Техният празник тази година съвпада с Архангелова задушница
Както преди време отбелязахме, Българската православна църква почита три двойки свети безсребреници, носещи имената Козма и Дамян – живели по различно време и на различни места. В „Десант“ вече писахме за тези, които се честват на 1 юли. Сега на 1 ноември отбелязваме паметта на Козма и Дамян Асийски.
Те са родени в Мала Азия и след като баща им, който бил езичник, починал рано, осиротелите момчета били възпитани в православните добродетели от майка си – християнка Теодотия.
Още от малки Козма и Дамян изпълнявали Божия закон. Когато пораснали, те се заели да изучават лекарското изкуство като опознали вълшебните свойства на различните билки. Господ благословил двамата лекари и им дал чудотворна целителна сила.
Асийските братя били много скромни. Те не търсели слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове. Заради тяхното безкористие църквата ги нарекла „безсребреници“.
За тях през годините е запазено старо предание. Една жена на име Паладия в продължение на много години лежала болна и не получавала никаква помощ от докторите. Като чула, че светите Козма и Дамян изцеляват всякакви болести, тя изпратила при тях с молба да я посетят преди смъртта й. Светиите отишли в дома й и тази жена веднага получила изцеление и станала от леглото си здрава.
За благодарност към своите спасители поискала да им направи подарък. Но те никога не вземали нищо от никого, защото не продавали чудотворната дарба, която имали. Но чудодейно излекуваната имала намерение да убеди поне единия от тях да приеме от нея макар и най-малкия дар. Тя взела три яйца и тайно отишла при свети Дамян, заклевайки го в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на светата Троица. Заради клетвата, с която го заклела, светията приел дара й.
Като узнал за това, свети Козма много се натъжил и преди смъртта си направил завещание да не погребват Дамян близо до него, тъй като бил нарушил божията заповед и взел от жената награда за изцелението й.
Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че волята на брат му е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в общ гроб. По-късно над него бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество.
Тази година датата 1 ноември съвпада с една от трите най-важни задушници, които православните християни отбелязват всяка година – Архангеловата. Тя е известна още и като Мъжка задушница, Голяма задушница а също и като Велика задушница, и се прави винаги в първата събота преди Архангеловден (който традиционно се отбелязва на 8 ноември, б. а.). Тя е последната задушница за годината.
По традиция във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите. В църквите се носи храна, която се освещава по време на службата и след това се раздава на присъстващите.
В дните, определени за възпоменаване на починалите, миряните записват в храма имената на своите покойни близки и роднини. А свещениците ги изчитат по време на общата панихида, която се отслужва, измолвайки покой за душата им на оня свят. В случая обаче може да се записват имената само на онези покойници, които приживе са били кръстени.
По време на задушницата се посещават гробищата и вечните домове на нашите близки. Прието е да се прикади с тамян заради вярването, че той прогонва дявола. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Този ритуал започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво, като се правят три кръга по края на могилата. После тази, която го извършва, се прекръства три пъти и разчупва обредния хляб.
Първата хапка се оставя на земята и се отлива част от виното с думите „Бог да прости“.
Върху гроба палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Оставят се и цветя – добродетелите на починалия. Някои хора оставят и храна върху упокойното място, но според църковния канон това е неправилно. На Архангелова задушница, така както и при другите подобни обреди, се правят общи трапези в гробищния парк. На тях се поставят седем различни ястия (между които трябва да присъстват и такива, които са били любими на починалия приживе).
