От Димитровден спират и строежите, а стопаните даряват зидарите и освещават новия си дом
На 26 октомври Православната църква почита свети великомъченик Димитрий Миротворец. Син на солунски управител, той е сред най-ревностните защитници на Христовата вяра. Заради своята дързост и непокорство бил посечен от император Галерий. Но споменът за добродетелния му живот и чудесата, които вършел, стига чак до Тракия и Македония.
По-късно култът към свети Димитър става част от традицията на българите. Светецът е обявен за патрон на Втората българска държава. В деня, в който се чества светията, през 1185 г. братята Асен и Петър обявяват народно въстание срещу византийското робство.
Предание разказва, че свети Димитър изгорил манастира в Света гора и светогорските манастири. За да го накаже, Господ го хвърлил в ада. Тогава паднала тежка зима. Неговите лели св. Петка и св. Неделя – покровителки на мъртвите, отишли да молят Господ и Богородица да го пуснат. След като св. Димитър излязъл, настъпила пролетта.
Според друго народно предание, св. Димитър и св. Георги били двама братя близнаци. Преди да се разделят и да тръгнат в различни посоки, Георги казал на брат си, че ако види кръв да капе от стряхата, значи е умрял. Минало се известно време и Димитър видял една стряха, от която капела кръв. Веднага тръгнал към другата половина на света, принадлежаща на брат му, и разбрал, че той е бил изяден от ламя. Но Димитър я притиснал и тя му предала душата на брат му. Така двамата се отправили към небесата, яхнали своите коне. Щом пристигнали там, те си разделили годината по братски – лятото за св. Георги, а зимата – за св. Димитър.
Затова и в народните представи светецът се смята за покровител на зимата, студа и снеговете. Той яздел червен кон и носел дълга бяла брада, от която идвал снегът. В събота преди празника се прави Димитровска задушница, на която се раздава жито и питка за помен.
Някога, точно на Димитровден, се освобождавали ратаите и слугите. Това бележело края на старата и начало на новата стопанска година. Тогава ставало и разплащането с аргатите, откъдето празникът се нарича също „Разпус”. „Разпуснатите“ наемни работници по традиция се черпят в кръчмата.
На този ден освен край на стопанските дейности, се слага и край на строежите. Затова и почитането на паметта на свети Димитър се чества и като официален празник на строителните работници. По традиция стопаните даряват зидарите, а баш майсторът изрича дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисква собствениците на нова къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома.
От Димитровден започва подготовката за т. нар. „миши празници”, които се отбелязват на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.
И за мъжете съществуват някои забрани, които трябва да спазват в този период – да не загребват жито от хамбара, да не отронват ни едно зърно от събраната царевица и пр. Но пък следва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, като се вярва, че така ще „замажат“ и очите на мишките.
На трапезата се слагат курбан или гювеч от овнешко, пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж, и от кокошка, ако е жена. На масата се сервират още зеленчуци, варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква и пр.
Имен ден празнуват всички, които носят имената Дима, Диман, Димана, Дими, Димитра, Димитрана, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Димитър, Димо, Димитринка, Димка, Димона, Драга, Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгана, Драгина, Драголюб, Драгомил, Драгомила, Драгомир, Драгомира, Митко, Мито, Митре, Мита, Митра, Митричка и др.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен. На именника се подаряват бели цветя, за да е блага зимата, които са увити с ален конец, за да е здрав през цялата година.
