Докато продължаваме да търпим гаврите с нас, ще сме аут от терена
Българинът е свикнал да му бият дузпата.
Още в първата година на Третото българско царство Берлинският конгрес ни бие дузпата и раздробява България. А Бисмарк заявява: „Ние не сме се събрали тук да мислим за доброто на българите“.
Когато през 1885 г. обявяваме Съединението, братята сърби ни нападат в гръб, както се полага за един брат. Младата българска армия разбива сръбската и тръгва към Белград. Тогава ни свирят несъществуваща засада, като Австрия спира настъплението и резултатът остава равен.
През 1913 г. в Междусъюзническата война отново ни свирят няколко дузпи и губим спечеления мач.
През 1919 г. в Ньой направо ни гонят от терена, отново след по-добра игра, и понасяме най-големите репарации от всички страни.
През 1945 г. уж побеждаваме, но отново ни свирят дузпа и губим излаза си на Бяло море.
През 90-те с плана Ран-Ът направо ни събарят стадиона, като унищожават промишлеността и селското ни стопанство и ни оставят да ритаме с парцалена топка в локвите.
През 1994 г. пък не свирят дузпа в наша полза и спират пътя ни към финала.
През 1999 г. разбиват пенсионната ни система и бият дузпата на пенсионерите.
През следващата година бият дузпата и на НЕК и затриват енергетиката ни.
През 2002 и 2006 г. ни свирят четири несъщестуващи дузпи и четирите блока на Козлодуй отиват на кино и ние плащаме като за ВИП ложата, а стоим извън стадиона.
През 2007 г. уж ни пускат на стадиона, но ни навират в най-отдалечения ъгъл, където стоим и досега.
От 2002 г. всяка година ни свирят дузпата с цените на тока и ние си мълчим. Един път се обадихме и отмениха една дузпа, но сега на три месеца все сме край тъч линията.
Срещу „Лудогорец“, който играе лудо, свириха несъщестуващи дузпи и в Ливърпул, и в София, и ни отнеха 4 точки, с което реално ни изхвърлиха от участие през пролетта в Шампионска лига.
И след всичко това продължаваме да казваме възпитано – няма да говорим нищо за съдията.
Докато ние се правим на културни, талибаните от Великобритания, Франция, Чехия и другаде ни режат главите.
И докога ще мълчим?! Докога ще търпим да ни унищожават селското стопанство, енергетиката, че и футбола дори.
Избиват ни физически чрез здравеопазването – по-ефективно, отколкото с бомбите в Близкия изток. Но ние културно заявяваме – няма да говорим против тези, които ни унищожават.
И докато търпим да ни ограбват чрез цената на тока; да ни тровят чрез храни с по-лошо качество от същите в същите магазини, но на Запад; да ни убиват чрез цената на лекарствата; да ни унищожават като народ чрез образованието; дотогава ще ни свирят постоянно дузпи!
Френският фермер получава няколко пъти по-голяма субсидия от българския. 70 техни реактора, по-стари от 3 и 4 блок в АЕЦ „Козлодуй“, работят, а нашите са спрени. Правилата трябва да са еднакви за всички. И щом другите не ги спазват, то следва и ние да не ги спазваме. Докато търпим и подсмърчаме в края на опашката след всеки мач.
Нека да изравним играта!
