Последният владетел от Първото българско царство

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Повечето от болярите се предават на Василий ІІ и възпрепятстват възкачването на първородния му син Пресиан ІІ на престола.
Заедно с братята си Алусиан и Арон, и с малки сили той се оттегля в планината Томор (в сегашна Югоизточна Албания). Тя е слабо населена и в нея трудно се намира храна за макар и немногобройните Пресианови войници. Василий ІІ блокира всички изходи от нея и ги обрича на глад. За да се изхранват, те са принудени да ядат горски плодове, корени и да варят жълъди.

Силите  им отпадат и Пресиан започва преговори с Василий за предаване. Благоприятна роля в тях изиграва майка му Мария – последната българска царица от Първото българско царство, съпруга на Иван Владислав, на която Василий ІІ е дал титлата партриция и тя се ползва с неговото доверие.
Единственото условие, което императорът поставя, е Пресиан да се откаже от претенциите си за българския престол. Той се съгласява, а в замяна на това Василий ІІ му дава титлата магистър. След кратък престой в Константинопол през 1020 г. е назначен за стратег на тема (административна област) Вукеларион, която обхваща значителна част от Мала Азия (в нея е днешната столица на Турция – Анкара).

Василий ІІ умира през 1025 г. и василевският престол се заема от неговия брат Константин VІІІ.  Същата година Пресиан се включва в заговор срещу императора заедно с велможата Склир, който е стратег на Сирия. Двамата събират голяма войска, отправят се към Константинопол, но по пътя възниква спор кой ще заеме престола, ако заговорът успее.
Стига се до сражение между войските на двамата, в което няма победител, но те си нанасят значителни загуби. От това се възползва Константин VІІІ (нали казват, че когато двама се карат, третият печели) и разгромява отслабените им армии. И двамата заговорници са пленени и са заточени на остров Плата (един от Принцовите острови в Мраморно море).

Скоро след това Склир е ослепен, но Пресиан е помилван. Счита се, че затова е спомогнала майка му Мария –патрицианката. Дори е освободен от заточение и му е осигурена държавна издръжка.
През 1029 г. Константин VІІІ умира и на трона се възкачва Роман ІІІ Аргир. Понеже той не е от царски род, срещу него се надига брожение, като Пресиан оглавява заговора, но впоследствие другите участници се отказват и го предават на императора.
Този път няма пощада. Според закона за наказване на изменниците, той е ослепен и става монах. Така преживява  мъчителни 30 години.

Доскоро се смяташе, че е умрял в манастира. През 1978 г. в Михаловце (Словакия) е намерен надгробен надпис: „Тук лежи княз Пресиан, роден в годината 996/997, починал в годината 1060/1061“. По него може да се съди, че слепият Пресиан не се е задоволил с монашеския живот. Сам или с водач тръгва на запад и достига до маджарското кралство (тогава Словакия е в неговите владения) с намерение да потърси помощ за възстановяването на българското царство, защото по това време унгарците воюват с византийците.

Има предание, датиращо от това време, в което се казва, че една от дъщерите на маджарския крал се е омъжила за сляп чужденец от знатен произход, защото той й е обещал да стане царица на наследеното от баща му царство, което обаче не е доказано исторически. Но може и да е вярно, защото как иначе да се обясни, че един сляп монах е погребан в гробница с надгробен надпис и в него е упоменат като княз.


В категории: История , Горещи новини