А може би патологичната жажда за кръв у Трайчо Костов е следствие нареждане от Лондон
Автор: Борис Цветанов
Дори и след Народния съд, политическият секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов не мирясва. Примерите нямат край, но не е наша задача да даваме подробности. Ще се спрем само на една тъмна история.
Когато Трайчо Костов разбира, че „избягалият" от домашен арест Геме Димитров се крие във вила „Златин", в която е настанен американският политически представител Майнард Барнс, той извиква ветерана от разузнаването Иван Сотиров, известен в средите си като Иван Соте, и му нарежда да устрои засада и когато рано или късно Гемето се появи на хоризонта, да бъде арестуван. От Москва началникът му бил казал „Място за двама Димитровци в една България няма!".
През 1991 г. разговарях с Иван Соте и той сподели, че още в кабинета на Костов нямал намерение да изпълни нареждането. След което се оправдал, че когато беглецът напуснал вилата, бил в джип сред американци, облечен като тях и с каска и не могъл да го различи...
Трайчо Костов не можел да си намери място, но се примирил. Даваме този пример, за да изясним още един важен въпрос: вече сме писали за това „бягство" на Геме, дирижирано изцяло от НКВД в София, начело с генерал Вул. Това обаче не е ясно на Костов, той дори не обръща внимание, че около вилата се настанява и камион със съветски автоматчици.
Работата е там, че съветските представители на всемогъщата тайна власт по неясни причини избягват каквито и да били контакти с Трайчо Костов.
Нека надникнем и в други тайни на този кръвожаден и същевременно изключително суетен като мъж човек. Скромният, според социалистическия реализъм, политически секретар си поръчва за изборната кампания снимка и плакати не в София, а в Берлин. През цялата предизборна кампания столичанките с възхита гледат този най-лъскав плакат и си споделят какъв хубавец е Трайчо.
След едно негово влизане в банята до Халите шушукането в стил „жълти многотиражки" стига до небесата.
В годините след така наречения Априлски пленум се заговори, че всичко в процеса срещу Костов било инсценирано, включително и това, че бил английски агент.
Остават обаче мненията на Минчо Нейчев, който твърди, че е виждал документ за сътрудничество на Трайчо Костов със „Сикрет сървис“ още през 1942 г., а Цола Драгойчева казва, че е агент дори много преди тази година. Тя добре знае това.
През август 1940 г. в София се разпространява един позив, от който може да се съди за отрицателното отношение на българските комунисти към пакта „Рибентроп – Молотов“. Този позив е обект на остър коментар на Би Би Си още преди той да бъде разпространен в София. Авторството не може да се оспорва - по това време почти всички статии в нелегалния печат са дело на Трайчо Костов.
Веднага след излъчването на коментара на Лондон между Берлин и Москва избухва дипломатически скандал. Сталин прави на нищо Георги Димитров, а той веднага иска среща с представител на партията в България. Пристига Цола Драгойчева.
Този скандал заслужава специално разглеждане, но тук ще се ограничим само със странния завършек - всичко е забравено. При все, че изводът е на повърхността: позивът е стигнал по-бързо до Лондон, отколкото до София, защото Трайчо Костов е английски шпионин. И целта на възванието е именно избухване на дипломатически скандал между Хитлер и Сталин.
Има още едно доказателство за агентурното минало на „светеца“. През 1980 г. чрез един страдалец на БЗНС – Димитър Сираков, чийто живот до 60-ата му годишнина е преминал само по концлагери, затвори и малко емиграция, разговарях с един ветеран на БКП, Гавраил Савов. Той разказа доста любопитна случка, научена от него от бивш агент на Гестапо у нас.
През 1943 г. той бил на гости на следения от Гестапо звенар Кирил Станчев – един от истинските герои на Девети септември. Там били Людмил Стоянов и Иван Хаджийски. Хаджийски се бил върнал от окупационния корпус в Югославия. И разказал, че се добрал до данни, че цялото партизанско движение там е било в ръцете на английското разузнаване, а цялото ръководство на югославската компартия били агенти на „Сикрет сървис“.
В България не било така според Хаджийски, защото напълно в стила на нашата народопсихология достатъчно би било само главата на Партията да е вербувана.
Гавраил Савов беше убеден, че това мнение на видния народовед, отишъл си без време от този свят, споделено вероятно и другаде, му е изяло главата.
Бойното поле винаги е било сцена за тайни изпълнения на смъртни присъди, не оставящи никакви следи.
Накрая оставихме и още едно, последно доказателство. В писмо от 1 декември 1944 г. Георги Димитров пише на Трайчо Костов: „Получих достоверни сведения, че англичаните са успели да разшифроват някои ваши и мои шифровки. Как се е случило, няма конкретни данни"! Не би могло и да има.
Сега, читателю, обърни внимание на онова, което написахме в миналия брой в самото начало: датите 7 и 8 септември 1944 г.
Тия две дати, в които Трайчо Костов никакъв го няма, странно съвпадат с поведението на официален Лондон в тези дни.
На 6 септември официалният говорител на радио „Лондон“ Патрик Лейсли изразява подкрепата на правителството на съветския дипломатически ход - обявяване на война на България. На 7 и 8 септември обаче България не съществува за Би Би Си, с която цял свят си сверява часовника.
Чак във вечерната емисия на 8 септември емигрантът Димитър Мацанкиев, явно под английска диктовка, заявява, че е налице „отегчаване и на без това тежкото международно положение на България и ще бъде съдбоносна грешка, че освобождаването на българите от германците е дело на СССР".
По-красноречиво не би го казал дори големият българомразец сър Уистън Чърчил.
Какво се е случило в тия два дни.
За Лондон е ясно - там Чърчил си е казал тежката дума.
Какво е станало обаче в София?
Най-вероятно след излизането от затвора Трайчо Костов е предпочел първо да получи инструкции от английските си господари.
Задачата не закъснява: от Трайчо Костов се иска да дискредитира властта, която ще бъде осъществена при помощта на руския военен контрол, който ще бъде установен в България.
Вече видяхме от предишната публикация от личните донесения на Костов до Димитров и от съобщения от провинцията – постигнато е повече от онова, което се е предполагало: уплаха сред населението, недоволство, смущение у един от регентите, към който Западът има доверие...
Дори по време на съда по признания на Трайчо Костов дискредитацията продължава - публика малко, много милиция, шмайзери...
В крайна сметка Трайчо Костов е играч от висока класа – той успешно съчетава изпълнението на задачите и на единия, и на другия от двамата господари. На Димитров, който е искал дискредитиране на династията и унищожаване на фашистката (?) интелигенция, и на Чърчил, който иска дискредитиране на отечественофронтовската власт.
След по-малко от три месеца ще се навършат 65 години от обесването на най-кръвожадния политик в българската история. Това непременно ще бъде съчетано от плач на чужди гробища от страна на червени бабички от двата пола. Е, Ботев го е казал: „Плачете за Париж!"
