Още се намират хора, които твърдят, че не е имало турско робство, а само „присъствие“
06 Ноември 2014, Четвъртък
От Турция не сме видели нищо добро. Няма и да видим.
Въпреки че и до днес тя води жестока политика спрямо кюрдското население
в източната и югоизточната й част, никой народ, никое племе не е понасяло 500 години такова жестоко робство, както българите. И ме вбесяват сегашните ни историци, политици и журналисти, които не смеят да изрекат думите „турско робство“. Така, както се пишеше някога в нашите учебници и исторически документи – че сме били най-безправните роби и рая, с поругано човешко достойнство, вяра и морал...
Петстотин години над главите на нашите предци е висял турският ятаган и със своето „присъствие“ (робство така да се каже) Турция спира нашето историческо развитие.
И до днес югоизточната ни съседка не е признала арменския геноцид, нито за избитите от нейните войски през 1915 г. милион и половина мирни арменски граждани.
В днешна Турция се насажда убеждението, че сме били турска провинция и отново трябва да бъдем под сянката на турския полумесец. И през нея и чрез нея към нас и към Европа се промъква пълзящ ислямизъм.
Свидетели сме как Турция пропуска през своята територия чужди емигранти със съмнителни намерения и поведение. Защо не ги спира на източната си граница, а прехвърля на нашите глави проблемите с тези неканени пришълци. Същите кахъри създава и на съседна Гърция. Докато в същото време с небивал ентусиазъм се стреми към влизане в ЕС.
Коя е гаранцията, че ако Турция влезе в Европейския съюз, няма да ни завладее икономически и да се изкуши да ни окупира, така като направи със Северен Кипър и както Германия в навечерието на Втората световна война присъедини Австрия и Судетските области в Западна Чехия.
Трябва ли да си затваряме очите пред такава или друга подобна опасност за бъдещето на България?!
Нека уточня, че не мразя българските турци. Дълги години съм работил с тях по различни обекти и много ги уважавам. Но това не се отнася за техните вождове.
Не мразя и гражданите на днешна Турция, но не мога да се съглася с имперските амбиции на хората от техните среди, като смятам, че ислямът трябва да бъде традиционен и умерен – така, както повелява Коранът.
Мнозина наивници, продажни „патриоти“ и лекомислени люде биха се надсмели над моите опасения и тревогите ми за бъдещето на България, но, за съжаление, такава е горчивата истина.
