Експертите обаче изказват съмнения, че предвидените мерки ще са ефективни
Както отбеляза в сряда украинското издание на „Форбс“, на Донбас, който упорито не желае да се движи по общоукраинския курс, вероятно ще му се наложи да плати за това – в най-пряк смисъл. На състояло се във вторник заседание на Съвета за национална безопасност и отбрана на Украйна (СНБО) е взето решение за въвеждане на икономически ограничения по отношение на териториите, които не са под контрол на Киев.
По думите на заместник-секретаря на СНБО Александър Литвиненко, Съветът предлага да се отмени особеният статут на Донбас и да се изготвят законодателни актове, които ще регулират икономическата и данъчната дейност на тези територии. Украинската държава на свой ред се задължава да осигури доставките на хуманитарна помощ за мирното население.
В публикацията във „Форбс“ се отбелязва още, че президентът Порошенко е споменал и за възможно прекратяване на доставките на газ и електроенергия, за които самопровъзгласилите се републики и без това са задлъжнели. „Не е изключено да бъдем принудени да направим още по-труден икономическия режим. По закон ние вече отдавна бяхме длъжни да изключим отоплението и тока“ - изтъква той. Сред ресурсите, които потенциално Киев може да ограничи, са електроенергията, водата, газът, хранителните продукти и социалните плащания.
Но резултатът от тези ограничения може да се окаже по-малко ефективен, отколкото разчитат да е украинските власти. За разлика от Крим, уязвим най-вече заради географското си положение, Донбас си е самодостатъчен по много направления – в това число и частично по тези, които упоменава Порошенко.
Източниците на напрежение
Понастоящем под контрола на самопровъзгласилите се републики се намират достатъчни за локалните нужди обеми. „Ясно ми е, че имаме излишна електроенергия – винаги сме генерирали повече, отколкото потребяваме, при това всички предприятия работеха на пълна мощност“ - пояснява Анатолий Близнюк, експредседател на държавната администрация на Донецка област.
Светлана Голикова, директор на компанията «ТрансЭнергоКонсалтинг», потвърждава – районите на Донбас, които в момента са окупирани, разполагат с достатъчно количество електропреносни линии и генериращи мощности. Тези обекти могат да работят както автономно, така и в синхронен режим с Русия, което е било предвидено още по времето на СССР. „Ще е нужно, разбира се, определено време и усилия, за да може всичко това да се осъществи физически, но от техническа гледна точка има такава възможност“ - констатира тя.
По мнението на бившия губернатор на Луганска област и кмет на Луганск в периода 1994-1997 г. Алексей Данилов, активните атаки над град Счастье (Щастие) са свързани именно с наличието там на големи ТЕЦ. Настоящият председател на държавната администрация на Луганска област Генадий Москал споделя, че в момента проблеми с електроенергията изпитват контролираните от Украйна територии.
Много по-критичен е въпросът с водоснабдяването. Ключов източник на вода се явява река Северский Донец, но нейното подаване към мрежата изисква колосални електроресурси. „От всички области тук ситуацията е най-тежка, защото водата трябва да се доставя от 300 км разстояние. Това засяга най-вече миньорските градчета Антрацид, Красний луч и т. н.” – пояснява Данилов.
Осигуряването на продоволствия за проблемните региони едва ли може да бъде проблем в краткосрочна перспектива, даже независимо от това, че значителна част от тези територии се отнасят към зоните с рисковано земеделие. Населението на тези области съществено е намаляло заради изселванията от там. Така например само Донецк са напуснали 300 000 човека. По данни на Междуведомствения координационен щаб общото число на преселниците е 884 хиляди души. Така че, отчитайки намалялото търсене, продоволственият въпрос за хранителната безопасност не е критичен. „Но качеството на хранителните продукти е под въпрос“ – отбелязва Данилов.
Газовата преса
Но газоснабдяването е сферата, където Украйна действително е способна да въведе значителни ограничения. Киев контролира газоразпределителните станции и подземните газохранилища на тази територия и може да прекъсне достъпа до тях. Теоретичната възможност за доставки от Ростовска област може да бъде блокирана от недостатъчната тамошна инфраструктурна мощност и от самите излишъци от газ.
„Донбас има връзка с Ростовска област и някакви обеми от газ може да постъпват оттук, но кой ще плати за това и с какви средства?“ – резонно задава въпроса икономистът Валерий Гладкий. Според него не съществува финансова възможност да се купува руски газ по пазарни цени и условия и така самопровъзгласилите се републики ще бъдат напълно зависими от „Газпром“ и от неговата готовност да им „дари“ гориво.
„Потреблението и дефицитът на газ в Донецка област са същите, каквито са и в цялата страна“ – признава Анатолий Близнюк. Но има и ключови различия – най-вече това, че голям дял от газа тук потребяваше промишлеността. „Ако не работят металургичните предприятия, както и всичко пряко или косвено свързано с машиностроенето, то ние ще потребяваме не много газ“ – отбелязва той.
При това Близнюк подчертава, че Украйна има техническа възможност да ограничи доставките на синьото гориво. „В системата на магистралните газопроводи може да се направи всичко, което е угодно – да се прекъсне доставката на газ от един район към друг; да се затвори един спирателен кран, друг пък да се отвори, както и да се намали налягането за Донбас. Ако налягането спадне до 2 кг, нито едно промишлено предприятие, дори топлофикационно, практически няма да може да работи“ – казва бившият губернатор.
Паричните лостове
По мнението на експертите, най-смъртоносното за икономиката на Донбас оръжие в ръцете на киевската власт е възможността й да влияе на обращението на гривнята (валутата на Украйна) на тази територия, спирайки социалните плащания. „Сега основата на икономиката на този регион са получаващите социални помощи от Украйна пенсионери. Като икономист мога да кажа, че при желание Донбас може да бъде унищожен с икономически методи, прекратявайки финансирането от украинския бюджет на получателите на социални помощи, което ще подрине тукашната икономика“ – смята Гладкий.
Вероятността Киев да прибегне до такива мерки е доста висока, докато страните не демонстрират никакво желание да се срещнат и договорят. Украйна не призна изборите в самопровъзгласилите се републики, а Порошенко предложи на тези райони децентрализация, включително бюджетна, а в перспектива – и създаването на свободна икономическа зона със специален режим на търговия с ЕС и Руската федерация. В Донецк обаче това предложение беше отхвърлено още на етапа на обсъждането му, заявявайки че диалогът може да се води само „на равна нога“.
„Форбс“ цитира Алексей Данилов, който заявява, че не вярва в ефективността на замислените от Киев действия. „Няма никакви лостове за икономическо влияние. По мое мнение трябва колкото може по-бързо да бъдат оставени на мира и те сами ще се разберат помежду си. И това ще стане много бързо – Русия няма да ги храни“ – изтъква той. Приблизително същото мнение споделят и официалните украински власти на проблемните територии. Губернаторът на Донецка област Александър Кихтенко е уверен, че след настъпването на студовете украинците, живеещи в новопровъзгласилата се Донецка република, ще усетят съществена разлика в жизненото си равнище в сравнение със съседите си от Украйна.
