Написаното от Паисий за превземането на Месемврия не е патриотично преувеличение
Автор: Борис Цветанов
На 13 април се навършват 1204 години от смъртта на кан Крум.
Паисий пише: „Крум вдигнал своята войска, пристигнал в Месемврия и превзел този град с огън, сиреч с топове. Научил го един арапин, който преди бил при Никифор". Историците се смятат за великодушни в скептицизма си, като отдават тези писания на патриотично преувеличение. Къде ти топове през 812 г., като за първото такова огнестрелно оръжие в Европа минава топ, нарисуван в миниатюра към текст за коронясването на кралица Елизабет от 1236 г. Съществуват сведения и за топове, използвани от арабите срещу испанците през 1247 г.
Но Паисий никъде не си съчинява. Той пише за неща, които е прочел. При това сам обяснява, че прави разлика от писаното за едно и също нещо веднъж така, друг път инак.
Недоверието не е български синдром. Александър Хумболд отбелязва: „Една историческа истина минава през три етапа: Това не може да бъде! Тук може би има нещо! Я, как не сме се досетили досега!"
Първо да си отговорим на въпроса: било ли е възможно построяване на топове през 812 г.? Ако нещо е възможно, има вероятност да се е случило.
Топовете са свързани с барута. Барутът се смята за откритие на монаха Бертолд Шварц, направено през 1830 г. Но китайски хроники го връщат далеч назад - преди повече от 2000 години. В индийски летописи се изтъква, че през 79 г. от Индия рецепта за барут станала достояние на Китай.
Александър Македонски е първият европеец, посрещнат с изстрелвани срещу войската му камъни и огън от една крепост в Индия. Следват векове забрава и изведнъж през 690 г. барут се появява в ръцете на арабите, веднага след това и на египтяните.
Защо да не е възможно арабинът, на служба при Никифор, унизен от него (или пък вербуван от високо развитото разузнаване на кан Крум), за който Теофан пише, че „бил много опитен в механиката", абдикирал от вероломството и лукавството на византийците, да е заработил с още по-голяма енергия при българите? Пак Теофан признава, че арабинът научил българите на „изкуството за строене на нови бойни машини".
Сципидор Инцертус, съвременник на събитията, е дал описание на въоръжението на българите при Крум. Той говори за усъвършенствани стенобойни и каменометни машини (до 20 метра височина), машини тарани, огнемети. Последното тутакси отхвъля допустимата употреба на гръцки огън при Месемврия. Тия оръжия си остават конвенционални. Но летописецът споменава още за „стрелометни и други съоръжения". Това е вече нещо ново. Стрелометите - това са арбалети. А началото на тяхната употреба тръгва едва в единадесети век.
Анна Комнина, пишейки за обсадата на Цариград от нормани през 1054 г., изтъква, че те употребили първи това „страшно убийствено оръжие". Защо арбалетът може да е използван за първи път векове преди официално признатото от историците, а топовете - не?!
А колкото до гръцкия огън, Теофан подчертава: „Враговете (българите) намерили в града (Месемврия)... 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния от тях течен огън...". Значи страшилището гръцки огън, най-строго охраняваната тайна на Византия, не е била на въоръжение при Крум поне до превземането на Месемврия.
През следващата година имаме ново доказателство за топовете. През юни близо до Одрин войските на Крум и на Михаил Рангаве се срещат настръхнали една срещу друга, но никоя не предприема бойни действия, при все че византийците били десет пъти по-многобройни. Най-сетне на 22 юни нервите на патриция Йоан Аслакис не издържали: „Докога ще чакаме и гинем - крещи на императора. - Аз тръгвам, вие смело ме последвайте! Победата ще е наша - ние сме десетократно повече от тях!"
Сражението било кратко. Византийците не удържали и първия наш контраудар. Бягството било безпаметно. Михаил се върнал опозорен и бил свален веднага от престола. Император станал енергичният Лъв Арменец.
Събитията край Одрин не могат да се обяснят без наличието у кан Крум на свръхвъоръжение.
Ние смятаме, че това е кодирано в дадения на българския владетел прякор Страшния. Колкото и внушителни да са военните победи, ако са с конвенционални оръжия, до подобен прякор не би се стигнало.
Търсейки още доказателства, нека видим какво пише Властелинът на историята Норман Дейвис: „Войственият Крум обявил война на империята... и принудил Византия да построи Великата ограда - нова римска limes". Нов прочит трябва и на думите на Теофан: „Лъв Арменец взел бързи мерки за отбрана на столицата".
Такива не биха били необходими без наличието у кан Крум на ново за византийците оръжие.
Лъв Арменец устроил коварна засада на българския владетел, като го поканил на преговори. Само опитността, ловкостта и смелостта спасили кана. Но византийското коварство го довело до ярост и той дал думата на топовете.
Всички църкви, крепости, дворци и постройки вън от Цариград били сринати със земята. Камък върху камък не останал по южното крайбрежие на Мраморно море, от Дарданелите до Хексамил. След което помогнал на брат си да превземе Одрин и заселил 10 000 негови жители в България отвъд Дунава.
През зимата на 814 г. изпратил 30 000 български бойци да застанат пред Златната врата. По пътя пленили 50 000 византийски войници. Според Теофан хиляди волове докарали 5000 бойни коли, „целите в желязо".
Лъв Арменец наредил да се построи и втора защитна стена - била ли е необходима, ако насреща си не е имал свръхоръжието топ.
При тая обстановка кан Крум умира.
Но е любопитно да погледнем какво се случва шест века по-късно. На Цариград е писано да бъде превзет с топове.
През 1453 г. султан Мехмед Втори поставя на най-тясното място на Босфора – Румели хисар, гигантско оръдие, извисяващо се 7,9 метра и домъкнато до там от Одрин от 60 вола. То изстрелвало камъни с тежина 600-700 кг. Стреляло веднъж на 7 минути и превръщало стената в чакъл. Щом изработването на такъв гигантски топ е възможно стотина години след признатото и от традиционалистите въоръжение, защо не е могло и при кан Крум да има топове, макар и примитивни?!
Остана последният проблем. Защо е изчезнало свръхоръжието?
От една страна, след кан Крум имаме управление на неговия наследник кан Омуртаг от съвсем друг тип.
От друга - това е резултат на дейност на ония тайни общества, които в цялата човешка история са се грижили в ръцете на военните да не попадат открития с унищожителна сила.
Едно такова било създадено от индийския император Ашока (273-239 пр. Хр.), който употребил за първи път в сражение срещу съседното царство Калинга примитивни топове, които оставили на бойното поле ужасяваща картина със 7000 убити.
Тогава създал най-законспирираното според изследователи и досега съществуващо тайно общество „Деветимата Неизвестни“. Първата им задача била да преследват и унищожават по цялата земя появата на барута и свързаното с него оръжие. Обществото действало успешно чак до 1330 г., когато от ръцете на монаха Бертолд Шварц, на когото в германския град Фрайбург има и паметник, барутът попаднал трайно в ръцете на военните.
И да завършим с Паисий - има много редове, които искат нов прочит. Например, че българите първи започнали да печатат книги. С този въпрос се е занимавал неуморимият търсач на исторически бели петна Илия Пехливанов.
При Паисий би трябвало да се намери отговор и на толкова мистериозния въпрос за произхода на Асеневци. Крум строил крепости в Търново, пише Хилендарският монах. Защо? А цар Калоян винаги се е представял за потомък на кан Крум.
