На 8 ноември православното християнство почита и Деня на светите ангели
На 8 ноември Българската православна църква чества Събор на свети Архангел Михаил. Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. На тази дата се почита и Денят на светите ангели, а Архангел Михаил се приема като вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели – наричаме ги архангели. Първият сред тях е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака – неслучайно за него казват, че е най-силният ангел.
От недъзи лекува архангел Рафаил, а Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благословии. Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел-пазител.
Съществува предание, че Архангел Михали (Рангел) е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и в българския фолклор той олицетворява смъртта.
Представен е като красив млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Въпреки тежката му задача, светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите.
След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада.
Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
На празника се коли курбан в чест на светеца – покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито крайници и глава се варят цели и след това се кадят с тамян.
Жените приготвят и специални обредни хлябове, наричани „Рангеловото”, „Хрангелево блюдо”, „Господьов хляб”, „боговица” или „Св. Петка”, чиято украса наподобява тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, винаги се освещава от духовно лице. Кожата на жертвеното животно се дарява на църквата.
Традиционно на трапезата присъстват още гювечи с овнешко, шилешко, пилешко, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредна пита.
Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ и да сипе отгоре вино.
След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“.
На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то трябва да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също така понякога се раздава жито, което отново всеки поема с две ръце, за да бъде изобилно, и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
На този ден е професионалният празник на българската полиция. За първи път той е отбелязан на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил). Традицията за честването на празника на този ден е прекъсната след 1943 г. и възобновена отново през 1994 г.
