Някои показват динозаври в естествен размер, други канят в бърлогата на мечката
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Да видиш събрани на едно място екземпляри от цялата българска флора и фауна си е преживяване не само за любителите на ботаниката, животните и биологията. Няма дете, което да не затаи дъх пред препарирана мечка, нито естет, който да не оцени изяществото на стотиците видове пеперуди, които се срещат у нас.
Обиколката на природонаучните музеи в България може обаче да се окаже уморително начинание, тъй като те са над 20 и са пръснати в цялата страна. Но не е невъзможно - при добра организация и находчиво набелязан маршрут.
Един от най-старите и най-големи природонаучни музеи у нас е в село Черни Осъм, на няколко километра от Троян.
През 1956 г. местният учител по биология Илия Илиев заедно с учениците си започва да събира животински и растителни видове. В часовете си той показва препарирани животни от Стара планина.
Постепенно колекцията му се разраства и е подредена в коридорите на училището. Налага се през пролетта на 1976 г. да бъде преместена в нова сграда, която на следващата година става филиал на Историческия музей в Ловеч. Статут на самостоятелен музей получава през 1992 г.
Днес над 700 експоната са представени в трите зали на музея в Черни Осъм. В първата са показани природните забележителности на Троянския край и десетки видове насекоми от Средна Стара планина. Могат да се видят дузина земноводни, 15 вида влечуги, 11 вида риби и над 120 вида птици.
На втория етаж са показани бозайниците от Троянския край – благороден елен, сърна, елен лопатар, чакал, вълк, глиган, дива котка. Децата обичат най-много посещенията в атракционната зала на музея, където освен че разглеждат едри бозайници, могат да чуят запис на истински вълчи вой, рев на мечка, птичи песни.
Интересна е и зелената класна стая, оформена в двора на музея през 2003 г. Там има леговище на вълк, мечешка бърлога, алпинеум с планински цветя.
Пак местен учител биолог е в основата на създаването на Природонаучния музей в Котел.
Естествоизпитателят Васил Георгиев в продължение на 60 години събира вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици от района на Котел. През 1924 г. той прави изложба с 500 от експонатите в колекцията си и я подрежда в столицата.
Комисия от Българската академия на науките остава впечатлена от сбирката и през 1951 г. предлага с нея да се основе природонаучен музей. Това става още на следващата година, а от 1981 г. музеят се мести в нова сграда. Днес във фонда му се съхраняват около 30 000 природни експоната от Източна Стара планина. Те са разпределени тематично - безгръбначни фосили, насекоми, риби, земноводни, висши растения, влечуги, птици и бозайници.
Една от най-любопитните сбирки е в зала „Палеонтология“, където могат да се видят над 100 безгръбначни фосили – амонити, корали, миди и охлюви от мезозойската ера.
В зала „Ботаника” има около 200 вида висши растения. Насекомите са 218 вида – водни кончета, бръмбари, дневни и нощни пеперуди. Освен риби, земноводни и влечуги, в музея могат да се видят птици като бял и черен щъркел, къдроглав и розов пеликан, сив жерав, дропла, белоглав и скален орел.
През 50-те години на ХХ век е създаден Регионалният природонаучен музей в Пловдив – идеята е дадена от Изпълкома на Градски народен съвет. Дотогава колекциите и сбирките са изоставени на произвола, непрестанно се рушат и голяма част от експонатите са унищожени или повредени.
Така наличните сбирки от минерали, фосили, животни, растения и други природни материали се пренасят в сградата на бившата община, но още тогава се установява, че голяма част от поставените етикети към експонатите са загубени и трудно можело да се установи какви са и какъв е произходът им.
Благодарение на специално разработен план и упоритата работа на музейните работници, музеят отваря врати през 1955 г. Първата изложба минава при небивал интерес – посетена е от над 10 000 души. Научните фондове към музея - Геология, Ботаника, Зоология на безгръбначните животни и Зоология на гръбначните животни, са създадени през 70-те години.
Пак тогава за пръв път у нас върху 100 кв. м в избата на музея е изграден сладководен аквариум. В него са показани над 32 вида декоративни риби и екзотични растения. Музеят днес привлича посетители и с богатата си сбирка от минерали, която съществува още от основаването му. В основата й влизат експонатите от богатия музей на бившия Френски колеж в Пловдив.
Откритата през 1955 г. геоложка експозиция е била съобразена с тогавашните изисквания на учебния материал в училищата за устройството на Земята. С годините геоложката сбирка се обогатява с нови образци от България и чужбина чрез събирателски излети, откупки от частни лица, обмен със сродни музеи и дарения от колекционери. В две витрини са експонирани полускъпоценни и цветни камъни – топази, аквамарини, берили, аметисти, мориони, гранати, ахати, ясписи и много други от България, Русия, Бразилия, Мозамбик.
Още шест витрини и централната част на зала „Геология” представят многообразието от форми, разновидности и цветове на най-богатата в Южна България колекция от рудни и нерудни образци от Родопите. Всички експонати са обозначени с химическата си формула и местонахождение. А преди две години музеят показа динозаври в реални размери. От 11-те представени макета най-големият бе висок 4,3 метра и дълъг 8 метра. Фигурите са направени в реална височина, под ръководството на ст.н.с. Дмитрий Старцев, изследовател по праистория в Симферополския университет в Украйна.
За любителите на палеонтологията интересен ще бъде музеят в Асеновград, който притежава най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни, основно копитни бозайници. Палеонтологичният музей е създаден на основата на сбирка, събирана в продължение на десетилетия от дългогодишния учител по биология в асеновградската гимназия Димитър Ковачев с помощта на негови ученици.
Научната колекция от бозайници към 2013 г. наброява над 25 000 образци от повече от 40 вида. Една от експозициите представя еволюцията на хоботните бозайници. Особено атрактивен между всички експонати е монтираният скелет от древния дейнотериум (Deinotherium). Българският екземпляр се смята за уникален, тъй като съдържа най-голям брой кости от едно животно.
Дейнотериумът е открит през 1965 г. в местността Кунлу дере край село Езерово, Първомайско, от Димитър Ковачев. Животното е обитавало българските земи преди около 6 млн. години. Било е високо 4,65 м и дълго 6,80 м. Предполага се, че теглото му е било 12 тона.
Тук е изложен и единственият познат фрагмент от череп на новоописания вид Калиманция булгарика (Kalimantsia bulgarica). Точно преди година бе открит и Плиоценският парк в Дорково, област Пазарджик. Палеонтологичният музей представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Елин кладенец около селото, като това е най-голямото познато на палеонтолозите на Балканите и второ по значимост в Европа струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 кв. м площ.
Заслужава си да се види и Природонаучният музей при биосферен резерват „Сребърна“ с експозиция от препарирани обитатели на резервата. Ако имате път натам, не подминавайте природонаучните музеи в Белоградчик, Чепеларе, Плевен, Благоевград, Бургас, Разград, в Природен парк "Витоша", с. Триград, музея „Земята и хората”, както и Природонаучния музей на БАН. Децата ви, а и вие, все ще има какво ново да научите за растенията, животните и птиците, за минералите и скъпоценните камъни.
