Светията се смята за закрилник на българския народ
На 21 октомври се чества паметта на св. Иларион Мъгленски – един от средновековните закрилници на столицата на Второто българско царство – Търново (Царевград Търнов). Той бил епископ на град Мъглен и е живял през XII в. Почита се като чудотворец и борец против ересите, а също и като закрилник на българския народ.
Родителите на светеца били благочестиви, но дълго време оставали бездетни. Това безплодие особено натъжавало майката. Тя често изливала скръбта си пред Богородица, която веднъж, явявайки й се на сън, й казала: „Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината!“. И жената наистина родила син, който бил наречен Иларион. Това име означава радост, веселие. Момчето получило солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст се замонашило. Иларион бързо преуспявал в духовния живот.
Игуменът на светата обител, където бил монах, го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, той завещал на братята да го приемат за свой нов игумен. Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността. Той изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетичните подвизи и често пъти по цели нощи изкарвал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература.
Светията бързо станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживели в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад той отправял молитви, благодарение на които празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. По внушение на Божията майка българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски. В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с живеещите в него множество привърженици на разни ереси – богомили, павликяни, манихеи. Св. Иларион започнал открита борба срещу еретиците.
В беседи пред своето паство разкривал същността на православието и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга страна, обръщал еретиците към християнството. Отклонилите се от правата вяра често се озлобявали срещу него, като един път му се нахвърлили с камъни, опитвайки се да го пребият до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило неговите врагове и мнозина от тях приели православното учение. Св. Иларион починал тихо на 21 октомври 1164 г.
Когато по-късно гробът му бил отворен, мощите му се оказали нетленни и много болни получавали изцеление от тях. През втората половина на 1205 или през 1206 г., след като нанася поражение на рицарите кръстоносци край Одрин и продължава освободителното дело на Асеневци в посока на Македония и Тракия, цар Калоян достига град Мъглен, където се съхранявали мощите на светията. Българският владетел заповядал нетленните му останки да бъдат тържествено пренесени в престолния град Търново.
Скоро след това събитие е съставен и специален кратък разказ за пренасянето, който се четял по време на честванията в памет на светията. Това произведение достига до съвремието в две редакции.
По повод своята победа над деспот Теодор Комнин през 1230 г., извоювана на 9 март, когато се прославят св. 40 мъченици, цар Иван Асен II пък издига в старопрестолнината храм в тяхна чест. Църквата „Св. 40 мъченици“ става център на забележителен манастирски комплекс и е запазена до днес. Там, по заповед на цар Иван Асен II, са пренесени и мощите на св. Иларион.
При турското нашествие в края на ХІV век християните ги скрили в някакво подземие, където те престояли дълго време. По-късно, когато подчинили Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. И днес вече не е известно къде се намират те.
