Първият български боен парашутен десант


Първият български боен парашутен десант
В околностите на Страцин днес всичко е спокойно
15 Октомври 2014, Сряда


Преди 70 години
През септември 1944 г. тримата вече бивши регенти – Богдан Филов,


Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

княз Кирил и ген. Никола Михов, са в Москва, където ги подлагат на всекидневен обстоен разпит. Всички те знаят, че дните им са преброени.
През това време българските войски се изтеглят от Македония. Ген. Михов има значителен военен опит и смята това за голяма грешка. По негова молба му уреждат среща с ген. Герман Маландин – началник на оперативното управление при Генералния щаб на Съветската армия, един от най-близките съратници на маршал Жуков, с когото се познава от времето, когато бил военен министър.

На него той казва: „Оставете българската войска в Македония. Тя там има много добри позиции и ще прегради пътя на германците, които се изтеглят от Гърция“. Но не се вслушват в съвета му.
Цялата немска група армии „Е“ безпрепятствено стига до река Вардар и се дислоцира в Македония. Едва тогава съветското командване разбира грешката си и възлага на България да се справи с немската групировка.

Задачата е поставена основно на Първа българска армия под командването на ген. Владимир Стойчев. Численият й състав е 125 хиляди души, колкото са и германците. Немците обаче имат превъзходство във въоръжение и в боен опит. Българската войска е въоръжена с пушки, а немската - с автомати. Нашите разполагат с 1100 оръдия и минохвъргачки, а немците – с 3900. Картечниците са 300 срещу 1200.
Що се отнася до бойния опит, немците са участвали в много сражения, а българите до този момент не са воювали. Затова се смята, че българската армия само в най-добрия случай ще може да принуди германците да останат на позициите си и по този начин да не участват в сражения със Съветската армия.

Реалността обаче се оказва друга. Българското настъпление започва от Кюстендил на 8 октомври и още същия ден нашите сломяват съпротивата на немския гарнизон в Крива паланка. На 18 октомври започват боевете за хребета Стражин, който на 20 октомври е овладян от българите.
Стигат до Страцинската позиция, която е силно укрепена с бункери, окопани оръдия и там германците разполагат с 35 танка, а българите нямат нито един. Една атака би означавало да се дадат много жертви, при това с минимален шанс за успех.

Българската войска се е разположила в подножието на Страцин в изчакване. Полковник Николай Николаев, който е зам. началник щаб на армията (той лично ми разказа за това през 1961 г., тъй като е съселянин на баща ми и другаруваха с него), забелязва, че всяка сутрин над Страцин се спуска лека мъгла, която се вдига по обяд. Затова предлага на ген. Стойчев план - да се използва въздушен десант.

В състава на армията е парашутната дружина с числен състав 1200 души и 8 самолета. Тя обаче е на 130 км от фронта, затова е заповядано да се придвижи в ливадите под Страцин. Пристигат, но полк. Николаев забелязва, че парашутистите са с тъмносини гащиризони. Набързо им правят наметала от чаршафи, които превързват с ремъци към телата си. Всички са въоръжени само с пистолети, затова им дават по пет гранати.

На 25 октомври в 9 ч. самолетите излитат и от тях се спускат първите 96 парашутисти (всеки самолет носи по 12). Веднага се връщат и закарват следващите.
Изненадата за немците е пълна, в мъглата те изобщо не забелязват спускащите се десантчици. Малко преди да се приземят, паршутистите хвърлят гранатите и с това причиняват повече паника, отколкото поражения.

Само за 1 ч. цялата парашутна дружина е стоварена в германските позиции на Страцин, с пистолетни изстрели и с ножовете си унищожават германските войници и офицери. Мъглата още не се е вдигнала и те забелязват само нещо като бели видения, които носят гибел и смърт. А когато тя се вдига, парашутистите са пълни господари на положението. Оцелелите германци излизат от бункерите и окопите с вдигнати ръце. В този въздушен набег са унищожени 1800 германски войници и офицери и са пленени 2300. Българите дават само 80 жертви.

