Лютви Местан се опитва да постави партията си над българския народ и националните интереси на страната
Автор: Огнян Марков
Стотици жители на Кюстендил излязоха на 9 октомври 2014 г. на протест, когато стана ясно, че кандидатът на ДПС Александър Методиев ще влезе в парламента от Кюстендилския избирателен район. Въпреки че е получил по-малко от 1,5 на сто от вота в региона, при разпределението на гласовете от чужбина мандатът там се падна на ДПС и съответно на бат Сали, както е по-известен Методиев.
Протест срещу контролирания вот организират и в Димитровград. Той е насрочен за неделя, 19 октомври, и ще е израз на недоволството срещу ДПС и получените за тях гласове от Турция.
Възмущението на гражданите на Кюстендил е спонтанно и неспира. Кметът на града Петър Паунов в прав текст заяви, че това е гавра с вота на хората. Те искат анулиране на гласовете от Турция и определяне на мандата според реално подадените бюлетини.
Протестът на кюстендилци бе подкрепен и от коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, като на проявата присъстваха съпредседателят на партията на СКАТ Данчо Хаджиев и множество нейни активисти от региона. Патриотите изцяло застанаха зад каузата на обществеността в Кюстендил. „Ще я подкрепим със всички политически средства и с нашата дейност в Народното събрание ще работим за отстраняването на ДПС от властта”, категоричен бе Данчо Хаджиев.
Системата за преразпределение на подадените гласове породи напрежение и в Габрово, където въпреки скромния си резултат (по-слаб и от този на Патриотичния фронт!) ДПС отново получава един парламентарен мандат. Аналогично е положението и в Ямбол.
Протестите в трите града, към които се присъединиха и хората в Дупница, се провеждат всеки ден все по-нарастващ брой на участници в тях. Габровци дори изкараха на площада черешово топче, за да подчертаят решимостта си да не допуснат в Народното събрание да ги представлява човек от антиконституционната протурска партия.
Дни по-късно демонстрациите се пренесоха пред сградата на Централната избирателна комисия в столицата. От там обаче обясниха, че методът за разпределяне на мандатите действително дава някои нелогични отклонения, но не е в правомощията им да го променят. Едва след направен анализ щели да решат дали да предложат на новото НС да измени и как Изборния кодекс.
В същото време, с пълното съзнание, че налива масло в огъня, председателят на ДПС Лютви Местан започна да се упражнява във витиевато красноречие. Той не бил разбирал „какъв е този вой от представители на ГЕРБ и БСП срещу собственото им творение – новият Изборен кодекс“.
Това е нова проява на обичайната практика на ДПС да прехвърля проблема от болната глава върху здравата. Защото Местан явно трябва да е забравил, че Движението беше в управляващата коалиция в предишното Народно събрание и съответно гласува за приемането на Кодекса в сегашния му вид.
Нещо повече, при гласуването му на първо четене депутатът от ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че „сега действащият кодекс се е компрометирал тотално заради действията на ГЕРБ“ и съответно трябва да бъде променен. Тогава „за“ на първо четене бяха 110 народни представители, включително и от ДПС, 74 се обявиха „против“ – основно от ГЕРБ, а 8 бяха въздържалите се.
Но тъй като Местан много обича да задава въпроси и сам да си отговаря, в дните на спонтанен народен протест срещу изборната методика и срещу ДПС в частност, той продължи в същия дух, като попита: „Защо при това положение не е проблем мандатът на „Атака" в Силистра, а е проблем мандатът на Четин Казак в Габрово? Защо не е проблем и мандатът на АБВ във Видин и Смолян, а е проблем мандатът на Илия Илиев в Ямбол или Александър Методиев в Кюстендил?“
Проблемът е, че докато при лидерството на Ахмед Доган ДПС си гледаше повече търговията и далаверите в нея без да се натиска особено да е сред първите в политическия живот на страната, съвсем друго стана след като председател на антиконскитуционната партия стана Лютви Местан. Той не крие амбицията си с всякакви средства ДПС да стане втора, а защо не и първа политическа сила в България. И тогава контролираното от тази партия Народно събрание да вземе решение за присъединяването на България към бившата Отоманска империя, за чието възстановяване напъните на Турция са особено видими в последните години.
Навремето Доган, увлечен, според собственото му изказване, „да разпределя порциите в държавата“, допусна фаталната грешка да постави Бог след себе си. Поради което и слезе от политическата сцена.
Сега неговият наследник се опитва да направи същото – да постави ДПС над българския народ и над националните интереси на страната. Което вече прави все по-разрастващият се протест срещу самото ДПС логичен, национално мотивиран и исторически оправдан.
