Насред Хаинбоаз съществува истинско райско кътче, охранявано от... видеокамери
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Ако пътувате през Прохода на Републиката и стигнете Килифарево, не бързайте да отминавате, огледайте се за отбивката с табелата на село Ялово. По изровения четирикилометров асфалтов път се стига до едно райско кътче от родината ни, в което живеят четиридесетина усмихнати и весели старци.
В центъра на населеното място погледът ми се спира на огромна каменна чешма с фотоклетка и кладенец. От другата страна на площада е читалище „Селски труд”, пенсионерският клуб, отсреща е кметството. Но съм привлечена от една заключена сграда с няколко табели, оцелели от времето на социализма.
Поглеждам през решетките и прихвам от смях, четейки надписите „Бира се отпуска само за членове на профсъюза”, „Правим обувки с кожа на клиента”, „Всеки комсомолец е пример за хулиганите!” и пр.
Денят е петък, по обяд и в пенсионерския клуб хората току-що са си взели хляба. Насъщният се кара от Велико Търново в понеделник, сряда и петък. В сряда местните хора отново слизат до клуба, за да си вземат и поръчаните хранителни продукти - захар, ориз, олио, брашно. Във вторник и четвъртък веселите старци пак са тук на раздумка на чаша чай или кафе, които им е приготвила уредничката на клуба и на читалището Генка Бръшлянова.
Присъединявам се към седянката. Там е 79-годишната Величка Кючюкова. На младини тя е работила в кръвния център в старопрестолния град и след тежък инсулт и смъртта на съпруга си се премества в Ялово, където децата й имат имоти. В селото насред Хаинбоаз жената се грижи за невръстните си внучки. „Много е хубаво да се събираш с позитивни хора. Тук въздухът е лечебен и вече съм друг човек”, тихичко споделя леля Величка.
До нея на дивана е седнал вечно усмихнатият бивш строител Минчо Стойнов.
85-годишният мъж е от дряновския край. В Ялово е заврян зет и живее в селото от 1965 г. Компания на двамата прави икономистът Върбан Недев. 77-годишният габровец е бил счетоводител, ревизор, началник на фуражно предприятие, а сега е душата на компанията. Единствената жена, която може да го надприказва, е веселячката и бивша телефонистка Цеца Косева, на 64 г. от Дряново. Навремето баща й бил председател на ТКЗС-то в Ялово. „Тук сме раждани, оттук са дядовците ни. Камъкът си тежи на мястото. Имотите ни са от Освобождението”, казва леля Цеца.
Един до друг като в семеен портрет са съпрузите Радка (71 г.) и Колю Колеви (82 г.) от Велико Търново. Те са женени от 52 години. Той е бивш учител в интерната в Габровци. На младини е бил началник на жена си в лятната детска градина на село. Иначе над 30 години леля Радка е работила в радиозавода в Търново.
„Викат ми Муткуров, така да ме представиш”, строго ми нарежда бай Колю и започва да разказва откъде идва прякорът на семейството му. „Моят прадядо е бил предприемач и е вземал войници от казармите да му работят. Той е бил строг като генерала. Генерал Сава Муткуров го изтегля по време на Съединението от търновските казарми. Войниците се оплаквали: „Отървахме се от един Муткуров, дойде друг”.
Старците казват, че са ходили да гласуват на 5 октомври, защото това им било не само право, но и задължение. „Възпитани сме да имаме дисциплина и отговорност”, една през друга нареждат Радка Колева и Цеца Косева. Питам ги каква е разликата между комунизма и днешната демокрация. „Не е имало комунизъм – първи се пали бай Колю. – Комунизмът е общество, където получаваш според нуждите и потребностите, а това не се случи”, прави ми забележка бившият учител. „Няма и демокрация. Сега цари пълна анархия – категоричен е бай Върбан. – Големците са недосегаеми, това не е демокрация” – обяснява габровецът.
Старците изкарват три сезона в Ялово, по Коледа се прибират по градовете и се завръщат в селото напролет. Казват, че не се притесняват за имотите си. „Нямаме цигани, имаме камери”, отговарят в хор бабите и дядовците. Оказва се, че в Ялово имоти имат и неколцина полицаи, което кара апашите да го заобикалят. Кметският наместник Веселин Велков също дава своя дан в опазването на имуществото на хората като през 2013 г. организира видеонаблюдение в населеното място.
„Видяхте ли стенния часовник, който от години сме окачили върху фасадата на читалището?”, пита реторично кметът, когото срещаме на излизане от пенсионерския клуб. Евтиният бял китайски часовник си стои там и никой не смее да го пипне. „За последните години сме имали само една кражба, която се оказа, че е в резултат на междусъседска вражда. Когато в селото дойдат прекупвачи, ме питат може ли да обиколят по улиците. На секундата ги гоня и ги пращам надалеко, за да не притесняват старците”, споделя управникът на Ялово.
Когато Веселин Велков дошъл в селото преди 6 години, заварил в буренясалия двор на читалището и църквата старците да си пасат овцете. Сега мястото е китна градина с цветни алеи, плочници и къщичка за децата. Църквата е ремонтирана, читалището е блеснало. В него старците се събират, за да си празнуват рождените дни. В салона стените са облепени с копринени тапети, а по окачения таван са закачени диско топки.
Райското селце с щастливите старци все пак си има ежедневните, и то немаловажни проблеми, от които най-сериозен е изровеният път, водещ до населеното място. Местните жители твърдят, че за последно по него асфалт е слаган преди повече от 40 години. След поройните дъждове това лято идвала комисия и направила оценка на щетите. И това е засега.
„Над селото имаме и две активни свлачища, които не са пипвани. Едното е от четвърт век. Направиха хората оглед и количествено-стойностна сметка и тя излезе 1,7 милиона лева. Но при тази финансова нестабилност в държавата не виждам от къде ще дойдат парите”, коментира Веселин Велков.
В Ялово имат и проблеми с напрежението на тока. През седмицата всичко е нормално, но през почивните дни, когато гражданите се прибират в родните си къщи или в новозакупените вилни имоти и населението се удвоява, напрежението пада и електрическите уредите работят трудно. Дошли експерти от Енергото, направили замервания, но било в делничен ден и напрежението било в нормите. „Изходът е да се направи още един трафопост, но и това е много пари и няма да стане”, почти се е примирил кметският наместник.
Криввам по една от страничните улички. Прави ми впечатление, че всички те са асфалтирани, но по време на соца. Стигам до бившето училище. Продадено е през 2008 г., купил го търновски вафлен бизнесмен и сега прави от него винарска изба.
Ялово е село с история от няколко века. Почти 500 години то се е казвало Шиварна, което ще рече наблюдателница, стражница. То е било българско селище от разпръснат тип по Шиваровото възвишение и из местността Велика поляна.
След падане на България под турско робство през 1393 г., тук били разквартирувани анадолски турци от полувоенен отряд за охрана на клисурите при Шиваров хребет и прохода Хаинбоаз. Хората слезли в подножието на планината и преместили селото, там където са сегашните му очертания.
През 1663 г. за първи път се появява новото име на селището - Ялово. Легендата разказва, че то идва от „яловлъ”, което на турски означава зъл. Едни казват, че е именувано на най-злите анадолски турци от башибозука, които по това време са настанени за охрана, а други твърдят, че било наречено на турски бей, който бил много зъл, вземал добитъка на местните и го продавал в южната част на страната.
Каквато и да е истината, днес в Ялово няма зло и то е едно много приветливо село, обитавано от усмихнати и жизнерадостни старци.