Войната обаче продължава. Германците са заели позициите, които преди изтеглянето на българските войски само преди по-малко от месец са били български и от тях оказват яростна съпротива. Нашата войска ги превзема с големи усилия.
На 11 ноември се разгаря голяма битка при река Пчиня и Куманово. В нея българите използват 35-те пленени танка при Страцин, както и немски оръдия и картечници. На 13 и 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, където са възторжено посрещнати от населението, както това става в Крива паланка и в други градове и села. То приема влизането на българските войски като последното им и окончателно присъединяване  към майка България.

Както през 1941 г., хората отново разтварят домовете си да настанят в тях българските войници и офицери. Но те им казват, че вече каузата е друга - проливат кръвта си за чужди интереси.
В Куманово-Страцинската операция загиват 9 хиляди български войници и офицери. Според ген. Михов, ако българската войска не е била принудена през септември да се изтегли от Македония, сега жертвите са щели да бъдат не повече от 300-400. А общо в т. нар. Отечествена война България дава 45 хиляди убити и 29 хиляди тежко ранени, повечето от които остават инвалиди до края на живота си.


Патриотичен календар

10 октомври 1994 г. — В 10:51 часа в ТЕЦ „Марица изток 3” се случва най-голямата промишлена авария в България — гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна, висока над два метра, загиват 21 души –  6-ма на място и 15 по-късно в болница

13 октомври 1990 г. — Американският президент Джордж Буш награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии с думите: "Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички". Това е най-голямото отличие в живота на бащата на компютрите!

14 октомври 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на днешната Национална художествена академия). Негов първи директор е Иван Мърквичка

14 октомври 1915 г. — Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили

14 октомври 1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет „Кирил и Методий“

15 октомври 1204 г. — Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий ІІІ, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на българската църква и да провъзгласи от името на папата Калоян за крал

15 октомври 1937 г. — Умира големият български писател Йордан Йовков

16 октомври — Ден на българските военновъздушни сили

16 октомври 1912 г. — Българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин


В категории: История , Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Петко Георгиев
24.02.2017 13:27:35
0
0
В описаното матРиалче, освен всичко друго не е вярно, че някой е скачал с парашут... пълна глупост... парашутистите са действали като щурмоваци..... а идиотщината, че са пратени на бой с пистолет идве бомби.... думи нямам....тоя дето го е писал наистина чоже да е доктор по история.... ама наиндианците в Туамоту.... няма представа от темата...
2
Историк
30.09.2016 11:46:30
0
0
Генади, бих ти дал един приятелски съвет- Никога повече не вярвай на подобни лъжи и измишльотини.Автора на този материал макар и доцент доктор на историческите науки ни поднася един пасквил в който няма и една дума или цифра истина освен това ,че това е действително първия боен парашутен десант. Всичко останало като бройка на личния състав на дружината,боен състав на 1-ва армия, броя на убитите германски войници и въобще числения състав на немските части в този район са пълна фалшификация сътворена през 1968-1977г. когато военната история беше напълно фалшифицирана от подобни на доц-доктора на историческите науки Йордан Василев.
1
Генади Савов
15.10.2014 18:10:01
0
0
Автора доц.доктор на ист.науки Йордан Василев дава точни и интересни сведения за първия български боен парашутен десант при Страцин през Войната ср.Германия.Българските десантчици през 1943- 1944 год.са тренирали стрелба с пистолет,бой с нож на чучело,бокс и джуджуцу-вид карате.Неслучайно тези бълг.десантни части със скок с парашут в мъглата са убили 1800 германски войници и офицери срещу 80 убити българи.Българската армия през 1937-1944 год.е била обучавана в ръкопашен бой и бойни стрелби от отлично подготвени офицери.[bluescreen]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки