Преподобни Пимен – вдъхновител 200 години преди Паисий
Икона на св. Пимен Зографски в едноименния храм в бургаския квартал Крайморие
01 Ноември 2014, Събота
Преподобни Пимен е книжовник, просветител и зограф, голям родолюбец и народен будител.
Автор: Тодор Бакърджиев
Неговото апостолско дело и свята личност изпъкват на междата на XVI и началото на XVII век. Данните се съдържат в оцелели до днес негови книжовни трудове – един октоих (осмогласник - богослужебна книга, използвана в православната църковна практика) и един миней от 1618 г. за месец ноември (богослужебна книга, съдържаща песнопения и четива за неподвижни празници). Освен това преписал и съставил още много книги. Свидетелство за дейността му са и редица църкви, изградени или възстановени от него, почти с еднакви надписи и в един стил стенописи.
В своята „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски го нарежда като светец в отдела „Просияли български светци“ и отделя немалко място на личността и дейността му. „Свети Пимен преподобни приел в „Изограф“ („Зограф“) монашество, пише Пийсий. „Тоя св. Пимен се грижел, трудел и направил много черкви и обновил манастирите в Софийска епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър. Тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинска епархия в Суходолския манастир.“
През 1938 г. е открито в късен препис едно по-пълно житие на Пимен, писано от неговия ученик Памфилий. Данните от Паисиевата история напълно съвпадат с тези от него. Несъмнено Паисий е използвал някой негов по-стар препис.
Пимен, чието светско име е Павел, е роден около 1560 г. в София. Учил е 6 години при Тома Иконописец в църквата „Свети Георги“ в София. След това заминал за Атон, обходил всички тамошни български манастири и се установил в Зографския. Будният и любознателен младеж проучил много български писмени паметници като хрисовули и др. Приел монашество и се отдал на просвета, строителство и зография.
При него идвали и монаси от другите манастири. За всички той бил „младият авва“ – младият отец и учител. Било му поверено цялото манастирско строителство. Но тъй като постоянно мислел за отечеството си, се завърнал в него, придружен от свои ученици и помощници.
Когато се завърнал, Пимен Зограф заварил убийствена среда на агарянското робство, когато данъците даджия и берий ставали все по-непосилни. За крехък баланс поробителите разрешили на българите да строят повече църкви и манастири. Точно това гениално използвал Пимен като съзидател на угасващото национално самосъзнание и неуморно започнал да възстановява стари храмове и да строи нови. Така съградил по села и градове 300 църкви и 15 манастира. Завръщането му в България било трайно упование за сънародниците му.
В житието се казва: “Името на Пимен се разпространи навсякъде...Отвсякъде се стичал народ при него“.
В календара на Българската православна църква преп. Пимен се чества на 3 ноември. С чертите на възстановител, книжовник, просветител и отличен зограф този голям народен пастир, будител и родолюбец – предтеча на Паисий Хилендарски с около 200 години –влиза в Пантеона на поредицата бележити българи.
