трябва да е приключила
На 14 октомври църквата почита света Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска. Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Преподобна Петка (Параскева) живяла през ХІ век в тракийския град Епиват край Мраморно море. Родителите й били българи – богати и известни. Оттук започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Петка отраснала в богато уредена къща, но от малка била възпитавана в християнските ценности и добродетели.
Тя просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса.
Освен благочествия й живот и чудотворните й тленни останки, за почит към света Петка голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. На иконите и стенописи светицата често се изобразява редом със света Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство.
Когато Източната римска империя пада под властта на латините, през 1238 г. – по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким, мощите на преподобна Петка били пренесени от Епиват в Търново. (Смята се, че пратениците са пренощували с тях край един извор в Странджа планина, в близост до сегашното село Бръшлян. Край аязмото с лековита вода днес се издига скромен параклис, носещ името на светицата).
В старопрестолнината преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата, дело на св. патриарх Евтимий.
В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Но когато през 1396 г. османците завладяват и тази твърдина, реликвата отново бива преместена и този път се озовава в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи през 1521 г., по времето на султан Сюлейман Великолепни мощите на св. Петка са пренесени в Цариград.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. тленните останки на светицата са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в румънския град Яш. По това време той е столица на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (днес с. Пороище край Разград).
Тукашният храм е издигнат именно по времето на този владетел и е осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В него тленните останки на св. Петка били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухнал пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш.
В народния календар денят, в който тачим светицата, е наричан Зимен Петковден. Той бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба и прибирането на реколтата, както и прехода към зимата. Дотогава всичките дейности по полето трябва да са приключили и затова има поговорка: „На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Св. Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите. Светицата е покровител също на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекадява и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена го вдига високо и благославя всички, раздавайки им по залък от него. На трапезата се слагат още гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, баница или ястие с праз.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
